След Крим: Русия не беше на себе си от опиянение

Ако някой все още говори за т.нар. "Ефект от Крим", то трябва да е само в минало време. Рейтингът на президента Владимир Путин е спаднал до нивата отпреди анексирането на украинския полуостров Крим. Тези дни се навършват 5 години от тази анексия, която в Киев възприемат като "окупация", а в Москва наричат "обединение".

Първо на територията на Крим се появиха тежко въоръжени бойци без никакви опознавателни знаци, които постепенно поеха контрол над територията на полуострова, а после с незаконен референдум беше узаконено присъединяването на полуострова към Русия. Всичко това стана през 2014 година.

Събитията отприщиха невиждана еуфория в Русия, а одобрението за Путин надхвърли 80 процента. Малко преди това рейтингът на руския президент беше спаднал до около 60 процента. "Мога да сравня това само с опиянение", казва Николай Петров от Руското висше училище за икономика в Москва: „По онова време хората се опияняваха от мисълта, че се възвръща миналото величие на страната. От това те забравяха собствените си грижи", добавя той.

Константин Газе от московския Център "Карнеги" е убеден, че "Кримският ефект" е бил еднократно явление, което не може да се сравни с никое друго събитие в руската история. "Всеки опит да се повтори този ефект би се провалил", казва той. "Ефект не се дължеше само на пропагандата. Много хора за първи път получиха възможност да кажат неща, за които преди не се бяха осмелявали да говорят", твърди политологът.

Отрезвяващо въздействие

Алексей Титков от неправителствената организация "Комитет за инициативи на гражданското общество" говори за две групи хора, подкрепили действията на президента Путин по отношение на Крим. Според него, те са съставлявали 2/3 от руското население по онова време: "Едната група обхващаше хората, склонни към радикални решения и военни интервенции. Те биха одобрили например пълното прекъсване на връзките със Запада. Другата група се състоеше от хора, които са по-предпазливи и гледат по- прагматично на нещата. Именно сред тях през последните години настъпи сериозна промяна в нагласите“, казва Титков.

Това, че "бонусът Крим" вече не носи ползи, стана очевидно най-късно през лятото на 2018 година, когато - след приемането на пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране - одобрението за Путин спадна до 64%, колкото е и в момента. Експертите твърдят, че отрезвяването е започнало много по-рано.

"Делът на хората, които смятат, че санкциите вредят на страната, започна да нараства още към края на 2014 година", казва Алексей Титков. Много руснаци не одобриха действията на властите, които през 2015 година публично унищожиха нелегално внесени в страната западни хранителни продукти. Тези хора продължиха като цяло да подкрепят външната политика на Кремъл, но все повече усещаха, че положението в страната се влошава.

Вече никой в Русия не пита „чий е Крим“?

Новите развития в руското общество се характеризират с разочарование, преоценка, фрустрация. Досега Кремъл не е успял да намери нищо, с което да замести "Ефекта от Крим".

Едновременно с отминаването на този ефект заглъхнаха и споровете за това чий е Крим. Всъщност този дебат изобщо не беше воден сериозно. Мнозинството руснаци приеха анексирането на Крим като даденост. Дори опозицията спря да говори на тази тема", казва Константин Газе от Института "Карнеги".

Един от най-силните критици беше бившият вицепремиер Борис Немцов, който беше убит през 2015 година. "От международноправна гледна точка обаче въпросът за анексията на Крим продължава да е много актуален и болезнен. Възможно е това да се окаже и един от най-сериозните проблеми за руското общество през следващите 10 до 20 години", добавя Газе.