10 Декември, 2019 16:02 3 314 12

Ракия за закуска

  • ам струма-
  • струма-
  • магистрала-
  • петиция

Недоволството от съдбата на петицията за магистрала Струма

Ракия за закуска - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Красен Станчев за сп. „Икономически живот“

През тази седмица комисията по петициите в Европейския парламент не даде ход на петицията за спиране на строителството на съответната част на магистрала „Струма“.

Отначало това не бе новина, или почти не бе новина. Появи се кратка бележка в „24 часа“ и в международния бюлетин на БНР на английски. След това започна споделяне на мнения с аргумента, че има много подписи и организациите, подкрепили петицията, са популярни.

Всъщност решението на парламентарната комисия е тривиален случай. То потвърждава всекидневния факт, че дори дадено мнение да е популярно (доколкото е такова по някакви конвенционални критерии), то съвсем не задължително е правилно и още по-малко истинно.

Обстоятелството, че една организация е неправителствена или с идеална цел – колкото и да съм скептик спрямо всички правителствени начинания, не означава, че тя е права. Още по-малко винаги.

„Алкаида“ също е организация с идеална цел и е неправителствена, Армията за освобождение на Косово е неправителствена, целта ѝ е по-скоро материална; и двете не разпределят печалба. Естествено е техните привърженици да се смятат за прави.

Историята на петицията

Поради случаи като цитираните организации, навсякъде има процедури за авторитетност, допустимост и приемане (съответно – отхвърляне) на петициите. Един бегъл преглед на историята на петицията за Кресна показва, че никога не е имало мнение на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламента (ЕП) по нея, което да обосновава оптимистични очаквания на подписалите я.

Тя е приета за разглеждане на 22 февруари т. г. В него се казва, че ЕК може да одобри изграждането на тази част от магистралата „само след като се увери, че проектът отговаря изцяло на разпоредбите на законодателството на ЕС.“

Месец преди това, на 21 януари, в официален отговор до подписалите петицията от комисаря по околна среда се посочва, че дори в зоните по Натура 2000 не е забранена стопанската дейност. Ето точния текст на посланието: „моля, имайте предвид в този контекст, че икономическите дейности не са напълно забранени в местообитанията по Натура 2000. Според чл. 6.3 от Директивата за хабитатите обаче компетентните органи трябва се съгласяват за план или проект [за такава дейност – К.С.] само след като се уверят, че няма да повлияят неблагоприятно на целостта на съответните зони“.

На 18 юни т.г. вицепрезидентът на ЕК и комисарят по околна среда, Франс Тимерманс и Кармену Вела (специално привеждам имената им, за да може да се провери дали някога са били несъгласни дори с най-амбициозните политики по опазване на околната среда) повтарят същото, с някои подробности. А именно: взели са предвид решението на Върховния административен съд (ВАС) по повод оспорването на ОВОС на проекта (от май 2018 г.), обсъжданията с българските власти продължават и ЕК винаги е била строга по повод изпълнението на ангажиментите по Натура 2000 от страна на България.

Очевидно взела предвид становището по повод ОВОС, ЕК (през септември 2018 г.) публикува подробности по проекта за тази част от пътя и неговото финансиране под заглавие „Магистрала “Струма” подобрява връзките между България и Гърция“. В началото на август, за да се предизвика вниманието и на новите състави на ЕК и ЕП, „Спаси Кресна“ и „Приятели на земята – Европа“, „За земята“ (България), „Клайенг Ърт“[1] и „Банкуоч“ оспорват досегашните действия на комисията и провеждат кампания да я предизвикат да спре проекта.

Преди дни, на 4 и 5 декември, Постоянният комитет към Бернската конвенция („за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания към Съвета на Европа“) също разгледа казуса и реши, че няма да се противопостави на доизграждането на магистралата по съществуващото и вече одобрено от българските власти трасе. Решението на Комитета бе публикувано на 6-ти декември и в него (на стр. 10) се казва, че той си запазва правото да събира информация по тази преписка в бъдеще.

При тази предистория обсъжданията в комисията на ЕП са били доста бурни, доколкото може да се съди по прегледа на мненията им в неутралния репортаж на Момчил Инджов в „Клуб Z”. Петиционерите междувременно напомниха за броя подписали и за това, че известният и без време напуснал този свят алпинист Боян Петров е бил против проекта за този участък от магистралата.

Голямата картина

Срещу строителството на магистрали в български съдилища са заведени около 40 съдебни дела, оспорващи различни аспекти на инвестиционните предложения, включително срещу ОВОС.

Тяхната средна продължителност е около 1.5 години. Повечето от тях се отнасят за проекти за бъдещи периоди, тъй като финансирането и проектите тепърва се уточняват. Част от проблема са две дела срещу т.нар. „тол система“, която по замисъл би трябвало да финансира част от разходите по изграждането на магистрали и особено второкласни пътища.

