България си отива от световното бъдеще

Бонка Цакова

Вървя по улиците на моя град. Понякога съм потънала дълбоко в мислите си и много не се оглеждам около мен.

Но днес изпратихме до последния му дом Юксел Чаушев - един от последните творци с онова особено светоусещане, което едновременно ни смиряваше и възпламеняваше. Може би затова сетивата ми улавяха повече сигнали от околната среда.

Оживени са улиците през лятото и особено през август.

Август е месеца на отпуските за повечето българи, работещи в чужбина. Преди години ги наричахме гурбетчии. Днес почти всички вече не са такива - те са граждани на други държави, с ипотеки, планове, мечти и надежди в други общества.
Все още се връщат през част от отпуските си в Разград.

С всяка изминала година те все повече придобиват вид на преминаващи туристи - снимат се в градинки и пред фонтани, по улиците срещат все по-малко познати, а когато срещнат - трудно намират теми извън "как си".

Лицата и особено очите им са твърде различни от нашите, на хората, постоянно живеещи тук - гледат на всичко от дистанция и с известна неосъзната отчужденост.

Тук са, но и не съвсем. Както когато питат мама и тате добре ли са по скайпа.

Лъжовно е усещането, че все още принадлежат на това място и на тази държава.

Тъжно, но съвсем нормално и естествено!

Една част ще отведат със себе си децата, гостували няколко седмици на дядо и баба. Знам два случая, в които гостенчетата не могат да си говорят с любящите си баби - не знаят езика.

Годините минават и вече второто поколение българи работят, женят се и устройват живота си там, където родителите им са побили кола на номадската юрта.
Тия дни казват, че България е най-бързо топящата се държава в света! Не са африканските страни, нападнати от Ебола, СПИН и малария. Нито островните държави, периодично подлагани на вулкани и цунами.

България е! България си отива от световното бъдеще.

България, в химна на която се пее "мила Родино, ти си земен рай"!

Глупави разсъждения са това. И напълно ненужни. Извинете.