648 1

Тайван между Рокетмен и новия Мао

Политиката “Нула изненади” прави Тайпе най-предвидимия играч в Далечния изток

Георги Милков
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Едно и също лице сякаш се бе мултиплицирало и можеше да се види почти през седалка в целия бизнес салон на самолета на China Airline, с който миналия месец пътувах към Тайван, пише Георги Милков за "24 часа". И не, нямам предвид този мит, че в погледа на европееца всички азиатци много си приличат. Тук ставаше дума за един-единствен човек - китайския президент Си Дзинпин. Физиономията му бе на корицата на списание Еconomist, което няколко пасажери задълбочено четяха, а отдолу се мъдреше заглавието “Най-могъщият човек на света”. Точно в навечерието на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия пристигнах в Тайпе, където, съвсем очаквано, новините от Пекин бяха следени с особен интерес.

Точно в навечерието на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия пристигнах в Тайпе, където, съвсем очаквано, новините от Пекин бяха следени с особен интерес.

Едва ли някъде другаде по света тричасовата реч на Си Дзинпин пред конгреса е била обект на по-задълбочен анализ. Мисля, че дори членовете на новото Политбюро в Пекин не са я слушали толкова внимателно, колкото в Тайпе.

Когато попитах един правителствен функционер как тълкува речта на китайския президент, той ми обясни, че не е могъл да я гледа цялата, но му направило впечатление, че Си Дзинпин използва една дума 3000 пъти за сметка на друга дума, която била спомената само около 800. От което можело да се направи еди-какво си заключение. Това ми напомни бегло на златните практики на британското разузнаване за контент-анализ на речите на Хитлер, в които думите се броят и мерят. Претегля се общият баланс между различни състояния - удовлетворение и неудовлетворение, оптимизъм и песимизъм и т.н. Както и, разбира се, много важната за подобен анализ глаголна температура, от която следва, че ако в 10 изречения Хитлер използва повече глаголи от обикновено, значи се готви да влезе в Полша. Примерно.

Друг представител на Министерството на външните работи в Тайпе пък ми разказа как анализаторите им се ориентират по новите лица в китайското Политбюро.

Кой с кого ще бъде заменен? Какви са взаимовръзките? Всяко име води до определена калкулация. Ако на мястото на Уанг Цишън антикорупционната комисия бъде поета от Джао Лъдзи, а не например от Уанг Хуанинг, това означава ли нещо и ако да, какво точно?

“Не знаем какво ще се случи в бъдеще, но се надяваме след този конгрес Китай да погледне с Тайван в една посока. Ние няма да се върнем към конфронтацията, но и няма да се поддадем на конфронтация. Следваме политиката на нула изненади и никакви провокации”, коментира Чиу Чуйшенг - заместник-министър по въпросите за отношенията с Китай.

Всъщност формулата “Без провокации, нула изненади”, която Тайван е избрал за свой девиз във външната политика и особено в отношенията си с Китай, е наложена като основен принцип, след като миналата година президентското кресло бе заето от Цай Инвен.

Тя е първата жена, избрана за държавен глава на Тайван, откакто през 1949 г. генералисимус Чан Кайши мести правителството на Република Китай на острова, докато в Пекин Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република.

Политика на предсказуемост, последователни и устойчиви отношения с Китай, базирани на съществуващите реалности. Това е кредото на президента Цай Инвен, за която казват, че е прагматичен лидер.

Ако е така наистина, възъзможно ли е в близко бъдеще да сме свидетели на нейна среща с новия Мао, както след конгреса на Китайската компартия мнозина нарекоха президента Си Дзинпин?

“Много хора от двете страни на пролива желаят такава среща, но без предварителни условия, при зачитане на достойнството и равнопоставеността на Тайван, ние бихме искали това да се случи”, коментира зам.-министър Чуйшенг.

През 2015 г. в Сингапур китайският лидер се срещна и ръкува с тогавашния тайвански президент Ма Индзю. Това бе събитие, невиждано през последните 66 години. Китайският народ от двете страни на Тайванския пролив има всички възможности и достатъчно мъдрост да реши собствените си проблеми, каза тогава Си Дзинпин.

Според Чиу Чуйшенг обаче политиката на Единен Китай, прокламирана и следвана от Пекин, всъщност е политика на поставяне на условия. Защота тя предлага само една опция пред Тайван – обединение с Китай.

“Тайван е демократична страна и хората не биха пожелали подобно нещо. Китай трябва да приеме реалността. Ние съществуваме! В Тайван има демократично общество. Надяваме се да продължим комуникацията и диалога с Пекин, защото само диалогът може да гарантира мира. Трябва да покажем доверие помежду си и да потърсим нов модел за общуване. Ще направим всичко възможно да запазим стабилността в региона. Надяваме се и Китай да го направи”, коментира Чиу Чуйшенг.

