1 983 3

Достатъчни ли са нови граници, за да се избегне война между Сърбия и Косово

Достатъчни ли са нови граници, за да се избегне война между Сърбия и Косово
Снимка: Shutterstock.com
Focus
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Миналия месец Джон Болтън, съветникът на президент на САЩ Доналд Тръмп по националната сигурност, заяви, че САЩ „няма да пречат" на сделката за размяна на територии между Сърбия и Косово. Според последните доклади двете страни са близо до споразумение, което ще разреши един от най-предизвикателните политически конфликти в Европа след края на Студената война, пише Картър Джонсън* в статия за американското издание The Washington Post. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Планът предвижда преначертаване на границите между Сърбия и Косово, което ще позволи на сръбскоговорещата територия в северната част на Косово да се присъедини към Сърбия, а албаноговорещия регион в южната част на Сърбия – да стане част от пределите на най-младата държава на Балканите. Залозите са високи: излизането от тази безизходица вероятно ще проправи пътя на Косово към членство в ООН. Ще бъде увеличена и вероятността както Косово, така и Сърбия да се присъединят към Европейския съюз и евентуално - към НАТО.

Изявлението на Болтън контрастира с тези на множество европейски лидери, които имат опасения, че реализирането на подобна идея ще бъде дестабилизираща за региона. Но би ли могла корекцията на границите да доведе до мир? Ето какво трябва да знаете.

Някои видове подялба работят по-добре от други

Предишните ми изследвания върху размяната на територии като решение за предотвратяване на етническата гражданска война предполагат, че отделянето на територии и етнически групи значително увеличава шансовете за мир - в сравнение с разделянията, които се фокусират само върху териториите. Използвайки набор от данни на Световната банка, разгледах 17-те подялби, които са съвпаднали с края на етническите граждански войни между 1945 и 2004 г.

Създадох индекс, който да проследява степента, в която отделянето на етнически групи е довело до нови конфликти между тях. Това се е случило само в осем от 17 случая. От тези осем, нито един не е пример за възобновяване на насилие в първите пет години след размяната на територии – критичен брой, тъй като рискът от нова ескалация е най-голям в първите години.

Това е неудобен резултат за повечето от нас, които се ангажират с концепцията за мултиетнически държави, защото предполага, че за предотвратяване на етническите войни един от най-добрите начини за постигане на мир може би е отделянето на конкретна територия.

Етнически групи след разделянето на Косово

Как ще проработи разделянето на Косово? Отделянето му през 1999 г. от състава на Сърбия (тогава Югославия) получи средночестотен индекс - значителни малцинства останаха от двете страни на границата. Насилието се повтори точно в регионите, в които има етническите малцинства, най-вече през 2000-2001 г. в Прешевската долина в Сърбия и през 2004 г. в Митровица в Косово. Тези сблъсъци завършиха с десетки убити и десетки хиляди разселени, с обновени кампании за етническо прочистване. Изследванията ми показват, че ако през 1999 г. при отделянето на Косово от Сърбия бяха взети предвид по-точно демографските данни в страната, вместо сляпо да бъдат следвани границите, установени през 1947 г., може би насилието щеше да е значително по-ограничено.

Дали Косово трябва да бъде разделено в настоящия момент?

Не е задължително. Изследването, проведено от мен по отношение на микро механизмите на насилието след отцепванията в Грузия и Молдова, показва, че причините за него не са предизвикани от етническата омраза, а по-скоро от липсата на адекватна власт, което е широко разпространено явление в страните, излезли от граждански конфликт. Когато държавите успеят или да поддържат своята инфраструктура и да възстановят капацитета си, шансът за възобновяване на насилието е много по-малък - дори когато разселените малцинства се завръщат по домовете си.

Това предполага, че представителите на етническите групи, които воюват помежду си в гражданска война, могат да живеят мирно заедно, докато държавата е достатъчно силна (дали държавата има политическата воля да позволи връщането на малцинствата е отделен въпрос). Възможно е да има етническа омраза, но насилието може да бъде сведено до минимум - окуражаващ резултат за следвоенното, мултиетническо укрепване на мира.

Как може Сърбия и Косово да постигнат мир?

Докато Прешевската долина, в която има мнозинство от албанско население, е твърдо контролирана от централната власт в Белград, няма вероятност живущите в региона да се бунтуват, освен ако не получат значителна външна подкрепа от страна на Косово. Това обаче е малко вероятно с оглед стремежите на Прищина за членство в ЕС и НАТО.

Сърбия твърдо контролира територията след споразумението от Конкул от 2001 г., а жителите на долината няма вероятност да се бунтуват в бъдеще без значителна външна подкрепа от страна на Косово, което е малко вероятно, на интеграцията в Европейския съюз и НАТО. Макар албанското малцинство да предпочете да живее под управлението на Прищина, най-вероятно ще продължи да съжителства мирно със сърби дотогава, докато държавните институции останат силни.

Това предполага, че е логично Прешевската долина да остане част от Сърбия. Предаването на контрола над този мирен регион върху Косово сега може да доведе до дестабилизиране, тъй като сръбските сили за сигурност ще се оттеглят от региона и сърбите в него – около 15 хил., вероятно ще го напуснат.

Северна Митровица до границата със Сърбия е различна история. Тази територия е почти изцяло сръбска и от 1999 г. насам де факто е отделена от Косово. Макар споразумението от Брюксел от 2013 г. да предвижда стъпки за интегриране на региона, той все още е сегрегиран етнически и функционира автономно. Етническите сърби все още контролират сигурността на региона.

Реинтегрирането на тази територия в Косово днес може да стане само с насилие и вероятно то ще е масово, ако правителството в Прищина се опита да контролира или да изгони квазидържавните сръбски сили за сигурност. Сърбия със сигурност ще подкрепи анклава в такъв конфликт, открито или неофициално - сценарий, подобен на онзи, който виждаме в примера с руснаците в източната част на Украйна.

Един от начините за поддържане на мира следователно ще бъде Косово да отстъпи на Сърбия контрола над региона, като приеме подялбата. Ако това би могло да бъде завършено в замяна на признаването на Прищина от официален Белград, то шансът за дългосрочен мир би бил още по-висок.

Критиците на промените в границите твърдят, че подобно решение ще отвори кутията на Пандора в целия регион. Но тази позиция не взима предвид способността на международната общност да приема непоследователни позиции, за да избегне нестабилност. Същите рискове например бяха отчетени, когато десетки държави се събраха, за да признаят независимостта на Косово през 2008 г. Същевременно те не признаха същото право на Република Сръбска – субект в Босна и Херцеговина със сепаратистки амбиции. И все пак нямаше нестабилност.

Промяната на границата между Косово и Сърбия може да предизвика много разисквания, но не е необходимо да отваря вратата за по-нататъшни промени другаде.

*Картър Джонсън е доцент по политически науки в Националния изследователски университет - в Москва. Той завършва работата си по книга, озаглавена „Когато разделянето работи: Разделяне на страни и народите в преследването на мира".

Превод и редакция: Тереза Герова

Сърбия
Поставете оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 Този коментар е премахнат от модератор

  • 2 Така е и се вижда

    0 0 Отговор
    Ясно че пак ще има преначертаване на границите на балканите.
  • 3 Otso

    2 0 Отговор
    Неправилно заглавие:Албания има териториялни претенции към Сърбия.Косово е била винаги част от Сърбия. Албания има апетит към цяло Косово,дори премахна границата си с тях.

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.