Василена Винченцо за ФАКТИ:Моля политиците да дойдат на театър, ще платя билета!

Василена Винченцо е сред младите имена в българския театър, които няма как да останат незабелязани. Към момента най-актуалната постановка, в която играе, е "Кокошка". За ролята си на Нина Заречная, тя е номинирана за "Аскеер" през тази година. Василена обаче далеч не е кокошка извън театъра. Интересува се активно от случващото се около нея, има позиции и принципи. Отдадена на изкуството, на духа, на проблемите на страната си, на Бога. Търсейки съвременните будители, от ФАКТИ поговорихме с Василена Винченцо за важните за нас неща.

- Василена, наскоро твои колеги, както и поети, излязоха с видео, насочено от една страна към "кафявите медии". Цитатите в него са част от стихотворение, обрисуващо цялостната ситуация в страната, озаглавенo "Заради тебе". Подобни прояви около българския театър би следвало да са очаквани, а всъщност сякаш са твърде епизодични. Липсва ли му дух? Питам те и като човек, който неведнъж е споделял любовта си към постановката "Хъшове", запалила те по театъра, след това ставаш и част от нея.
- Ако искаш в момента да се занимаваш с театър, трябва малко или много да си хъш. Лошото е, че Сашо Морфов стана хъш. Отиде да твори в чужбина и не по своя воля. Имаше един Григор Димитров на българския театър, който няма нито едно представление, което да е без награди по целия свят. От 4-5 години не прави постановки у нас. Няма аз да казвам защо. Това е показателно.

- Изкуството винаги е било начин за интелигентно поднесена, дори понякога неразбираема за властта критика и сатира към пороците на системата и експлоататорите ѝ. В българския театър обаче сякаш няма такива дръзновения.
- "На ръба" на Сашо Морфов е такова представление. Миналия сезон се изигра... веднъж. Също и "Самолетът закъснява" , "Книга за изгаряне". Няма особено любопитство към неудобните въпроси.

- Напоследък ставаме свидетели на цензура в медиите и налагане на определени интереси например в най-големите телевизии. Има ли цензура в театъра?
- Всички знаем на кое място е България по свобода на словото. Оттам насетне какво да говорим? Имам свобода дотолкова да говоря на улицата, вкъщи или пред колегите си и да не ме затворят. Аз съм от хората, участвали ежедневено в протестите от 2013-а. Активна съм, знаейки, че за съжаление едва ли на някого особено му пука. Но аз отговарям за своята лична битка. Водя я и няма да спра да я водя. Всичко, което зависи от мен, го правя. Моя работа е да живея така, че да не ми се налага да лъжа, моя работа е да живея така, че да мога да спя спокойно, моя работа си е общуването ми с Бога и всичко ще е наред.

- Председателят на комисията по култура в Парламента Вежди Рашидов каза наскоро "Айде стига с тая свобода на словото, бе. Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно?" Как ти се струват тези думи на бившия министър на културата?
- Г-н Рашидов от толкова години е в политиката и има толкова медийни изяви, че всеки един човек, който ще прочете това интервю, няма нужда от този отговор.

-Откъде трябва да тръгне битката на младите хора с несправедливостта, защото е очевидно, че я има, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното? Традиционни такива места са университетите, защо не и театрите. В нашите обаче се обучават предимно немислещи хора, а театрите май май произвеждат немалко халтури?
- Усещането ми е, че няма ясна политика относно развитието на културата в България. В изкуството би следвало да се вкарват пари, а не да се изкарват. Изкуството не е бизнес. Всеки си мисли, че може без актьори, без театър, без кино, без музика. Не можем без лекари, не можем без магистрали. Да, но представете си да имаме здравеопазване като слънце, магистрали като слънце, но да нямаме нито една книга, да гледаме само новини и спортни предавания...

През последните години субсидирането в театъра става спрямо закупен билет. Което подтиква директорите на театри, режисьорите, за да могат да живеят театрите, не самите те, да продават повече билети. Българинът е изтощен от собственото си ежедневие и борбата си за санитарен минимум, не му се гледа Достоевски. Защо е така, е друга тема. Има хора, които идват в театъра и имат чувството, че са пред телевизора. Започнахме много лековато да обслужваме желанията на всеки един зрител, за да може той да идва в театъра, а ние да ядем. Изкуството по принцип няма това за цел. Чехов е казал, че изкуството няма за цел да представя живота такъв, какъвто е или такъв, какъвто би трябвало да бъде, а такъв, какъвто го сънуваме в мечтите си. Ние трябва да сме мотора, трябва да сме будителите. И грешката отново е в тези, които сме допуснали т.н. "театрална реформа". Която като резултат е като почти всяка друга реформа в България. В някои страни може и да работи, но нашият вариант не е този.

Вдигнали парите за кино през тази година с 1,5 млн. лева... С тези пари един филм не можеш да заснемеш, камо ли пък да са за целия бранш.

Друг голям проблем е, че нямаме приет закон за меценатството. Защо? Искам някой да ми обясни защо. Ето например тотото подпомага спорта, ок, така трябва да бъде. Защо например нещо не подпомогне малко театъра, филхармонията, операта. Знаете ли в какви ателиета творят децата в Художествената академия...?