Според него, ако Пекин се стреми към лидерство на международната сцена, това не може да върви заедно със стремеж за заличаване на една демократична държава като Тайван.

“Една държава – две системи” не е нашата формула. Ние не сме Хонконг. Тайван е демократична страна, а Хонконг не е”, казва Чиу Чуйшенг.

След категоричния тон заместник-министърът се връща към фактите, които изключват възможността за ескалация в отношенията между Тайпе и Пекин. Тайван е сред големите инвеститори в Китай. Търговският стокообмен за миналата година е 118 милиарда долара. Близо милион тайвански бизнесмени са наели около 15 милиона китайски работници. Повече от 5 милиона и половина тайванци са посетили Китай, а 3,5 милиона китайци са били в Тайван миналата година. От тях близо половин милион са посетили острова по бизнес дела.

“Тези изключително тесни икономически отношения са най-важният фактор, който изключва възможността за евентуална война. Защото, ако нещо се случи, това би засегнало целия свят”, добавя Чуйшенг.

Дали обаче в Тайван не се притесняват от опасност от военен конфликт, идваща не откъм Пекин, а от Пхенян?

Ядреноракетната програма на КНДР започна да създава все повече притеснения не само в района, но и по света. Американският президент Доналд Тръмп нарече с прозвището Рокетмен севернокорейския лидер Ким Чен Ун, а медиите започнаха да използват все по-често словосъчетанието ядрена война. Дори по-често, отколкото напоследък Си Дзинпин споменава думата бъдеще в речите си.

Глаголната температура се повиши, както биха казали старите британски анализатори.

Г-н Чуйшенг предпочете да не ми отговаря веднага на въпроса. Той започна с препратки към династията Чин, китайско-японската война от 1895 г., договора от Шимоносеки и разни исторически паралели между Тайван и Северна Корея.

След което, без да променя изражението на лицето си, каза: “Сегашната ситуация в Северна Корея е свързана с Китай, затова сме загрижени. САЩ трябва да накарат Китай да реши този проблем. Дали Тайван ще бъде пожертван като разменна монета?

За Китай Тайван представлява буфер в ситуация на война. Хардлайнерите в Пекин вярват, че ако САЩ ударят Северна Корея, то Китай трябва да атакува Тайван, за да го завладее. Ето защо, ако нещо в Северна Корея се случи, ние ще сме много притеснени.”

Със сигурност, ако ситуацията около Северна Корея ескалира до война, тайванците няма да са единствени в притесненията. Целият регион, а и светът ще трябва да се притесняват.

Южна Корея и Япония вероятно ще са първите въвлечени в подобен конфликт поради намеренията на Северна Корея да атакува най-близките съюзници на САЩ.

“Без значение дали във военен план, или в търговско-икономическо измерение, всичко в този регион е свързано, но Тайван играе стабилизираща роля”, убеждава ме Чиу Чуйшенг.

И наистина, политиката “Нула изненади", която властите в Тайпе следват, със сигурност прави страната един от най-предвидимите играчи на картата в тази част на света.

Междувременно дипломатическото пространство на Тайван продължава да се променя (Панама и Сао Томе и Принсипи неотдавна установиха дипломатически връзки с Тайпе), но силният натиск на Китай срещу подобна политика остава непроменен. В началото на тази година тайванският президент посети дипломатическите съюзници в Централна Америка - Хондурас, Никарагуа, Салвадор и Гватемала. Тези страни, които пък са денонсирали официалните си отношения, Тайпе не нарича бивши партньори, а продължава прагматично ориентираните си връзки с тях.

Търсим повече разбиране от международната общност, това е нашата прословута прагматична дипломация, казва с усмивка Чиу Чуйшенг.

Намерих потвърждение на думите му и в едно списание на борда на самолета, с който летях на връщане. Там визията за политическото бъдеще на страната бе описана така: “Един силен Тайван, ангажиран активно и уверено на международната сцена, е добър както за собствения си народ, така и за мира, сигурността и стабилността в целия Азиатско-Тихоокеански регион.”

Автор: Георги Милков, "24 часа"



Още по темата

  • Китай се превърна в снежно кралство

    Китай се превърна в снежно кралство

    Силен снеговалеж е причинил затварянето на три летища в Китай, съобщи Синхуа. В части от северните и източните райони от страната има снежни ...
    4.01.2018
    1 046
    1

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Георги
    Отговор
    1 17:24  03.01.18
    Гога, така ли ти казаха да го напишеш или сам си го измисли!

Напиши коментар:


Публикувай