2 240 10

5000 километра пеш в името на чужда свобода

Шведският активист Бенджамин Ладра загърбва всичко, за да защити палестинската кауза

Бенджамин Ладра
Бенджамин Ладра
Константин Карагьозов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Да прекосиш половината земно кълбо пеша, за да защитаваш гражданските права на далечен народ, различен по религия и традиции от твоя. Звучи налудничаво, може би? Хората, които са готови да зарежат всичко, за да се борят за подобна кауза, която мнозина ще пренебрегнат с лекота, се броят на пръстите на едната ръка... в целия свят.

"Факти" се срещна с такъв човек. Неговото име е Бенджамин Ладра. Шведски активист, който на 5 август 2017 година започва 4,800-километрова "разходка" от Гьотеборг в родината си до Палестина, противейки се на израелската окупация и всички зверства, случващи се на Западния бряг. Категоричен е, че ще носи палестински флаг на гърба си през цялото си пътуване в знак на съпричастност.

В момента Ладра е изпълнил поставената си задача наполовина. Извървял е около 2,400 километра напът от Швеция към Палестина и се намира в... София.

Бенджамин, ти си навярно един от малцината, които са склонни да загърбят ежедневния си живот, зоната си на комфорт и да тръгнат да защитават гражданските права на други така пламенно. Колко струва подобна саможертва?

Какво струва ли!? Ами, не знам... трябва да си силен духом, да вярваш, че промяната е възможна. Това е от изключително значение. Поне аз така виждам нещата..., че всички злини, причинени от хората, могат да бъдат поправени от самите хора. Могат да се превърнат в добрини.

И все пак не вярвам, че подобен обрат ще бъде постигнат просто така, сякаш с магическа пръчка. Ще бъде труднопостижимо. Което веднага повдига въпроса колко от себе си съм готов да дам и докъде ще стигна в преследването на каузата си. Именно това осмисля прекараното време. Трябва да се бориш с всички сили.

Започнал си пътуването си в Швеция през август, а оттогава насам е изминала повече от половина година. Какво е чувството да вървиш пеша толкова дълго?

Вече седем месеца, да. Често се чувствам доста самотен. Има дни, в които не срещаш дори един жив човек. Прекосявам големи разстояния, по магистрали, по пътеки из горите..., но когато съм в някой град, както сега в София, съм топло посрещнат и изведнъж имам куп приятели. Чувството е страхотно. Но бързо след това трябва да се сбогуваме, което е по-трудната част. Знаем, че може никога повече да не се видим. Винаги е тъжно да казваш довиждане. Но човек никога не знае какво предстои, затова оставам оптимист.

Би ли могъл да опишеш как протича един твой ден по време на пътешествието?

Съвсем нормален ден. Събуждаш се, поглеждаш докъде трябва да стигнеш, изчисляваш колко часа би ти отнело това, проверяваш и маршрута. Надяваш се да ти е останала някаква храна за закуска или търсиш най-близкия супермаркет. Дори да няма какво да хапнеш на момента, се преживява, пак започваш да вървиш. Пак и пак.

Така успяваш ли да запазиш добро физическото си състояние?

Да, всичко е наред, добро е. Няма как да не отслабнеш, но не е такъв проблем. Трябва да отбележа, че в началото беше най-трудно. Имах доста проблеми с краката, различни наранявания от многото километри, не бях свикнал с подобно нещо. Но не съм имал пришки от толкова много време... (смее се). Трябва да пребориш болката. Не можеш да си позволиш да спреш, само защото те боли.

Как успя да финансираш благородното си приключение?

За около една година успях да поспестя пари. Също така продадох и доста от личните си вещи.

Спомена, че някои от дните ти преминават в самота, но от друга страна си успял да създадеш безценни приятелства. Като цяло какво мислят хората за теб и твоето начинание?

Навярно си мислят, че съм луд. Смятам, че един от проблемите на модерното общество е това, че ценим прекалено много материалистичното и гледаме на останалите като съперници, а не като приятели. Трябва да поставяме на преден план взаимоотношенията си, любовта и щедростта, опитвайки се да направим света поне малко по-добър.

Каква е същинската ти цел? Какво всъщност се опитваш да постигнеш чрез каузата си?

Когато мисията ти е нещо по-важно от най-важното нещо в живота ти, усещаш, че искаш да увеличаваш усилията, които си положил. Подразбира се, че целта ми е навсякъде хората да живеят по нормален начин, световен мир, предполагам. Трябва да си задаваш въпроса "Днес допринесох ли за резултата, който искам да видя? Използвах ли вътрешната си движеща сила, за да се боря в тази насока?". Трябва да насочиш тази сила в правилната посока, защото винаги ще има някой, който да се опитва да я отклони. Не са малко хората, вярващи в обрата. Той може да бъде постигнат и в Палестина, независимо от окупацията и изтезанията, които са ежедневие там.

Защитаваш палестинския народ. Как реши да участваш в тяхната борба и да браниш гражданските им права с такава страст?

Имах щастието да срещна палестинци в Швеция. Те ми разказаха стряскащи истории за окупацията, изпълнени с човешки ужас, които не бяха за вярване. Заинтересувах се от темата и започнах да чета книги, доклади, статии... Колкото повече узнаваш за нещо, толкова по-съпричастен се чувстваш. Докосва сърцето ти, няма как да е другояче. Човешки същества сме, не можем да гледаме как експлозии разкъсват деца на парченца. Не можем да гледаме как цял народ страда, не можем да гледаме цялото това ненужно страдание. Когато видиш подобни зверства, в теб се надига гняв. Ядосва ме несправедливостта.

Не е ли иронично, че сме свикнали да чуваме думите "човечност, човещина", а в същото време хората причиняват най-големите злини едни на други?

