Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 1)

Българите живеещи в чужбина са едно загубено богатство за страната ни. Някои са безвъзвратно загубени за евентуално връщане в България, други не. Те не само са загубени, но и в известен смисъл са заглушени, тъй като рядко някой търси тяхната гледна точка по редица изключително важни въпроси за настоящето и бъдещето на България. Важни са и въпросите: Защо не са в България? Разликите между тук и там, както и възможен ли е обратният им път към България? От ФАКТИ решихме да нарушим това неписано и негласно ембарго и днес Ви представяме разговора с нашия първи събеседник. Той се казва Марин Ташков и от няколко години живее в Германия.

Марин Ташков

- Г-н Ташков, какъв беше мотивът Ви да напуснете България в посока Западна Европа?

- Като на повечето българи, но не само. Всъщност, ако искаш да живееш достойно, просто нямаш място в България, където всичко е тотално объркано. Ако един човек на моята възраст остане в страната до момента на своето пенсиониране, той е обречен на жалко вегетиране и на мъчително изживяване на оставащото му, тъй като социалната система и здравеопазването са под всякаква критика. Дванадесет години съм си изкарвал хляба с пеене. Печелех повече от добре, включително за онези години преди 10.11.1989 и съвсем естествено държавата е отделяла нещо за моята пенсия. И изведнъж се оказа, че пенсионният архив се бил запалил, пък каквото не изгоряло било похабено от водата, с която гасили. И няма пенсии. За огромен брой хора. Държавата се ослушва, доколкото у нас изобщо има държава. Ала после разбрах, че архивът си е жив и здрав и е складиран в мазетата на Министерството на културата. Само че официално е унищожен. А вероятно си спомняте в каква мизерия си отиде един великолепен певец и артист като Борето Гуджунов. Та единият от мотивите ми е, че ако искам да живея като нормален човек, то трябва да отида в нормална държава, да работя и да се пенсионирам там. Изобщо и не коментирам факта, че отивайки на новото място започвам от нулата. Което е добре за млад човек, но не и за такъв на моите години. Това е в строго личен план. Ала той е повлиян и от общия, касаещ цялото общество и самата държава. България е безперспективна страна, потънала в корупция, банково разорение, в която липсва икономика, избягвана от чуждестранните инвеститори именно заради повсеместната и безогледна корупция и опитите да се отнемат части от бизнеса или целия такъв. Професията ми е такава, че непрекъснато съм общувал с чужденци, сред които имаше и инвеститори, разбира се. И хората казваха – Баща ми или дядо ми е създал този бизнес, борили са се цял живот, аз също, инвестирам във вашата държава и нейната икономика, а идва някакъв и директно ми заявява, че трябва да му прехвърля определен процент. Е как да стане? И инвеститорите си тръгват, но не спестяват истината, което спира другите. Но най-сериозният мотив да напусна е повсеместната глупост. Българинът се счита за много умен, но това изобщо не отговаря на истината. Няма умни хора, които 30 години да повтарят едни и същи грешки, без да си вадят никаква поука. Населението мрази да мисли. Наливат му нещо в главата отнякъде и то го приема абсолютно безкритично.Ето това е страшното. Няма друг такъв народ в Европа, а може би и по света. Много е специфична българската нагласа в мисленето. Там е важно да си „тарикат“ - да имаш пари, без да работиш, а такова мислене на практика оправдава всякакви престъпления, което е страшно и пагубно. За избирателната глупост дори не искам да говоря. Там дъното отдавна е издълбано.

- Трудно ли Ви беше да прибегнете към тази стъпка?

- Не особено. Живял съм в различни периоди зад граница и животът там не ми е непознат. При все това и на тази възраст човек има колебания. Оставяш дом, близки, приятели, не си първа младост, знаеш какво те чака.Само че оставането в България те обрича и евентуалният риск навън е много по-приемлив.Има и един чисто човешки момент – обидата, че трябва да напуснеш родното си място. Ето това тежи. Не носталгия или нещо друго. Обидата и огорчението, че си правил нещо, искал си да промениш нещо, но накрая си разбрал, че е невъзможно.

- Сведенията за реалността в България сравнена с тази в чужбина са различни. Вие какво можете да кажете по този въпрос?

- Това, че хората на Запад са възпитани и деликатни не означава, че не знаят какво точно е у нас. И си личи по докладите на Европейската комисия. Но на Запад хората държат на демокрацията и спазват нейните принципи. Те ти показват грешките и ти дават възможност да ги поправиш, ако имаш желание, но не те принуждават, защото това си е твоята къщичка и ти трябва да си я подредиш. А докато не си я подредиш, стоиш пред прага и гледаш как те влизат и излизат в уютния си дом, поздравяват те, питат те как си със здравето, но стоиш отвън, защото си неблагонадежден, кален и мръсен. Другата истина е, че от нас никой не се интересува, а и ние не умеем да се представим. Имаме сервилно отношение към силните, а същевременно си я караме с тарикатлъците по нашенски. И онези го знаят. Първоначално са ни приемали като хора в нужда, помагали са ни, но когато сме започнали да злоупотребяваме, домакините са ни сложили на място. Тук нещата са прости – живееш по правилата и си добре. Стъпваш накриво и Законът се задейства. Просто има правила и те се спазват. От всички. Затова и хората живеят добре. А и държавата си е на мястото.

