956 0

Нови изменения в Гражданския процесуален кодекс (Част II)

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Милена Богданова

Следващата група изменения на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27 октомври 2017 г., засяга изпълнителното производство подчертават адвокатите от Консултантска къщa Велинов и партньори. Подобно на измененията в заповедното производство и тези са основно в защита интересите на длъжника.

На първо място, промяна има по отношение на размера на таксите и разноските по изпълнителните дела. Създаден е нов чл. 73а, който обвързва размера на таксите, които са за сметка на длъжника, освен с размера на задължението, така и с размера на минималната работна заплата за страната. Също така, в чл. 79 е добавена нова т. 3, съгласно която, разноските, направени за изпълнителни способи, които така и не са приложени, си остават за сметка на взискателя. Тази нова разпоредба следва да се разглежда заедно с изискването в молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят да посочва едновременно няколко начина на изпълнение, само доколкото това ще е нужно за удовлетворяване на вземането му. На практика, към момента на образуване на изпълнителното дело, ако сме от страната на кредитора, невинаги имаме информация дали посредством един или посредством няколко едновременни способа бихме могли да съберем дължимата сума. Получава се така, че, ако в качеството си на взискател, в молбата си за образуване сме посочили запор на банкови сметки като начин на изпълнение, но наличността по сметките не е достатъчна, не може едновременно със запора да се поиска изпълнение спрямо друго имущество на длъжника. Следва да се изчака обратна информация по запорните съобщения и едва тогава, ако се налага, да се предприемат допълнителни действия, рискувайки междувременно длъжникът да се е разпоредил с имуществото си и да няма върху какво да изпълняваме.

Очертаната хипотеза разкрива още една проблемна за взискателя, но благодатна за длъжника промяна в уредбата на изпълнителното производство. Съгласно новосъздадения чл. 442а „наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено”. Посочено е още, че при налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението, съдебният изпълнител носи отговорност за причинените вреди. Това може да доведе до ситуация, в която, от страх от отговорност, съдебният изпълнител ще откаже да наложи поисканото обезпечение или да предприеме посоченото изпълнително действие, тъй като с него може да се наруши правилото за съразмерност. С това ново правило ще се преустанови и практиката за едновременно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. В тази насока е и новосъздаденият чл. 507а, съгласно който запорът на банкова сметка се налага до размера на дълга и ако „ съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441”. Несъмнено, благодарение на тези изменения длъжникът ще бъде защитен от евентуална свръхобезпеченост на задължението си, но ще му се предостави и възможност, до налагане на следващия запор/предприемане на следващото изпълнително действие, да се разпореди с имуществото си и по този начин значително да затрудни принудителното изпълнение.

В продължение на темата за отговорността на съдебния изпълнител, следва да се спомене и новата редакция на чл. 435 от ГПК, с която е разширен кръга действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. На първо място, положителна и за двете страни по изпълнителното дело е предвидената възможност да се обжалва отказът да се извърши нова оценка на движима или недвижима вещ. Тази промяна следва да се разглежда съвместно с измененията на чл. 468 и чл. 485, уреждащи процедурата по определяне цената на движимите и недвижимите вещи и правото на оспорване на оценката. Съгласно новата редакция на чл. 468 от ГПК, в първото обявление за продажба на движимата вещ, всяка от страните може да оспори определената от съдебния изпълнител цена на вещта и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната е внесла в срок разноските за новата експертиза. Оспорването на оценката се допуска и в случите, когато тя е била извършена от вещо лице (в хипотезата на чл. 468, ал. 2 и ал. 3). Тогава се предвижда назначаването на друго или повече вещи лица. Важно е да се отбележи, че определената нова оценка не подлежи на оспорване.

По отношение на недвижимите имоти, измененията са до голяма степен сходни с нововъведенията спрямо движимите вещи. Съгласно новата редакция на чл. 485 от ГПК, отпадна възможността съдебният изпълнител да определя сам началната цена на недвижимия имот. Той следва да назначи вещо лице, което да определи стойността на имота, като е предоставена възможност страните по изпълнителното дело да оспорят заключението на това вещо лице. В този случай, съответната страна посочва друго вещо лице, което да направи повторна експертиза, като внася и разноските за нея. Изрично е указано, че при две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки, като се следи и за спазване на изискването началната цена да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Всички тези нововъведения, обаче, обхващат само първата публична продан и не се прилагат при извършването на следващи такива.

