МРРБ ще работи със строителния бранш за цифровизация на сектора

Интервю на Емил Христов със зам.-министър Валентин Йовев за в. "Строител":

Инж. Йовев, изминаха две години, откакто бяхте назначен за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. С какви предизвикателства се сблъскахте през този период?

Когато поех тази длъжност през юни 2017 г., си имах ясен план за действие, който спазвам стриктно и последователно. Правомощията ми до октомври 2018 г. включваха отговорности за три дирекции в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, „Геозащита и благоустройствени дейности“ и Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК), както и за работата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

Фокус на дейността ми през тези две години бяха наболелите проблеми на законодателството в областта на проектирането, устройственото планиране, строителството, геодезията и кадастъра, както и стабилизиране на институциите и агенциите, които са на мое подчинение. Голяма част от предложените от нас нормативни изменения се случиха, други предстоят.

Като цяло предизвикателствата в този период не бяха малко, но мисля, че се справихме успешно. Пример за това са създадените наредби от Дирекция „Технически правила и норми“ към МРРБ, както и разписаните от ведомството норми за строителство на детски градини, светофарни уредби и други. В момента работим по няколко проекта, сред които е този за промяна на Наредба 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, като документът е в доста напреднала фаза. В процес на разработване е наредба за изграждане и въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. У нас все още няма подобни леки коли, но вече се използват автобуси с водород.

Важна част от моите задължения е да осъществявам ефективен контрол на работата на АГКК и респективно Кадастрално-административната информационна система Искам да подчертая, че специално в частта ѝ за кадастъра е необходимо да направим и много сериозен преглед и оценка. Трябва да съсредоточим усилията си в тази насока. Причината е, че информационната система на кадастъра е създадена през 2005 г., а вече има нови приоритети и тя се натоварва с нови и нови функционалности.

Считам, че възможностите за надграждане вече са изчерпани и е по-добре да бъде създадена изцяло нова система, но все пак това е и целта на предвидения независим одит. Видяхме колко неприятна беше ситуацията с Търговския регистър, когато временно не функционираше заради технически проблем. За съжаление от време на време и кадастралната система се претоварва и се налага спиране и забавяне на процесите. Затова отново искам да повторя, че само с постоянно надграждане няма да се постигнат необходимите резултати. И хардуерната, и софтуерната платформа се нуждаят от решителна промяна.

Какво следва да се направи?

Трябва да се извърши спешен независим, може и международен одит на цялата система и на заложените процедури и бизнес модели. Той ще покаже има ли потенциал за надграждане, като се вземат предвид новите предизвикателства, функционалности и натоварвания. Днес има много иновативни хардуерни и софтуерни решения, които можем да използваме. Забавянето от наша страна може да се окаже фатално както за работата на системата, така и за структурата на базата с данни. Изгубването на събраните до момента данни е невъзможно и системата засега работи сигурно и относително надеждно.

България има много възможности, за да направи необходимата промяна. Например еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел заяви, че можем да се възползваме от средства от Европейската комисия, предвидени за развитието на т.нар. суперкомпютри. Страната ни има потенциал и съм щастлив, че България ще разполага с такъв компютър в „София Тех Парк“. Той ще ни даде огромни възможности, това е бъдещето и това ще има отношение към целия инвестиционен процес – от проект до ключ, че и след това.

Информационната система на кадастъра работи вече 14 години. По-старите карти и документи са цифровизирани и са качени в мрежата. Вижда се, че експлоатацията ѝ носи реален положителен ефект не само върху приходите в държавния бюджет, но има и много други косвени ползи в икономическия и социалния живот. За да сме готови да посрещнем новите предизвикателства – необходимостта от постоянно подобряване, бързината на обработката на данни, достъпността на системата, надеждността на актуализациите и съхранените данни, според мен трябва да започнем работа в това направление още сега. В противен случай ще изостанем сериозно.

Новите бизнес модели на информационните системи за регистрация на земята трябва да се фокусират върху ефекта на прилагането на т.нар. блокчейн технологии. Те от своя страна са в основата на геодезическата индустрия и свързаните с нея дейности, които определят правните рамки на собствеността, точното местоположение на земята, построеното в имотите, инвестиционните проекти, тяхното изпълнение и експлоатацията след това. T.нар. BIM технологии могат да бъдат свързани с информационната система и с кадастралните системи.

Блокчейн технологиите са изпитани и ще се отразят положително както на сектора на недвижимите имоти, така и на геодезическата професия и свързаните с нея организации. Всичко това ще подобри земеделските регистри и ще допринесе за развитието на кадастралните системи, които вече се обединяват. Това ще доведе до изключително голям напредък по отношение на дейностите, предвиждани в Закона за достъп до пространствени данни.