- Но ние имаме книги. Сред най-продаваните автори е Венета Райкова...
- Нека да кажем, че най-продаваната в световен мащаб за ХХ век е "Майстора и Маргарита" и да запомним само тази информация.

- Имаш наблюдения върху младите студенти от НАТФИЗ. Имат ли те този дух, за който стана дума?
- Да, имат. Дух, готовност за саможертва. Нося спомен за себе си от годините, в които бях първи курс, надявам се и аз да не го загубя, защото човек се увлича. Няма да забравя едни думи на Коко Азарян, Бог да го прости, че човек не усеща как се проваля. Но да бъдем по-позитивни. Прекалено много мрънкаме и това е недействено. Това затлачва, словото е много силно нещо. Като изречеш проблема, ти все едно си го решил. Но не е така. Ако ще живеем в този модел, по-добре да изричаме само хубавите неща. Смисленото е след като си отбелязал нещо негативно, да последват и действия за разрешаването му.

- Какво трябва да направим ние за да не сме поредното изгубено поколение? Ще гласуваш ли на предстоящите избори?
- Не можеш да кажеш на един народ "напредвай" и той да започне да напредва. Трябва да започнеш от себе си да изискваш, да се опитваш да се развиваш и след това да изискваш от другите. Вървим от частното към общото. Но това е световен проблем. Трябва да сме по-взаимни.

От 10 години имам право да гласувам и винаги съм го правила. За съжаление винаги е било за по-малкото зло. Като гледам колко хубаво мият сега улиците, май вариантът да накараме политиците да заработят, е постоянно да сме в предизборна кампания.

- На какво да се уповаваме?
- Нека да се смирим, да се сетим, че има нещо над нас, да се допитваме до по-умните от нас. А и ние си имаме чудесен водач, какво повече ни трябва...

- Водач? Точно това най-вече нямаме.
- Бойко Борисов...Той е лидер... Явно той ни е орисията. Имаме нещо да изкупваме. Всеки народ си е заслужил управниците.

- Риторичен въпрос, но с тези управници човек може ли да се издържа от театър? Подобаващо ли е оценен актьорът?
- А лекарят подобаващо ли е оценен? Но иначе отговорът на въпроса е "не". Аз работя в бара на баща ми и гледам деца, за да се издържам.

- Не само, че не са съвсем достатъчни, но се оказва, че парите понякога се бавят. Имало е проблем през това лято с Народния театър "Иван Вазов".
- Забави се изплащането на хонорарите. Парите за юни дойдоха в началото на август. От театъра казват, че парите са забавени от Министерството на културата. Има актьори със семейства, кредити, за които подобни неща са доста проблемни. В началото и в края на театралния сезон винаги има една колебливост около датата, в която идват парите. Но тази година прекалено много се забавиха.

- Да се върнем от битовото към театъра, че стана прекалено мрачно. В "Самотни персонажи", "Полет над кукувиче гнездо", "Кокошка" ролите ти са в някаква степен подобни, с образи, за които демонстрацията на плът е задължителна. Играе ли ти се в по-друг тип постановка?
- Разбира се. Един от най-любимите ми спектакли, в които съм играла, е "Светлото бъдеще на битака" на Иван Добчев. То е по книгата на Светлана Алексиевич "Време секънд хенд", която през 2015 г. взе Нобелова награда за литература. Също така "Самолетът закъснява" на Маргарита Младенова. Първата му част беше само с документални текстове на хора, които са напуснали България и защо. Играят ми се и имам такива спектакли.

- Какво се случи със споменатите спектакли?
- Паднаха. От една страна са си извървяли пътя, от друга страна на българина може би не му се задълбава в подобни теми, а може и да не е стигнало до всеки, че съществува такъв спектакъл.

- Забелязал съм, че нещо лесно стига до много хора, когато на мястото на събитието се появи премиерът Бойко Борисов и пиарката му. Политиците ходят ли на театър?
- Политическият ни елит бяга от изкуството. Защото то те връща към някои много по-базисни неща. То ти припомня неща, за които може би не докрай искаш да се сетиш. То събужда някои неща, с които е трудно да се помириш със себе си. В редките случаи, когато политик е идвал на спектакъл в Народния театър, два часа преди това идват, минават, оглеждат има ли някой със снайпер в ложата. Защо българските политици работят така, че да допускат, че могат да бъдат застреляни? Това е страшно признание.

Но иначе политиците като цяло не ходят на театър. Най-малкото финансовият министър разпределя пари за Министерството на културата, оттам те отиват към театрите. Тези хора е редно да знаят за какво дават тези пари, какво субсидират. Ти си един лош шеф по този начин. Все едно ние в бара да не правим ревизия. Нека да дойдат да гледат например "Животът е прекрасен" с Камен Донев на Александър Морфов. Изключителната Светлана Янчева, Рени Врангова, Руси Чанев...Вальо Ганев, Деян Донков. Имаме такива големи умове, актьори, режисьори, композитори. Иди да видиш една гениална Марта Петкова, нашата прима балерина, която наскоро беше в Норвегия и хората са плащали по 200 долара, за да я гледат. Ако някой политик иска да ходи на театър, аз ще му купя билета, само да дойде! Моля ги. Нека да не сме толкова отделени. Тези хора стоят на седмия етаж и не знаят, че отдолу има още шест. На председателите на всички парламентарни групи ще купя билет, само и само да дойдат.

