2 529 2

След близо 30 години, Русия се завръща в Афганистан

Москва, заедно с ирански представители, влезе в преговори с талибаните и с различни военни и кланови лидери и се показа като основен играч в бъдещите преговори

Снимка: БТА/АП
Снимка: БТА/АП
Венцислав Михайлов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За повече от десетилетие, Русия и САЩ имат сравнително еднакви цели в Афганистан, пише Руслан Трад в анализ за Vesti.bg.

Възпирането на хаоса и повторното надигане на талибаните са сред основните елементи на политиките им и именно това беше свързващото звено между двете държави в района. Но има и разлики, които се засилиха през последните две години. И Вашингтон, и Москва искат стабилност, но пътищата за постигането й са различни. Докато САЩ подкрепят централното правителство и силите за сигурност, Русия залага на военни формации и политици, които понякога са в явен конфликт с правителството.

През изминалата година, руснаците дори задълбочиха преговорите с талибаните, започнали няколко години по-рано.

Пропастта между руската и американската стратегия се увеличава постоянно. Според Москва, решенията на Вашингтон повече не вършат работа и не могат да доведат мира в Афганистан, който е изключително важен за целите на руската политика.

За Русия е и възможност също така да направи това, което прави последните години в Либия, Египет, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак, а именно да запълва пробойните, оставени от западащото влияние на САЩ в Близкия Изток.

Променени цели

Когато САЩ атакуваха Афганистан през 2001 г., те имаха общи интереси с Русия. И двете държави искаха да изкоренят Ал Кайда и техните съюзници талибаните и да спрат превръщането на Афганистан в повторно убежище за терористи.

След изтеглянето на СССР от войната в Афганистан през 1989 г., Москва винаги гледа към Кабул със страх, че политическият вакуум може да спомогне за надигането на екстремистките групи. Разбира се, че руснаците не одобряват идеята САЩ да имат свои сили толкова близо до границата им, особено в район, който традиционно Москва счита за важен, но толерират частите на НАТО с надеждата, че това ще доведе до нужната стабилност.

По време на администрацията на Барак Обама, общите операции между двете сили достигнаха своя връх, когато Москва позволи на американски части да транспортират оборудване през руска територия. В същото време бяха продадени руски хеликоптери Ми-17 на афганистанската армия, която е директно подкрепена и тренирана от американците.Общата политика доведе и до колективни действия срещу опиума и наркотрафика.

Но с времето, нещата се променят. Русия губи доверие в успеха на САЩ и особено в способността на Вашингтон да завърши мисията си в Афганистан. По този начин, Путин започна изграждане на своя собствена стратегия, за да защити интересите си във времена, когато правителството в Кабул е пред колапс.

В контекста на анексирането на Крим от Русия, отношенията със САЩ се сриват още повече, но въпреки това руснаците не дават сигнали, че искат американците да се изтеглят напълно от Афганистан. През януари миналата година Замир Кабулов, специалният представител на Путин в Афганистан, заяви, че „ако Тръмп реши да се изтегли, всичко ще колабира“.

Решението на САЩ да спрат закупуването на Ми-17, а вместо това да ги заменят с американски „Блекхоук“, предизвиква Сергей Лавров да заяви, че това решение е повече политическо, отколкото практическо. Русия става все по-критична към стратегията на Тръмп да увеличи броя на въоръжените сили в Афганистан, като за руснаците всички тези усилия няма да имат успех и накрая ще се стигне до задънена улица.

През последните години Русия направи няколко важни стъпки, за да увеличи влиянието си в Близкия изток, възползвайки се от грешките на американската администрация. Руснаците подкрепиха най-силния в момента военен лидер в Либия, Халифа Хафтар.

В същото време, се сближиха с режима на Абдел Фатах ел Сиси, който предостави на Москва право на използване на военновъздушните бази на Египет. Намесата на Москва в Афганистан е само част от цялостната стратегия за „връщане в играта“, която Путин изгражда от десетилетие.

