Между пушек и огън

Където има пушек – има и огън. Между Франция и Германия противоречията, които тлееха от доста време се превърнаха в заплаха за цялостта на съюза. Започна се с поканата на Меркел да приюти 1 милион емигранти, без да информира Франция. Получили документи, част от тях пристигнаха в Париж. Последва несъгласието спрямо GAFAM – американските гиганти - Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft, които доминират пазара в Европа благодарение на цифровизацията, но почти не плащат данъци. Франция и Италия се опитаха да наложат такси върху техния оборот, но Германия и Полша се противопоставиха. Еманюел Макрон вече две години е на власт и една от главните точки на програмата му е реформа на Европейския съюз. Ревизия на „Шенген“, промяна на еврозоната, централизиран финансов контрол, нова икономическа политика и създаване на общоевропейска отбрана. Според Франция, Европа се нуждае преди всичко от „задълбочаване“, защото първоначалният ентусиазъм се изпари за сметка на популизма и недоволството от Брюксел. Германия, в лицето на Ангела Меркел, не иска да чуе за реформа и говори само за стабилност и разширяване.

Всички опити на Макрон да сложи край на сериала „Брексит“ се провалят от Германия. Загрижена за икономическите си връзки с „Острова“, Ангела Меркел редовно приема нови срокове за напускането на поданиците на нейно величество английската кралица.

Доналд Тръмп прибира войниците си от всички външни фронтове и оставя Европа да се грижи за в бъдеще сама за отбраната си. Предвидливи, французите поканиха немските си колеги да реализират с участието на Испания нов боен самолет. Той трябваше да стане символ на общата европейска отбрана. Чертежите, дори макета на самолета бяха показани на последната световна изложба в Бурже. Окончателния договор обаче, по всяка вероятност, никога няма да бъде подписан. Цената за производството му е висока.

Повече от 2 милиарда и 600 хиляди евра всяка страна трябва да инвестира. За да бъде печеливша инвестицията, според французите, самолета трябва да се продава на световния пазар. Германците, за да угодят на „зелените“, изискват „морални условия“. Самолета да не бъде продаван на диктаторски режими. В такъв случай, производството му ще носи само загуби. Конкуренцията между специалистите от двете страни също е пречка за реализирането на проекта. Французите са между първите в света по производство на оръжие. Германците далеч назад. Логично е Париж да поеме ръководството. Нещо което мачка немското самочувствие и не носи политически дивиденти предвид растящата дясна вълна в Германия.

Като бивш банкер, Макрон вижда, че еврозоната, в която 19-те страни членки водят разнобойна икономическа политика, не може да продължава в настоящия си вид. От единната монета печели само Германия и донякъде - Холандия. Евтината и непретенциозна работна ръка от Изток, която Германия ползва, отчасти допринася за конкурентноспособността на немските стоки. Берлин трупа бюджетен излишък, а Франция – дефицит. За всички е ясно, че Париж не може да спазва договора от Маастрихт за 3-те процента. Задава се икономическа криза в световен мащаб. Пазарите се свиват. Най-песимистични са предвижданията за износ на коли, където Германия е уязвима. Щатите и Китай са намалили драстично поръчките си. След като лихвите станаха дори отрицателни и доходността от спестяванията нулева, Макрон призова Германия да развърже кесията от бюджетен излишък и да пусне парите в обръщение. Нуждите от инфраструктурни реализации не липсват. Евентуална вълна от пресни инвестиции би могла да се отрази на растежа и предотврати последиците от кризата – безработицата и свързаното с нея социално напрежение. Такава е практиката на Съединените щати. Богата Калифорния например помага на Алабама. Европа не е федерация подобна на Щатите и разликата между бедните и богатите, между силните и слабите расте. Затова са належащи бързи реформи. В противен случай недоволството ще намери политически отдушник в лицето на крайната левица, или крайната десница. „Ние няма да плащаме за социалната система на Франция“ - чуват се гласове от Берлин. Подобна немска музика се чуваше и за гръцката криза, но Германия в един момент си посипа пепел на главата и се вслуша във френската позиция. Днес нещата отново са на кантар. Обща политика и обща монета или всеки за себе си?

В Париж все повече гласове зовът Макрон да притисне Берлин с този въпрос. Ако германците продължават по старому – да напуснат еврозоната, защото са сами. Мощна и доминираща Германия е спомен, който не е в полза на Берлин. След отстраняването на Матео Салвини, Италия застана плътно до Макрон. Испания – също. Трите страни от Бенилюкс по традиция са с Франция. Гърция и Португалия са на страната на Макрон. Очудващо е, че Виена се чувства по-близка до Париж, вместо до Берлин. Това приятелско разположение не е от днес. То напомня времето на Мария Антоанета. Общо девет са страните готови за нов монетарен съюз около Франция. Останалите десет са толкова далеч от немската икономика, че Берлин не може изобщо да разчита на тях за единна монета. Изцяло обзета от вековния страх от Русия, Полша се държи като 51-ят американски щат. Съдбата на еврото не я засяга. Дания още по-малко. Останалите членки, ще се оправят според вижданията и културата на избанниците си.

Ако Германия въведе отново дойче марк, цените на нейните стоки ще скочат и на европейския пазар ще се отвори място за другите конкуренти. Това е икономическата мисъл на Макрон. Тя не може да бъде реализирана, нито в една, нито в друга посока, докато Ангела Меркел не затвори вратата след себе си.