Днешна Русия: Сталин вместо Путин

Социолозите регистрират покачване на популярността на Йосиф Джугашвили /Сталин/ в Русия. През 2019 година положителното отношение на руснаците към него е достигнало максималната си стойност откакто се прави такова проучване, твърдят от центъра "Левада", чийто въпрос е предизвикал много гневни коментари, както уточняват авторите на анкетата. Вярно ли е, че Сталин е герой на нашето време? И можем ли да говорим за сталинистка революция в умовете на хората?

"Големият терор" и оживялата история

Редица коментатори побързаха да обвинят руснаците за променените им нагласи към Сталин, тълкувани и като желание за възстановяване на масовите репресии. Именно с тях по-образованите руснаци свързват мустакатия генералисимус. В огромната си част обаче населението на страната има друго разбиране за неговата роля в националната история: намалява делът на хората, които знаят и помнят "големия терор" срещу собствения народ, който достига своя апогей именно при Сталин.

Подобно изследване на центъра "Левада" от 2017 година показа, че всеки пети руснак не знае практически нищо за сталинистките репресии. При споменаването на името Сталин руснаците, които са израснали със съветските и руските учебници по история, на първо място си спомнят за победата във Втората световна война и за някакъв общ мит за великия Съветски съюз. Това безусловно е резултат от пропагандните усилия за "изчистване на името" на съветския диктатор. Това обаче не ни дава основание да подозираме хората, които не знаят или не искат да знаят нищо за масовите репресии, че са за връщане на репресиите.

На съвсем друго място трябва да търсим обяснението за това обръщане към Сталин: очевидно драстично се разминават в оценките си за историческия образ на диктатора едните и другите - сталинистите, които не са никак малко в руското общество, и образованите руснаци.

Сталин означава ред?

Не е трудно да забележим, че нарастването на популярността на Сталин сега съвпада с намаляването на рейтинга на президента Путин. Руснаците не вярват, че страната се движи в правилната посока. Броят на оптимистите и песимистите в последно време се е изравнил. Създава се чувството, че недоволството от настоящето кара хората да търсят ориентири в миналото. И на първо място тук не става дума за търсенето на справедливост, както е прието да се говори - руснаците търсят фигура, която да им помогне и да накаже разпасалите се чиновници, например. И естествено откриват такъв ръководител в лицето на Сталин. Трудно може да бъде оспорен фактът, че сред милионите репресирани е имало и представители на властта, за което пишат и руските учебници по история. А Сталин, макар и много погрешно, в масовото съзнание се свързва с твърдите порядки, от каквито явно руснаците имат нужда. И колкото по-мрачно изглежда бъдещето и намалява доверието в сегашните лидери, толкова по-силно става желанието да се търси опора в миналото. Именно като исторически прецедент, а не като пример за пълно подражание.

Върнете чучелото в музея

И все пак един от важните изводи от тази анкета е следният: расте безразличието към Сталин сред младите хора. За разлика от възрастните, затънали в блатото на днешния руски застой и загубили надежда за достойно бъдеще, младежта вярва в себе си и мечтите си. Дори те (мечтите им) да са само илюзия.

От тази гледна точка последната анкета за мустакатия генералисимус е само временно явление. Когато пред руснаците отново се открие перспективата за бъдещето, Сталин ще бъде запратен в учебниците по история. Въпросът е в това, как може да изглежда това желано бъдеще в очите на тези, които не знаят, или не искат да научат за най-тъмните страни от историята си. В търсенето на справедливост и ред много лесно на тези основи може да се роди нов тоталитаризъм - с интернет и социални мрежи, но без хуманизъм, който напоследък все по-рядко се забелязва в руското общество.