Другите изменения, касаещи правото на обжалване по чл. 435, са уредени в полза на длъжника. Той вече може да обжалва отказа от спиране, прекратяване и приключване на изпълнителното дело, както и определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК. Прави впечатление, че законодателят е отграничил приключването от прекратяването на изпълнителното дело, като по-подробно е обяснил разликите между двете понятия в чл. 433 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител, което се издава при наличието на определените в ал. 1 предпоставки. Приключването от своя страна, настъпва по силата на закона, с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В този случай не е нужен нарочен акт на съдебния изпълнител, за да се счита изпълнителното дело за приключено. На практика, обаче, такъв ще бъде издаван, както за чисто организационни цели, така и за да се удостовери самото приключване на производството, тъй като същото подлежи на обжалване от взискателя.

По повод удостоверяване на изпълнителните действия, следва да се отбележи, че с изменението на чл. 434 вече е конкретизирано и в кои случаи какви точно актове съдебният изпълнител ще издава. Посочено е, че по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление. Във всички останали случаи той следва да издаде протокол за удостоверяване на съответното действия.

Друга промяна в сферата на изпълнителното производство касае общите правила при изпълнението на парични вземания. Съгласно приетата нова т.5 на чл. 453, договорите за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи, не могат да бъдат противопоставени на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело. Следва да се има предвид, че тази непротивопоставимост касае само невписаните актове. Съответно, ако договорът за наем е вписан в имотния регистър преди датата на наложената възбрана, то същият ще поражда действие спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.

По отношение на разпоредбите, уреждащи изпълнението върху недвижими вещи, с неясно приложение и предизвикваща много спорове ще бъде изменената т. 1 на чл. 493 от ГПК. Съгласно цитираната точка, при обявен купувач на имота, ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3, „внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък”. Във връзка с това изменение, следва да се има предвид, че срокът по чл. 492, ал. 3 касае купувачите, които не са взискатели по делото. По отношение на вторите има изрична разпоредба, която урежда срока и начина на плащане на цената, в случаите, в които те са обявени за купувачи (чл. 495 от ГПК). Съгласно чл. 495, взискателят-купувач плаща цената на много по-късен етап (едва след разпределението). Същевременно, той не плаща цялата цена, а само част от нея, равна на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или, ако няма такива – плаща сумата, която надвишава неговото вземане. Именно затова е необходимо преди това да има наличен протокол за разпределение, въз основа на който да е ясно каква сума следва да се изплати от взискателя. Предвид изложеното, взискателят-купувач неизбежно ще попадне в хипотезата на неспазване на срока по чл. 492, ал. 3, защото този срок почти винаги е изтекъл преди издаването на протокола за разпределение. Най-вероятно, с времето, с помощта на съдебната практика, ще се установи каква е била законодателната идея зад това изменение.

Друго нововъведение в ГПК, което ще може да бъде приложено след време, е създаденият нов раздел - „Електронни публични търгове”, касаещ изпълнението върху недвижими вещи. В посочения раздел е уредена една по-улеснена процедура за принудително изпълнение върху недвижимите имоти. Въпросът за нейното ефективно приложение, обаче, ще стане ясен едва след създаването от страна на Министерство на правосъдието на онлайн платформа за организиране на електронни търгове. Предвиденият в закона срок за създаването на платформата е 18 месеца от влизане в сила на измененията на ГПК, като преди това се очаква министерството да издаде и нарочна Наредба за организацията, правилата и дейността на тази платформа.

Не на последно място, важно значение има и създадената нова глава „Изпълнение върху права върху обекти на индустриалната собственост на длъжника”, която разширява възможността за принудително удовлетворяване на взискателя. Благодарение на тази законодателна промяна, към предметите на изпълнение са вече включени и правата върху обектите на индустриална собственост (марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн и т.н.). Предвидено е, че продажбата им ще се извършва по реда на публична продан на недвижими имот, като върху правата се вписва запор в съответния регистър. Подобно допълнение в ГПК, което е в интерес на взискателя, е приетият нов чл. 517а. Съгласно цитираната разпоредба, изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие, като продажбата на тази част също ще бъде извършвана по реда на публичната продан на недвижим имот.



Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай