"Руската намеса" е срам за САЩ

Светът упорито върви към голяма война, независимо, че не може да бъде формулирана смислено нито една основателна причина за нея. Явно такова развитие или поне усещането за неизбежност, е от особена важност за някого и обичайната аргументация извън общите приказки не е необходима. "Руската намеса", както и да бъде погледната, е срам за САЩ. И в двата случая - ако е реалност, и ако е измислена. Ако я има, срамът за САЩ се състои в това, че нация, технологично намираща се в мезозоя, според западните наблюдатели, може да си позволи да върти на пръста си най-великата държава в света.

А защо да я измислят пустата намеса, ако не е факт? Американците се срамуват от избора, който направиха с Тръмп. И предпочитат да претърпят срама по горния вариант, отколкото да признаят, че са изпаднали в колективно умопомрачение, че да изберат съзнателно този президент. Някой друг им е натресъл Доналд Дък, както го нарече Вендерс или идиота, според Де Ниро. Кой друг, ако не най-удобните за повода руснаци. Въпреки технологичната им несъстоятелност.

Отровеният Скрипал пък със сигурност е бил наясно с колко "безопасно дело" се заема в битността си на двоен агент. И едва ли е изненадан от сполетялото го, ако е в състояние да го осмисли в момента. Независимо кой му го е причинил. Както алпинистът няма на кого да се сърди, ако му се случи нещо лошо на 8800 метра. За съжаление не разполагаме със статистика, колко разкрити двойни и тройни агенти успяват да изкарат до щастливи старини, но едва ли спокойната пенсия е масовата съдба на агентите-ветерани. Рисковете на професията, колкото и цинично може да се стори на някого.

Учудваща и тревожна е лекотата, с която Великобритания се хвана за кобура и влезе в безпрецедентен след Студената война скандал с руснаците заради Скрипал. Импулсивна реакция или внимателно следвана стратегия? Тереза Мей и Борис Джонсън създадоха усещането, че съзнателно и припряно бързат да прекъснат отношенията с Москва. Особено с 24-часовият им ултиматум.

Макрон пък бойкотирал щанда с руска литература на парижкия панаир на книгата, заради Скрипал. Фино, по френски. Без обиди, заплахи и заклинания.

Явно такава ще е играта в близките месеци. Да видим къде ще ни отведе. През лятото на 1939 г. също малцина извън "организаторите" са вярвали, че предстои касапница...