Третият мандат на кантар

Гласуваните промени в кабинета целяха не само да стопират обществено- политическото напрежение от лятото, но и да реабилитират разклатения авторитет на Бойко Борисов. За първи път бяхме свидетели на тенденция, при която доверието в премиера се срива, без това да засегне рейтинга на ГЕРБ. Засега властта се опитва да отвлече вниманието посредством зрелищни акции срещу едри бизнесмени (все извън обръчите на ГЕРБ) и обещания за повишаване на доходите. Проблемът е, че трудно всяка седмица може да бъде арестуван по един нов представител на едрия бизнес, а увеличаването на заплатите е обещано за след Нова година. А решителен е периодът именно до края на 2018 година.

Министър-председателят се изнерви не на шега и си го изкара на цели трима министри. В неговите очи тяхната вина не е толкова свързана конкретно с трагедията край Своге, а че не съумяха да привлекат народното недоволство към себе си и то засегна шефа им.

За да излезе от ситуацията Борисов използва един от най-старите политически трикове - инициирайки козметични промени в кабинета си, той цели да се разграничи ясно от „виновниците“, да се освободи от техния товар и да създаде политически отдушник, през който да възстанови и собственото си реноме. Което може да се случи само в условията на успокояване на настроенията и заличаване на онази информация в обществената памет, която обвързва конкретно Борисов с определени скандали.

Герберската пропагандна машина вее работи на пълни обороти в подобна насока, но тя има да се справя с няколко сериозни препятствия. Освен че се проточи, смяната на министрите се превърна във водевил и поради биографията на новите кандидати. Един от тях бе оттеглен заради прояви на хулиганство на пътя и участие в съмнителни съдружия, друг бе съден за „Костинбродската афера“, а трети бе осветен като бивш охранител на Мето Илиенски.

Подобен background свидетелства или за пълното изчерпване на кадровата банка на ГЕРБ, или за промени, правени крайно прибързано и необмислено. С цел кризата да бъде затворена час по-скоро. Затова и управляващите бяха така вбесени от поведението на президента Радев, който забавяйки указа за освобождаване на Маринов от МВР проточи промените с цяла една седмица.

Накрая те бяха очаквано одобрени от Народното събрание, но това затвори само от формална гледна точка процеса. Борисов както винаги отказа да присъства в залата на парламента, което е индикация за поредния му опит да избяга от носенето на персонална отговорност. Явно не желае още в началото да се свързва с кандидатури, които носят спорен характер. И ако БСП е наистина яростна опозиция, както често я обвиняват, тя трябва незабавно да внесе искане за вот на недоверие към министър-председателя, заради прокарването на кадрова политика, лансираща лица, обвързани с престъпления и знакови престъпници. Като аритметика вота разбира се ще пропадне, но той ясно ще прикове премиера към тримата му нови министри.

Но дори опозицията да не стигне дотук, брожението няма да спадне лесно, за което бе знак и изказването на президента Радев по повод избирането на Младен Маринов за вътрешен министър и българската позиция спрямо санкциите срещу Унгария. Което извади Борисов от равновесие и вместо да даде смислен отговор, той директно се заяде с държавния глава, нещо което до момента влизаше в задълженията на „лошото ченге“ Цветан Цветанов.

Стабилността, както бива разбирана от ГЕРБ, изглежда все по-илюзорна, именно защото е налице сериозната опасност действията на БСП и президента да се синхронизират с настроенията в обществото. Да допусне подобно съвпадение по „интереси“, означава управлението да попадне в мъртва хватка, при която то трябва да избира между предсрочни избори или политическата си смърт. Засега властта се опитва да отвлече вниманието посредством зрелищни акции срещу едри бизнесмени (все извън обръчите на ГЕРБ) и обещания за повишаване на доходите. Проблемът е, че трудно всяка седмица може да бъде арестуван по един нов представител на едрия бизнес, а увеличаването на заплатите е обещано за след Нова година. А решителен е периодът именно до края на 2018 година.

В зависимост от това коя от тенденциите ще надделее - разрастване на недоволството или пропагандата за ползите от стабилността, ще се оформи бъдещият ни политически пейзаж. Ако рейтингът на Борисов се закрепи или повиши, то едва тогава ще може да се говори за фактическия край на днешната кризисна ситуация. Което не означава, че скоро няма да се появи нов повод за обществено недоволство, който ще изисква прилагането на нови дози манипулации за неговото овладяване.

Ако спада на доверието в управлението продължи, то премиерът ще се изправи пред ситуация, която той е преодолявал вече два пъти, като е отивал на предсрочни избори. Въпросът е има ли куража и възможността за трето подобно отиграване. За него е сериозен кошмар да управлява на инат. Досега той съумяваше да определи момента, когато трябва да се оттегли от властта, преди недоволството да се е натрупало в критична маса, да не говорим за неговото канализиране. Така той минимизираше до крайност риска не само да влиза в ролята на черната овца на изборите, но и не позволяваше да се структурира ярка негова политическа алтернатива.

Въпросът е дали тази стратегия може да бъде още действена. Пред нея са изправени два големи риска: първият - част от електората на ГЕРБ да се деморализира от трета поредна абдикация и да оттегли подкрепата си за партията. Вторият риск касае състава на бъдещото служебно правителство. То може да не е така благосклонно, като предишното на Огнян Герджиков, и да бръкне по-надълбоко в ямата на днешното управление. В момента Румен Радев е много по-подготвен и много по-решителен да използва максимално правомощията си срещу управляващите. Току виж възложил на Минчо Спасов мандат да състави служебно правителство, примерно...

Да не отива на предсрочни избори, Борисов е убеждаван от собствената си партия и от коалиционните партньори. Те са дотолкова заслепени от властта и чувството си за богоизбраност, че в името на суетата и алчността си са готови да игнорират тотално обществените нагласи.

Парадоксално, но Румен Радев открито, а БСП под сурдника, също не желаят предсрочни избори. Те все още смятат, че опасността ГЕРБ да спечели четвърти подред парламентарни избори е по-голяма, отколкото ако продължат да упражняват третия си мандат. В който властта ще продължи да деградира и да става все по- отвратително в очите на хората, до степен те да предпочетат всяка една алтернатива пред днешното статукво.

Така свои и чужди бутат Борисов да изпълни целия мандат на правителството си. А той няма как да не се бои, че това го води към собствената му политическа пропаст. И сигурно егото, страховете и суетата му ще сработят в полза на собственото му спасение, което минава през предсрочен вот. Освен ако не е решил да се отказва от политиката и да управлява като за последно.

Автор: Георги Георгиев

Източник: "Гласове"