Освен с военна стратегия, Русия навлиза в Афганистан икономически и културно, възползвайки се от съюза си със съседен Иран, който има огромно влияние в Афганистан.

През 2014 г. беше отворен отново руският културен център в Кабул, а от 2016 г. насам руснаците снабдиха афганистанското правителство с десетки хиляди автомати „Калашников“. На своя страна Русия има опита на ветераните от войната в Афганистан през 1980-те, а също и местни военни, които в голямата си част са завършили в Москва.

Руски преговори с талибаните

Москва, също така, заедно с ирански представители, влезе в преговори с различни военни и кланови лидери, включително талибаните. Кремъл вярва, че движението има амбициите да свали правителството в Кабул и има възможността да го направи, но не представлява опасност за държавите извън границите на Афганистан. Кабулов заяви през 2015 година, че от гледна точка на Москва, талибаните имат за цел премахването на "Ислямска държава" от Афганистан, което се връзва с политиките на Русия.

Но най-важното от засилените преговори между Москва и талибаните е възможността да се влияе на лидерството на движението и по този начин да се организират нови мирни преговори. През миналия ноември Мохамад Атмар, главен съветник по национална сигурност в правителството на Афганистан, определи руското участие като изключително важно в принуждаването на талибаните да седнат на масата за преговори.

Москва вече направи няколко важни дипломатически стъпки. Между декември 2016 и април 2017 г. Русия организира три кръга от разговори, включващи Китай, Иран и Пакистан. През октомври миналата година Русия поднови контактите на Шанхайската организация за сътрудничество с Афганистан. Въпреки че не се стигна до конкретни резултати, Кремъл направи най-важното за себе си: показа се като основен играч в бъдещите преговори.

Русия работи усилено с Иран не само в Сирия, но и в Централна Азия. През 2016 г. пък продаде хеликоптери на друг ключов съюзник на САЩ в региона, Пакистан, който Тръмп успя да отблъсне за няколко месеца.

И все пак Афганистан се намира в толкова тежко положение днес, че Русия и САЩ имат все още възможност да работят заедно там. Надигането на талибаните е особено тревожно за целия регион, макар да не се разглеждат като опасни за съседните държави. Въпреки това, бойци на движението извършиха няколко пъти атаки в Туркменистан, Иран и Пакистан. Инфраструктурата и икономиката на Афганистан са сринати, а хуманитарната ситуация може да излезе извън контрол, заради множеството бежанци.

И САЩ, и Русия трябва да гледат с особено внимание все по-видимото присъствие на "Ислямска държава" в Афганистан. Групировката вече понесе отговорност за едни от най-кървавите терористични атаки в модерната история на страната, включително нападение върху болница в Кабул и взрив в дипломатическия квартал на столицата, погубил над 140 души. След Сирия и Ирак, за джихадистите Афганистан е една от най-добрите възможности да се прегрупират и да установят тренировъчни лагери.

Атака на "Ислямска държава" в Кабул уби шестима

Русия и САЩ могат да работят заедно и срещу производството на опиум. Според данни от 2014 г., близо половината от хероина минава от Афганистан през Централна Азия към Русия и Европа, а постъпленията от продажбата му влизат директно в сметките на талибаните.

Въпреки множеството възможности, обаче, пропастта между Москва и Вашингтон се увеличава и най-вероятно скоро няма да постигнат съгласие за обща работа.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Гост1212
    Отговор
    1 17:35  06.01.18
    На още много места ще се налага да се "бърше задника" на американците. Много поразии ще лъснат

    Коментиран от #2

  • Antimediator
    Отговор
    2 19:13  07.01.18

    До коментар #1 от "Гост1212":

    Каскет, на руснаците още им миришат гащите от Афганистан, така ,че не се обаждай като не те питат!

Напиши коментар:


Публикувай