По информация от участия на министъра на регионалното развитие и благоустройството в медиите в момента се провеждат или са подготвени за провеждане процедури за инвестиционни проекти на стойност 590-600 млн. лв, а на година оптималният размер на обществените поръчки по този повод би трябвало да бъдат 1.2 млрд лв на година, за период от три години.[2]

Както и в случаите с инвестиционни предложения, които попадат в юрисдикцията на МОСВ, преобладаващият изход е в полза на проектите.

Икономическите подробности

Особеният случай на магистрала „Струма“, в района на Кресненското дефиле е следният.

Проектите се обсъждат за магистралата от (поне) 2006 г. След седем-месечно забавяне поради решение за ОВОС от м.г. на МОСВ и след споменатото решение на ВАС, пред изграждането няма юридически пречки. Ако проектът не бъде завършен до 2022 г., България ще трябва да върне всички средства, получени по програми на ЕС за построяване на цялата магистрала, малко над 1.5 млрд лв. От тях около половината са за участъка „Кресна“.

Аргументите „против“ едни или други варианти на изграждане еволюират, постепенно се появяват такива от стопанско естество. (Вносителят на петицията към ЕК Димитър Василев се позовава на по-високите транспортни разходи и възможните загуби от туризъм на хората от дефилето.) При строителството на предишния участък от същата магистрала бе очевидно, че за хората от селата по стария път от Герман до Благоевград възможностите, например, да продават домашното си производство на пътя изчезват почти изцяло.

Но елементът „опазване на околната среда“ и животинското разнообразието се запазват. През август т.г. „Приятели на земята – Европа“ се позовават на нов анализ на БАН по темата. (Последните данни в него са от 2015 г.)

По сведение на десет български организации, обединени в коалиция „Спасете Кресна“, „Приятели на земята – Европа“ през декември 2017 г разпространи възвание, в което се подчертават и чисто природозащитни, и правно-екологични аргументи.[3]

В първата рубрика позоваването е върху преброяване от 2015 г., според което популацията на защитени прилепи в дефилето е намаляло с 92%, костенурки и змии с 60%, а всички гръбначни животни са намалели с 84% в резултат на увеличаващия се транзитен трафик през последните 12 години. (Всъщност излиза, че единственият начин да не се е получил такъв резултат е по този път да не е имало трафик).

На второ място, „Приятели на земята“ смятат, че са нарушени директивите за местообитанията и птиците, които трябва „да бъдат защитени от Натура 2000 в Кресненското дефиле“, и през юли 2017 година внасят в Европейската комисия жалба за разследване на тези действия на България.

Странното в този случай е, че:

Както в много случаи по Натура 2000 по Северното Черноморие и другаде, така и тук изграждането на магистрала е започнало преди определянето на зоните по Натура; разликата обаче е, че за „Струма“ има продължително обсъждане и съдебно потвърждаване на ОВОС;

Ако съоръжението не бъде изградено в посочения срок, МРРБ и правителството на България ще трябва да осигурят ресурс за възстановяване на финансирането от ЕС за „Струма“, чийто максимум е повече от предполагаемото годишно финансиране на пътната инфраструктура на страната, т.е. около 1.2 млрд. лв.;

Това е катастрофичен сценарий – сигурният минимум за възстановяване би бил равен на 361 млн. евро, без това да са били всички преки невъзстановими загуби; към тях би трябвало да се добавят разходите финансиране и строителните работи, извършени до момента, плюс евентуалните възстановителни проекти.

В обсъждането в ЕП за първи път се появява и аргумента „жертви на пътно-транспортни произшествия“. Кресна не е най-опасният път, но един от най-опасните. Подробностите в тази линия на аргументация са следните.

Според общата статистика на пътно-транспортните произшествия за последните шест години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища, т.е. забавянето на строителството на автомагистрала „Струма“ в частта само на Кресненското дефиле и на магистралите по други подобни пътни участъци има за цена загубата на човешки животи за годините на забавяне, а за този път забавянето е най-дълго – 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко. В зависимост от метода на оценка (при предположение и допускане, че човешкият живот може да бъде възмезден или измерен в пари), щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата варират от 2.82 млн. лв. (според цените на животозастраховането) до 110 млн. лв. за 10 години (според по-реалистичен метод на оценка „желание да се плати“)[4] – или 11 млн. лв. на година.

Някои принципни положения

Дори и да допуснем, че тревогата за около 6 000 „представители“ на фауната (амфибии, рептили и птици) унищожена в Кресненското дефиле за периода април 2003 – януари 2015 г. (това е периода на наблюдение от БАН) вземе някога превес над другите аргументи, слабо е вероятно при друго трасе това въздействие да бъде предотвратено. Старият път ще продължи да съществува (макар и много по-малко използван), а строителството на ново трасе би имало подобни резултати.

„Спаси Кресна“ и всички други подобни инициативи – от „спаси Пирин“ до „спаси София“, „спаси Планетата“ или дори „спаси Румъния“ (има такава политическа партия) – се възползват от изключително положителната фигура на Спасителя в Юдеохристиянската, ислямската и други религиозни култури. Но е „трудно за хората да бъдат богове“, ако използвам едно заглавие на братя Стругацки. В същото време има инстинктивно доверие в неправителствените организации, особено когато то е отъждествимо с каузи като Спасението. Това доверие и тази роля са ценни и биват поддържани практически от всички правителствени и междуправителствени институции, особено след 70-те години на миналия век.