- A защо да не дойдат на вашата с Васил Дуев и Ана Батева "Кокошка"?
- "Кокошка" е представление, което показва изкривения поглед към свободата. Налага се усещане, че всичко може, а то не може всичко. Когато тръгнеш наобратно - от ламтежа към слава, а не от потребността ти да се занимаваш с нещо, в което си добър, със сигурност ще се приземиш болезнено. И ако говорим за болезнено амбициозна актриса например, както е в постановката, то изкуството си отмъщава. Трябва честно да си дадеш сметка ставаш ли за тази работа или не. Аз например още не знам ставам ли. Веднъж вече ми се е налагало да се откажа от нещо, което знам, че не е моето, колкото и да го обичам - балета.

"Кокошка" се приема много добре в чужбина, имаме награди от всички фестивали, след премиерата поканихме Николай Коляда, който е един от авторите, работим по Чехов и Коляда. Той ни подари текстовете си, цялото си творчество. След това ме покани да съм жури на неговия международен фестивал. Това беше едно от големите чудеса в моя живот.

- Къде може да гледа към момента театралният зрител Василена Винченцо?
- В постановките "Кокошка", "Самотни персонажи" и "Любовта на Анатол" в театрална работилница Сфумато, "Полет над кукувиче гнездо", "Хъшове", "Животът е прекрасен", "Три високи жени" в Народния театър "Иван Вазов", "Одисей" в Драматичен театър Пловдив. Предстои ми нов театрален проект, както и снимки във филм, но засега повече не мога да издам.

- Наскоро посетих представление в Сфумато. "Залата" беше доста нестандартна, доколкото разбрах бившето котелно на сградата, в която се помещава театърът. Как се прави изкуство в такива условия?
- Директорите на Театрална работилница Сфумато проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова имат проект да направят пристройка зад театър "Сфумато" на място, което е абсолютно занемарено. Става дума за храсталаци, един огромен комин, вече никому ненужен. Това разширение би осигурило по-голяма сцена, нормални гримьорни, в момента те не са съвсем такива, достатъчно помещения за декори, което също е проблем. Да има стаи за гост-режисьорите или гост-артистите, да има занималня за децата на актьорите и за децата на публиката. Имаше спонсори за почти пълното финансиране на този проект. Поради факта, че административно не са разписани няколко документа в продължение на години, спонсорите в един момент се отказаха и решиха, че ще инвестират парите си на място, където нещо ще се случи. Защо не може да се случи проектът - защото едно дърво ще бъде пресадено и защото гражданите, които живеят наблизо не били съгласни да я има постройката, защото ще им загрози гледката... Само че в момента до въпросната сграда, се строи друга сграда. Аман от молове, бензиностанции и задушени междублокови пространства. Иван Добчев и Маргарита Младенова са тръгнали да правят всичко по законов път и от това само са си изпатили. Но те няма да се откажат. Няма да се откажем и поколенията актьори, които са създали те като преподаватели. За да се случат нещата трябва просто да се разпишат няколко документа.

- Работиш на три места, освен това учиш "Руска култура, литература и художествен превод" в Софийския университет. В България до безкрай е актуална поляризацията на мненията относно Русия. Какво привлече тази страна в един млад и очевидно прогресивен човек като теб?
- Напоследък срещам доста млади хора, които са програмирани в това да не харесват Русия. Само като чуят тази държава, веднага се наежват и стават враждебни. Не бива да забравяме какви хора ни е дала тази земя. Най-малкото ние с тези хора се молим на един език. Много е важно да разграничаваме култура от политика. Чайковски няма нищо общо с Путин. Не съм сигурна, че някой е открил верния ход за управление на такъв мащаб. Освен мащаб като територия, става дума и за човешки мащаб. Колкото им е голяма географската територия, толкова голяма е и вътрешната територия на всеки човек. Която може да отиде много надолу, ако не е правилно контролирана, но със същата сила може да отиде и много нагоре.

- Tвоите фундаменти, върху които стъпваш, за да отидеш нагоре?
- Благодарна съм на тези, които ме вдъхновяват, че съумяват да удържат на собствените си мерки, и то във всеки един контекст. Има хора около мен, които ме правят по-добра, знам, че любовта съществува, пример са моите родители, които 30 години са заедно, справяйки се заедно с всичко. Наскоро един непознат човек ме направи по-добър човек. Откраднаха ми колелото и с мен се свърза Митко Павлов, за да ми подари своето, благодаря му. Надявам се със своите постъпки аз да правя другите хора по-добри. Парите не могат да направят човека щастлив, пълният хладилник не може да ти освободи душичката. Да правим по едно добро на ден.