Освен прехвърлянето на криптовалути блокчейн технологиите позволяват споделянето на различни видове данни, или т.нар. блокчейн цифрови активи, но така, че записът да не може да бъде променян, което е много съществено. Тоест няма как да се фалшифицират данните. Това е в основата на технологията.

Една от приоритетните теми пред Камарата на строителите в България (КСБ) е цифровизацията в сектора. Как се развиват тези процеси у нас?

Тези технологии са въведени в доста страни от ЕС. Веднага мога да дам пример с Великобритания, където има изискване фирмите, които кандидатстват за различни инвестиционни проекти, да използват BIM технологията. Говорим за технология, с която се тръгва от проектирането, преминава се през реализацията, експлоатацията, паспортизацията, нанасянето в кадастъра и се стига до използването и съхранението на данните. Получава се пълна картина.

Със сигурност в един момент в България ще се наложи използването на BIM. Но това ще стане едва след като българските фирми имат технологична готовност. В това отношение КСБ трябва активно да им помогне, а държавата ще съдейства цифровизацията да се случи.

Много компании са започнали активно да дигитализират своята работа. Важно е проектантите, надзорът и строителните фирми да се цифровизират, така че целият процес на проектирането, изграждането и експлоатацията на сградите да бъде подчинен на концепцията за BIM технологиите. Надявам се това да стане в рамките на оставащите 2 години на мандата на това правителство.

Какво е покритието на страната с кадастрална карта? Кои са областите отличници?

Кадастралната система е централизирана, кадастралната карта е една за цялата страна и е основен двигател в регионалното планиране, изработване на устройствените планове и карти. Водещ показател при планиране на покритието с ККР, разбира се, е гражданският оборот и там, където пазарът на недвижимите имоти е добре развит. Ние вече сме в края на процеса. Над 80% от земеделските земи са интегрирани и вкарани в кадастралната система. Планираме до края на годината 96% от страната да бъде покрита с кадастрална карта.

Регионите, които мога да отлича, са цялото Черноморие, където кадастралната карта е готова на 100%. Същото е състоянието и при планинските курорти, както и на населените места с национално значение, всички областни градове, като най-напред в покритието е област Ловеч.

Планирането се осъществява от централна администрация по данни и предложения от службите по кадастър в областните центрове. Оставащите 4 – 5% от кадастралната карта ще бъдат довършени в рамките на следващите две години. Разбира се, тази система предстои да се надгражда със специализирана информация и нови цифрови топографски карти.

През изминалата седмица се проведе заседание на Съвета по геодезия, картография и кадастър, на който сте председател. Кои бяха участниците в него и какви теми бяха разисквани?

Съветът е помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той е създаден с приемането на Закона за геодезията и картографията. Съставът му има задължителен характер и длъжностните лица, които трябва да присъстват, са точно разписани. В него влизат зам.-министрите на почти всички министерства, както и началникът на Военно-географската служба, зам.-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, изп. директор на АГКК, зам.-председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, представител на Националното сдружение на общините в Република България и председателят на Камарата на инженерите по геодезия.

Това беше нашата първа среща, тъй като имаше промени сред лицата, които заемат посочените в закона длъжности, и изчаквахме да се окомплектова съставът на Съвета. Информирах членовете му за измененията, направени в Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за геодезия и картография, както и че дейностите по гравиметрия вече са задължение на АГКК. Обърнато беше внимание и на това, че възлагането на всякакви геодезически дейности от различни ведомства и министерства трябва задължително да се извършва в Координатна система БГС2005.

До момента се използваше тази от 1970 г., но тя вече не е актуална. Проектите, които възлага, приема и контролира държавата, общините и различните министерства и ведомства, трябва да бъдат изработвани в Българска геодезическа система 2005, която осигурява съвместимост на геодезическата основа на пространствените данни в рамките на Европейския съюз и резолюциите на подкомисията за EUREF.

Съветът е обсъдил и необходимостта от създаването на „поимотни“ партиди на собствеността. Какво ще представляват те?

Въз основа на Закона за кадастъра и имотния регистър са създадени две агенции – Агенция по вписванията и АГКК. В редица европейски държави това не е така, там службите работят като отделни дирекции в рамките на една организация и са на общо подчинение.