Но това не означава, че тези организации са винаги и във всичко прави. През 2018 г., сравнявайки пропуснатите ползи и загуби от отлагане на инвестиционни намерения поради съображения и процедури по опазването на околната среда, се оказва, че те са около 30% повече от щетите, нанесени от природни бедствия – 2.7 срещу 1.8 млрд. лв.

-------

[1] За тези, които не са запознати, това е организация, която според една правна концепция, разработена в САЩ през 1970-те години, представлява защитените видове, дърветата и други природни ресурси в съдебни дела (доколкото те не могат да се явят в съдебната зала).

[2] Виж: Милена Василева. Пътни проекти на България 2017-2020 г. Инфраструктура.Бг, 13 юли 2017: https://infrastructure.bg/news/2017/07/13/3001138_putni_proekti_na_bulgariia_2017_-_2020/

[3] Stunning European nature jewel threatened by EU-funded motorway: Save Kresna Gorge, Bulgaria, Fiends of the Earth – Europe, 17 December 2017.

[4] Данните по тази методика са заимствани от докторската дисертация на Милен Марков на тема: “Анализ ползи-разходи на пътната безопасност в Република България”, защитена успешно през април 2018 г.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 4 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 обикновен гражданин

    19 4 Отговор
    Ега ти дългата статия. А в крайна сметка нищо не можеш разбра от нея. Също като речите на Ф Димитров , П Стоянов и И Костов които много говореха но нищо не казваха! А забравих оня петел Плевнята.

    Коментиран от #4

  • 2 НПО кърлежи

    11 4 Отговор
    Моля, моля, щом някой работи в НПО значи задължително е кадърен и отговорен по рождение и мнението му трябва да се взима на сериозно по всички теми. Тва природа, грижа за децата и семействата, права на всякакви разнополови същества, от всичко разбират работещите в НПО-та и даже мнението им трябва направо да се приема като закон!
  • 3 Чук

    8 1 Отговор
    Заглавието няма общо със статията!
  • 4 ИМПЕРИАЛИСТ

    2 0 Отговор

    До коментар #1 от "обикновен гражданин":

    ......`ми не разбираш `щото Красен е културен човек , но май трябва "На зло куче зъл прът"
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 с две думи

    4 2 Отговор
    С две думи - едно време наричахме рекетьорите мутри и борци ,сега вече трябва да ги наричме еколози и НПО-та.
  • 7 onq s konq

    3 1 Отговор
    Колко жертви трябва да вземе кресненското дефиле, за да се размърдат чиновниците и да си свършат работата.
  • 8 kaka

    2 1 Отговор
    До 1. Като си толкова прост, че нищо не си разбрал поне си мълчи в ъгъла
  • 9 Мирослав

    0 2 Отговор
    Авторът спестява доста факти, правейки от творението си една голяма неистина. Европейската комися искаше да направи тунел под цялото дефиле, което беше най-добрият и най-екологичният вариант. Ако се работеше по плана на Европейската комисия, тунелът вече щеше да отива към завършване. Само, че менторите на автора на горната статия нямаше как да прилапат едни пари. И всячески препятстваха изграждането на този тунел и натискаха да се изгради пътя в дефилето. Пак повтарям, с цел да се откраднат едни големи пари. Знаем от кого. Очевидно е и кой е поръчал тази статия.

    Коментиран от #10, #11

  • 10 аман от еколкози

    1 0 Отговор

    До коментар #9 от "Мирослав":

    Пич ,прав си за парите ,ама ... тунела щеше да струва много пъти по скъпо от сегашният проект (ти ли щеше да го платиш ?!) и там щеше да има яко гепене (както и в пъти по дълъг срок за изпълнение) ,при сегашния проект просто ще се строи още едно шосе (напук на дърдавците и краставите (еко)жаби). Ако си навит да станеш една от ежегодните 10-15 жертви на Кресненското дефиле - започвай да пътуваш по няколко пъти на ден между Симитли и Сандански (шансът ще е голям).
  • 11 Многознайко

    1 0 Отговор

    До коментар #9 от "Мирослав":

    Тунелът ще има много по-лоши екологични последствия. Експертните мнения са показателни - сеизмичен район, повишен радиоактивен фон, дрениране на повърхностните води (животинките да му мислят), сервизни пътища към "прозорците" (специалистите знаят какво значи това), поддръжка на обслужващите системи (над 1 млн лева месечно). Мога да продължа, но едва ли това ще се приеме от еколозите. Но накратко, доказано е, че магистралите са много по-щадящи биоразнообразието от обикновените шосета. Да обяснявам ли защо? Аман от полуграмотни лумпени и използващите ги еколози-лапачи. Да сте видели "еколог" с магарешка каруца?
  • 12 кучето

    0 0 Отговор
    За сетен път се убеждавам ,че НПО трябва дасе забранят ,като носейки най-голяма вреда на цивилизацията !