Да редиш злато и в щафета за деца

Много хора ме питат какво е станало с леката атлетика и защо съм така настроен срещу досегашния ни клуб „Академик“ (София), управляван от Христо Стоянов и Моника Гачевска. След вчерашния ден, в който казах някои неща, които не трябваше, мислех да затворя страницата. Но приятел след приятел, включително и моят адвокат Борис Мутафчиев– човек от спорта, ме окуражават да разкажа историята.

Синът ми Коко тренира лека атлетика при Моника Гачевска от 2.5 години. Идеята беше, че в леката атлетика всичко се измерва и няма връзкарство, защото „някой играе по-добре“. Тренираме три пъти седмично, месец след месец. Картотекирани сме в „Академик“ от първата година, носили сме медали на клуба, предимно бронзови.

На последното състезание от веригата GoKids в неделя обаче стана нещо, което няма как да приема нито като родител, нито като човек в спорта. В края на турнира има детски щафети 4х50 метра за деца родени между 2006 и 2009 г. Бях изпуснал момента, в който са правили щафетите (тогава се занимавах с ресторанта с пушачите). Косьо беше първа резерва. Питах майките от отбора как са ги подбирали и те ми казаха, че е по резултати. Коко е в трети клас и вече може да смята. Сам беше видял, че неговият резултат е по-добър от това на четвъртото в щафетата.

Три деца от нашия клуб останаха на трибуните още няколко часа, защото нямаше място за тях в щафетата, а и не стигаха за втора щафета.

Оставих нещата така, но реших, че се махаме заради системната липса на отношение от треньорката. Докато по-късно вечерта не установихме, че въпросното четвърто дете е син на бившия зам.-министър на земеделието, бивш преподавател в Лесотехническия и бивш ректор на Селскостопанската академия Георги Костов. А както е известно Христо Стоянов е възпитаник на Лесотехническия и има специфичен прякор.

Това окончателно ни убеди, че нямаме място в „Академик“.

Но това не е всичко. В официалния сайт на „Академик“ в понеделник се появи информация под заглавието „Завърши една успешна атлетическа година за „Академик“, в която са изброени всички медалисти и призьори. На трето място в щафетата фигурира дете, което също като Коко изкара деня на трибуните и въобще не е участвало в състезанието. Поинтересувах се кой точно е бягал на негово място и Гачевска чистосърдечно ми отговори: „Взех дете назаем от Тереза (Маринова)“. На въпроса ми защо, при положение, че има 3 наши деца на трибуните, тя ми отговори: „За да взема златния медал и да са щастливи децата“. Кои деца? Тези от нашия клуб със сигурност не са щастливи. А тя ми казва: „Ама аз иначе нямаше да взема медал“. А аз я питам: „И какво от това? Това са деца“.

Накрая нещата придобиха брутален характер, когато я питах дали това дете е плащало като нас 2.5 години по 50-60 лева. Тя ми отговори: “Ама кой ви е карал да идвате в моя клуб? Вие дойдохте и аз ви казах каква е цената и вие се съгласихте”. Честно казано, не знаехме през тези 2.5 години, че сме там в ролята на касичка. Смятахме, че сме от един отбор и че резултатите казват всичко.

Така че това е историята. Става въпрос за деца! А също за болни треньорски амбиции. А може би и за нещо друго. Но това е бруталната истина в детския спорт в България. Сега фалшифицираме информацията за детска щафета при 8-9-годишните. Утре тези деца ще станат на 14-15-16 и не искам да си мисля какво ще се прави, за да се вземе златният медал...