Записите в имотния регистър са поименни. За да станат „поимотни“, трябва да се направи едно преобразуване. Това ще увеличи правната сигурност в гражданския и стопанския оборот с недвижими имоти. Системата за вписване на имотите трябва да премине от „персонална“ към „поимотна“, като водеща роля ще има идентификаторът на имота, а не лицето – собственик. Очевидно това ще може да стане след завършването на цялата кадастрална карта на страната. Това е мащабна реформа за смяна на действащата персонална система на вписване на актовете относно недвижимите имоти с поименна такава и това ще продължи дълго след покритие на цялата страна с кадастрална карта. Кадастралният регистър по много от своите атрибути прилича на имотния регистър и надявам се след приключването на цялата кадастрална карта нещата ще се наредят. Междувременно следим и добрите практики на страните членки на ЕС. Като цяло мога да заявя, че проблемите ни са сходни. Кадастралните системи на държавите от Съюза са към различни министерства и ведомства. В Италия например са към данъчните служби, докато в България са към МРРБ.

Кои са наболелите проблеми в областта на геодезията, картографията и кадастъра?

Не бих казал наболели. България трябва да свърже нивелачните си мрежи с тези на съседните ни държави. Вече направихме това със Северна Македония и предстои да реализираме връзката с Румъния и със Сърбия. Това, което изпълнихме със Северна Македония, е необходимо и е от полза на двете страни, като бяха извършени и гравиметрични измервания.

Относно картографията мога да определя един проблем. Военно-географската служба изработи средномащабна карта 1:25 000, а АГКК има ангажимент да направи карта в размер 1:5 000 и работата по тази тема ще започне през следващата година Картите, които съществуват на хартия и са сканирани, са с актуалност от 1985 г., тоест трябва да се изработи нова цифрова векторна карта. Има различни съвременни методи, чрез които може да го осъществим.

МРРБ утвърди Методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск в страната и има за задача да извърши картографиране на този сеизмичен риск. Разкажете ни малко повече за нея.

Картографирането на риска от земетресения винаги е стояло на дневен ред в МРРБ и затова беше изработена и методика. Искам първо да направим разлика между сеизмичния риск и сеизмичния хазарт. За пример ще дам Кресненското дефиле, което е потенциално земетръсен район, но в никакъв случай не значи, че там не трябва да се строи. Там живеят хора, и то в достатъчно надеждни къщи, има и пътища, които се експлоатират от дълги години.

Предвиждането на земетресения по отношение на време и място е невъзможна задача засега. Казвам го отговорно като специалист в областта на геодезията и картографията. С голяма надеждност могат да се направят определени прогнози. Но това не е причина хората да не строят жилища.

Трябва да вземем предвид сеизмичния риск. Той идва от евентуалното въздействие на всяка една сграда, тъй като земетръсните райони са добре проучени, знае се какви норми трябва да се приложат. Картографирането на сеизмичния риск ще донесе една много по-голяма сигурност на жилищната среда и експлоатацията на самите сгради. По този начин населението ще е спокойно, че държавата може да го защити надеждно дори от това природно явление. Важно е да се знае как да се строи, а за вече изграденото да е ясно какво може да се очаква.

Картографирането на сеизмичния риск е много тежка задача, за което ще са необходими сериозни средства, тъй като не говорим само за изготвянето на карта, тук става дума и за редица документи към всяка сграда. Според направената оценка за изпълнението на тези дейности в страната ще са нужни около 10 млн. лв. В методиката е разписан редът на работа, сеизмичната уязвимост и риск при дадени сгради и други. В отделна графа е разгледано самото картографиране.

Предвидено е картографирането на сеизмичния риск да се извърши до 2025 г. Това не е еднократен акт и е свързано със създаването на динамична, постоянно обновяваща се система със специализирана геопространствена информация. Чрез нея ще се определят някои неблагоприятни последици в резултат на бъдещи земетресения. С две думи, тази информация в различните зони може да допринесе за качеството на строителството у нас, на проектирането и въобще на всички процеси по веригата.

За пример мога да дам земетресението в Турция през 2005 г. Тогава имаше много жертви и разрушения. По същото време в Япония, където непрекъснато има трусове, загина само един човек. Но там сеизмичният риск е бил оценен и сведен до минимум, така че хората да знаят какво да правят при природно бедствие. Това е една необходима дейност, която се надявам, че през следващата година ще бъде планирана, тъй като все пак става дума отново за средства, които трябва да бъдат заложени в държавния бюджет.

Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България?

Комуникацията ми с КСБ е отлична. Цифровизацията на строителния сектор е важна тема, за която трябва да обединим усилия. Определено МРРБ ще се нуждае от подкрепата на КСБ, за да се случат нещата. Ще ползваме експертния опит на Камарата на строителите в България, както и на Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на всички, които биха могли да бъдат полезни, за да можем да направим една смислена наредба. Важно е да се въведе ред в ползването и унифицирането на цифровите технологии.