Дилемата за Киев – федерализация или отказ от Донбас

Александър Дудчак, Превод: В.Сергеев

Бъдещето на Донбас е мъгляво. С промяната на властта в Киев не се изясни. Дали ДНР и ЛНР ще останат непризнати държави, ще бъдат ли частично признати, като Южна Осетия, Абхазия, ще станат ли част от Русия или ще се върнат в Украйна - тези варианти имат различна степен на вероятност. В краткосрочен план най-вероятно е запазването на статуквото.

Проблемът със „специалния статут“ на териториите извън контрола на Киев не е празен - само след два месеца новото правителство ще бъде изправено пред необходимостта да реши дали да разшири или да поднови закона за специалния статут на Донбас.

Зеленски успява многократно да прави изявления по отношение на териториите в Донбас, които не са контролирани от Киев. Докато все още беше кандидат за президент на Украйна, през април тази година той заяви, че е против закона за специалния статут на Донбас, а също така се противопостави на амнистията за военнослужещите и цивилното ръководство на ДНР и ЛНР. Онзи ден в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин Владимир Зеленски заяви, че специалният статут за Донбас не е необходимо да се фиксира в Конституцията.

Възможно ли е с този подход да се разчита на изпълнението на споразуменията от Минск? Има ли перспективи Украйна да върне ЛНР и ДНР в състава си? И възможно ли е жителите на Донбас да станат лоялни към Украйна, като се има предвид поне теоретичната възможност за „реинтеграция“? Какво се предлага „по подразбиране“ на гражданите на двете републики на Донбас, ако няма перспективи за „специален статут“ и защо няма перспективи за връщане на Донбас в Украйна без този статут дори при конфедерационни условия?

След Майдана, преврата и гражданската война, Украйна измина дълъг път. ЛНР и ДНР също не стояха на място. И посоките на движение, от една страна, на Украйна, от друга, на бунтовническите републики, откъснати от нея, бяха далеч от успоредни. В най-добрия случай перпендикулярни.

Какво е постигнала Украйна през това време и какво се предлага да приеме Донбас в случай на своята „реинтеграция“, без предлагане на специален статут на „определени територии“:

За пет години и половина Украйна създаде непоносим дългов хомот, всъщност влезе в състояние на фалит, отказвайки да плаща държавен дълг. Само от началото на 2019 г. са натрупани над 9 милиарда долара нови дългове. Донбас ще иска ли да се впрегне в този хамот и да изпълни задълженията, създадени от професионалните мошеници Порошенко, Яценюк, Яреско, Гонтарева и други? Ще се съгласят ли републиките с приемането на правилата на МВФ с всички произтичащи от това последствия - приватизация, ликвидация на остатъците от социална подкрепа за медицина и образование, повишаване на тарифите за комунални услуги?

След преврата Украйна подписа самоубийствено споразумение за асоцииране и зона за свободна търговия с Европейския съюз. В случай на "реинтеграция", трябва ли Донбас да приеме правилата на играта, в съставянето на които той не участва? Отлагането на подписването на договорите с ЕС, за което Янукович се реши, стана повод за Майдана, последван от киевските сътресения и гражданската война. Трябва ли ДНР и ЛНР да приемат тези условия? Защо им е на жителите на Донбас такова наследство?

Новото украинско правителство планира да премахне мораториума върху продажбата на земя. Без „специален статут“, продажбата на земя ще трябва да се извършва в ЛНР и ДНР. Ще поискат ли това?

- Организаторите на държавния преврат определиха като стратегически курс на Украйна присъединяването към НАТО и ЕС. ЛНР и ДНР ще искат ли да живеят според конституцията, осакатена от узурпаторите на властта?

Отношението към руския език в Киев и Донецк/Луганск е обратното. Надеждите за премахване на закона, дискриминиращ руския език, се стопяват. Свежи изявления на членове на екипа на „Зе“ потвърждават това. Съветникът на президента Никита Потураев заяви, че „не е необходимо да се коригират основните разпоредби на този закон”. За Донбас този подход е абсолютно неприемлив;

„Декомунизацията”, както я разбират бандеровците, се отхвърля от населението на Донбас не по-малко от действителната забрана на руския език;

Провеждането на избори според украинските закони с участието на политически сили, застъпващи се за потушаване на въстанието в Донбас със сила, е немислимо за Донецк и Луганск.

Киев организира блокадата на Донбас, а при Зеленски тя не беше вдигната. Киев премахна гривната от обръщение в ЛНР и ДНР и тя беше заменена от руската рубла. Киевските власти създадоха огромни проблеми с изплащането на пенсиите и обезщетенията, правейки ги практически недостъпни за жителите на републиките.

Сред задачите, поставени от Запада пред новите украински власти, са продажбата на останалите 3,5 хиляди държавни предприятия, държавни банки и привличането на голям чуждестранен банков капитал в страната с възможност за действие без ограничения. Сред обсъжданите и най-щури идеи фигурира дори въвеждането на щатския долар като украинска валута. Всичко това ще означава завършване на процеса на премахване на суверенитета на Украйна. Има ли защо Донбас да се „реинтегрира“ при такива условия?

На свой ред Донбас успя много. На първо място той се научи да оцелява в условията на блокада, сформира собствените си власти и система за защита на интересите на жителите му. Паричната единица беше заменена от гривна с руска рубла. Жителите на ЛНР и ДНР първо получиха възможност да прекарат неограничено време на територията на Руската федерация, да получат работа, да получат образование и след това да получат руско гражданство по опростена схема. В областта на историята, културата, езиковата политика Донбас е запазил предишните си традиции.

Ако Киев все пак не на думи, а действително очаква по някакъв начин да спре по-нататъшното разграничаване и взаимно отчуждаване на Украйна и Донбас, тогава всичко казано по-горе ще трябва да се вземе предвид. Ще бъде невъзможно да се избегнат преките преговори с представителите на териториите, които не са контролирани от Киев. Ще бъде необходимо да се върнем към политическия лексикон с такива думи като "федерация", "федерализация", "конфедерация", "амнистия", "специален статус". Конституцията на Украйна ще трябва да бъде преразгледана и почистена от боклука, причинен от предишното правителство.

Политиката на Киев обаче - и при Порошенко, и при Зеленски (поне до ден днешен) - е такава, че колкото повече време изтича, толкова по-малко жителите на ЛНР и ДНР искат да чуят за общо бъдеще с Украйна.