- Има ли някаква много фрапираща разлика между действителностите, която се е запечатала във Вашето съзнание?

- Разликата винаги е много фрапираща. Язък ни за природните дадености, но когато влезеш в България и попадаш в един изключително мърляв и неподдържан свят. Изцяло. През инфраструктурата, та до частните имоти.У нас се движиш по пътищата и наоколо е диво и неподдържано. Сградният фонд е в окаяно състояние абсолютно в цялата страна и тук нещата не опират само до държавата, а до всеки отделен човек, защото в Германия, където живея в момента, няма олющени фасади, няма запуснати дворове, няма прораснали с растителност тротоари, няма висока трева – хората поддържат, а ако някой се прави на хитър или е просто мързелив, общината изпраща фирма да свърши онова, което ти не си свършил и след това получаваш фактурата, която просто няма как да не платиш. Всичко си е на местото и всичко работи, но това е така, защото хората са умни и разбират, че редът и спазването на правила улеснява живота им.

- Чувствате ли се добре приет там, бързо ли свикнахте?

- Да, определено. За да съм честен, навсякъде по света съм бил приеман добре. Когато си сърдечен, когато уважаваш хората и техния начин на живот, те ти отговарят със същото. Въпрос на възпитание и култура. Не можеш да отидеш в чужда държава и да искаш да пренесеш в нея пороците от твоята страна.

- Идвате ли си в България? Ако отговорът Ви е положителен, какво заварвате на всяко свое прибиране? Забелязвате ли някакви промени, било то положителни, било то отрицателни?

- Не, не си идвам и признавам, че нямам никакво желания да го направя. Напуснах България през 2015 година и досега не съм се връщал. Нямам никакво желание. Вече описах и причините.

- Наскоро в пространството се завъртя нещо, което ангажира вниманието ми. То е твърдение, че все повече българи се завръщат обратно на българска територия. Вие имате ли сведения, впечатления, че наистина се наблюдава такъв процес?

- Тази новина подлежи на някаква цикличност при различните управления през годините. Спомняте си Костов и Proud to be Bulgarian, нали? Същото беше и при Симеон, но там наистина някои хора се върнаха. Друг е въпросът кои бяха тези хора и защо се върнаха, ала това всеки по-смислен човек го знае. В момента ГЕРБ прибягва до същия похват. Това е един вид реклама и отклоняване на вниманието от безизходицата, защото звучи някак оптимистично, че хора, които навън имат всичко, се връщат, за да живеят в мизерни условия. Разберете, дори парите на такива хипотетично завърнали се хора да са добри, те няма да живеят в нормална среда. По причините, които вече неколкократно изредих. Какъв е смисълът да изоставиш нормален и перспективен живот в спокойна и уредена страна и да се върнеш на място, където могат да те пребият и ограбят на улицата, в общината, в Топлофикация или някой джигит да размаже теб или твой близък. Спомням си срещата на Борисов с българите в Лондон. Той оттогава не е правил други подобни срещи и за това си има основателна причина. И хората, които тогава са му казали истините в очите и са накърнили дълбоко егото му, сега да се върнат? Не звучи много реалистично, нали? Има и още нещо, което ще спре хората да се връщат - дивата русофилия и невъзможността България да скъса синджира, на който е завързана за Русия от почти век и половина. Неспособността поради различни зависимости на политиците да се прекъсне един път завинаги тази вредна връзка, неминуемо ще тегли страната надолу, а хората ще я напускат.

- Какво може да Ви накара да се върнете в България?

- Тоталната смяна на порочния и продължаващ повече от седем десетилетия модел, но аз съм реалист и зная, че това няма как да се случи в обозримо бъдеще.

- От друга страна кое е нещото, което може да Ви откаже безвъзвратно от връщане на родна земя?

- Всичко онова, което вече описах. И най-вече повсеместната глупост. Никой смислен човек не може да издържи да живее в среда от глупаци. Това е пагубно.

- Моля, направете една прогноза за финал. В бъдещите 5-10 години по-скоро ще намалее или по-скоро ще се увеличи разликата, която съществува в развитието на България и Германия?

- Германия и България се движат в противоположни посоки, като Германия се движи напред. Германия е най-силната икономика в Европа. Ще си спестя коментара за България като икономика. А икономиката определя и състоянието на страната.Знаете ли, че тук и в най-малките населени места има индустрия? Има живот и работни места. Няма го това, населението да се е забило в няколко града и навсякъде другаде да пустее. Тук няма етническа престъпност. Гражданите са равноправни. Всички, в добро и лошо. И основното – в Германия има политици, които мислят за държавата и хората, администрацията е в услуга на хората. Всъщност, общественият договор на хората на власт с избирателите се спазва. Много е просто. Ще бъде просто и още по-добре, и след 5-10 години. У нас няма да е така.