1 361 1

Там, където свършва журналистиката, започва непристойността

Искаме да оправдаем решението си да направим извънредна емисия

Стефанаки Йоанис
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Шестима ученици загинаха, а 17 бяха ранени при катастрофа в Мийас, във френския департамент Източни Пиренеи, между училищен автобус и експресен влак. В дните и часовете след ужасната драма миналия четвъртък се говореше единствено за медицинско-психологическата помощ за жертвите и близките им.

Това пише Ингрид Риокрьо от causeur.fr, цитирана от сайта "Гласове".

Без да познаваме фактите, се фокусираме върху ефекта

Какво стана? Колко са жертвите? Не знаем. Но искаме да говорим за това ужасно произшествие. Искаме да оправдаем решението си да направим извънредна емисия, така че ще трябва да я пълним. Ще се съсредоточим върху това, което знаем: тази катастрофа е особено ужасна, защото засяга деца и става няколко дни преди Коледа. Така че медиите се фокусираха върху чувствата, които поражда тази драма. За да придадат научно съдържание на подхода си, те решиха да говорят за психологическата подкрепа за жертвите и тяхното обкръжение.

Информация ли е това все още?

Но дори и журналистът да е интервюирал в продължение на часове всички възможни специалисти по оказването на помощ на жертвите и на психологическа подкрепа, той си остава журналист. Ако може да заснеме дете със сълзи на очи, той го прави. И ние видяхме малките разплакани ученици, снимани в близък план, след като току-що бяха запалилили свещ в памет на починал приятел.

Снимайки тези деца, размахвайки микрофон под носа им, журналистът изглежда като лешояд в търсене на силен образ. За пореден път доказва валидността на това, което вече написах: че за него светът не е нищо друго, освен огромен запас от безплатни актьори.

Дете, което плаче, не е просто дете, което плаче: това е “звук” и “образ”.

Оправдана ли е в случая подобна техническа студенина от нуждата да се “произведе информация”? Нещо повече: това все още ли е информация? На какво ни учат тези образи? Че децата са тъжни, защото приятелите им са мъртви?

Сензационна новина!

Какво етическо, професионално, журналистическо оправдание може да се намери за тези непристойни видеа?

Няма никакво съмнение, че ако един журналист реши да насочи камерата си към някое от моите деца, оплакващо загубата на свой другар, ще си навлече залп от силни обиди, които вероятно ще бъдат придружени от унищожаване на неговия материал.

Всички тези детски психиатри, които изслушват травматизираното дете и му позволяват да се върне към един почти нормален живот, би трябвало да отделят време, за да припомнят на журналиста, който ги интервюира (и се преструва, че се интересува от това, което казват), че последното нещо, което искаме да видим, когато всичко върви зле, е микрофона на журналист.

Превод от френски: Галя Дачкова

Франция


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Azazel
    Отговор
    1 11:49  22.12.17
    О, боже, доживях разумна статия във "Факти" - по Коледа стават чудеса! Да, вярно, че не е писана от някой от екипа, а е преведена от френско издание, но не мога да не използвам случая да поздравя редактора, който я е пуснал и да си пожелая през 2018 г. повече нашенски "журналисти" да правят разлика между журналистика и евтина сензация.

Напиши коментар:


Публикувай