Така е. Ние сме противоречие на самите себе си. Човекът е въплъщение на злото, тъй като няма зло, което да не е причинено от хората, но същевременно човекът е въплъщение и на доброто, тъй като всички добрини също са наше дело. Вечната битка вътре в нас. Няма човек който да е изцяло зъл или добронамерен. Тук идва и онази борба за това накъде ще насочиш вътрешната си сила. Не бива да се поддаваме на изкушението на злото, когато сме потърпевши от него.

Бенджамин бе така добър да сподели къде според него е изходът от Израело-палестинския конфликт.

Палестина е окупирана вече 70 години. Лично съм свидетел, че при подобна изключително агресивна военна намеса, забравяме за каквито и да били граждански права. Насилието поражда насилие, няма спор. Организират се засади, разграбват се домовете на стотици семейства, мнозина се озовават зад решетки в ареста без причина. Ако искаме да спрем насилието двустранно, всичко трябва да започне с с изтеглянето на окупационните сили. Но за подобен ход трябва да желаеш истински мира.

Свидетели сме, че в момента израелското правителство няма никакви намерения за възстановяване на мира. Израелците дори водят дискусии за цялостната анексия на Западния бряг под предтекст, че земята там им принадлежи. Не желаят да оставят и педя на палестинците. Това не е никакъв компромисен вариант. Ако си склонен да водиш преговори, трябва да си готов да правиш и компромиси. Признаването на съществуващ народ отсреща е някакво начало. Цялото израелско отрицание, че съществува палестински народ стои в основата на проблема. Занапред ще са нужни огромни усилия и от двете страни. Няма друго решение.

Смяташ ли, че има някаква надежда израелците да пренебрегнат гордостта си в близките години в стремеж за мир с Палестина?

Надявам се, заради тях самите, да. Обратните действия те покваряват като човек. Самата мисъл да изпращаш деца (говорейки за войниците) от собствената си нация да тормозят тези от другата... Ако щете пък погледнете процентът на самоубилите се след военна служба. Израелците също страдат много от войната.

Нужна е силна пропаганда за да поддържаш огъня на подобен конфликт. Това е, което прави Израел в момента. А хората се влияят лесно. Лесно могат да те подучат да мразиш някого, без да имаш някаква причина за това. Уязвими сме пред подобно облъчване, пред това, което ни предоставят медиите и част от обществото. Никой не е имунизиран срещу подобен ефект. Палестинците също не са неподатливи на пропаганда. Аз също не съм. Въпреки това се опитвам трезво да анализирам всичко.

Какво смяташ да направиш, когато достигнеш до Палестина?

Зависи от това дали израелските войници ще ме допуснат. Шансът да не го сторят и да ме депортират обратно в Швеция, не е никак малък.

Въпреки това Бенджамин не се се страхува да бъде арестуван с развято палестинско знаме.

"Ако се страхуваме от потисниците си, как ще се опълчим срещу тях?", заключва той.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 08:15  02.03.18
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Шаран БГ
    Отговор
    2 08:57  02.03.18
    Бенджи, от Гьотеборг до София - иди-дойди ! Ами от тук - нататък...? Аз не съм ти сложил главата в торбата - ти сам си я напъхал !! Дано да се върнеш жив и здрав ! Тези скандинавци не живеят на тази Земя ! Как ли си ги представят нещата ??
  • kawasaki
    Отговор
    3 09:06  02.03.18
    ПРПОВЯДВАЩИТЕ ДЕМОКРАЦИЯ ЛИБЕРАЛИ ДА РАЗМЪРДАТ ЗАДНИЦИТЕ СИ И УРЕГУЛИРАТ КОНФЛИКТА
  • Morgoth
    Отговор
    4 09:15  02.03.18
    Човек е желание за приключения и известност. А каузата е загубена, но пък може и живота си да загуби. До тук добре - стигнал е само до Източна Европа, където ако внимава да не влиза в циганските махали може и не го набият. И до Истанбул ще е така, а след това следва необятната турска територия, където могат не само да го набият. А после идва най-веселото Сирия и Ливан, където въпроса няма да е дали ще го застрелят, а от коя групировка ще го направят.

  • ХРИСТИЯНИН
    Отговор
    5 09:17  02.03.18
    Най вече в ислямския начин на мислене трябва да влезе някаква идея за , да кажем еднаквост . Доколкото знам не признават нищо освен Исляма и наричат всички ама ВСИЧКИ освен тях НЕВЕРНИЦИ . защо ?????????????????
  • АНОНИМЕН
    Отговор
    6 11:48  02.03.18
    ДОБРЕ....БЛАГОРОДНА КАУЗА.... АМА ПО-ГОЛЕМИ ТЕРОРИСТИ ОТ ПАЛЕСТИНЦИТЕ И ПОДОБНИ НА ТЯХ АЛЛАХАКБАРОВЦИ НЯМА.... Е...ЗА КАКВА КАУЗА СТАВА ВЪПРОС...?
  • етно граф
    Отговор
    7 11:50  02.03.18
    Като го гледам на български "швед" мяза много. Или на "български" соросоид.
  • Хасан Асаноф
    Отговор
    8 12:41  02.03.18
    Съдейки по МИНУСИТЕ един много активен потребител на сайта ревностен защитник на Турция и Еъто доган (въздушния ) е прочел това онова но не иска да коментира защо ли ????

    Коментиран от #9

  • Morgoth
    Отговор
    9 12:52  02.03.18

    До коментар #8 от "Хасан Асаноф":

    Съдейки по това, че аз все още нямам минус, този който имаш предвид не е идвал ;-)
  • Jacques Y Moineau
    Отговор
    10 16:51  02.03.18
    Бенджамин?!?!....Това не е ли еврейско име:)

Напиши коментар:


Публикувай