Ще стане ли Русия икономическа свръхдържава?

Защо руската икономика и доходите от население не растат? Възможен ли е икономически пробив в Русия? Ще стане ли Русия икономическа суперсила? Тези въпроси засягат не само всички руснаци, но и много жители на постсъветското пространство, чиято по-нататъшна съдба зависи от пътя, избран от Русия и нейната икономическа мощ.

Въпросът за ускореното развитие на икономиката е по-актуален от всякога за Русия, тъй като общественото търсене на икономически промени е назрял отдавна. И не защото народът живее лошо, това се дължи на цикличното развитие на пасионарното общество. Едно поколение стабилност изисква промяна и напротив, народът, уморен от сътресения, иска стабилност. Ако дълбоката енергия на обществото не бъде насочена своевременно към съзидание, тази енергия може да бъде използвана за унищожаване на Русия отвътре, както се е случвало неведнъж.

Русия, притежаваща най-голямата територия в света, колосална енергия и стратегически ресурси, заема далеч не почетно място по БВП на глава от населението. Изоставането на Русия от развитите икономики по света все още е много голямо и по този показател все още се числи сред средните, което очевидно не отговаря на нейната геополитическа тежест в света.

Повечето руснаци възлагат основната вина за икономическата стагнация върху либералното правителство на Руската федерация, но причината е много по-задълбочена и проблемът няма да бъде решен със смяната на правителството. Либералните елити свързват икономическите проблеми на Русия с нейните прекомерни външнополитически амбиции. В същото време, последствията от поражението в Студената война, което постави Русия в неизгодно положение, се считат за международна норма.

Разбира се, настоящият финансов световен ред задържа икономическия растеж на Русия. На този етап обаче това не може да бъде променено поради силната привързаност на руската икономика към световната финансова система като скачени съдове.

Поради финансовата привързаност и икономическото участие на страните от Запада, либералите никога не признават правото на Русия да избере своя собствен път. Колкото по-бързо бъдат разкъсани дърпащите назад нишки на компрадорския елит на Русия и ОНД с чужбина, толкова по-бързо ще започнат интеграционните инициативи на Русия.

Размерът на икономиката на всяка страна, независимо от нейната структура по всяко време на стоково-паричните отношения, е ограничен от капацитета на пазара. Капацитетът на руския пазар и страните от ОНД, с целия потенциал за неговото разширяване, очевидно не е достатъчен за икономически пробив.

Високотехнологичните отрасли също не могат да достигнат своя потенциал, разчитайки единствено на вътрешния пазар или на пазара на ЕАИС. Гореизложеното ясно се потвърждава от примера с ядрената и отбранителната промишленост, където чуждестранните пазари го правят двигател на развитието и заемат лъвския дял в тези отрасли.

За разлика от Германия, Япония и Китай или която и да е друга държава, Русия, колкото и да се стараят либералните ѝ елити, по подразбиране не може да бъде вписана в чужд световен ред.

Русия, като независима цивилизация и огромна държава, със своето съществуване винаги е заставала на пътя на световното (континентално) господство на всяка империя. И това не може да бъде променено по никакъв начин, без да се унищожи Русия. Ето защо те се сражават със силна Русия, а слабата Русия винаги я водят до разпад (заколение).

Въпреки военните победи на Русия, колективният Запад, контролирайки световната търговия и финанси, два пъти нанесе съкрушително поражение на Русия (Руската империя, СССР) в хибридна война с катастрофални последици за нея. Една от основните причини за разпада на СССР се дължи на неизбежността на падането на Желязната завеса пред натиска за разрастването на световния пазар.

Нелибералните, планираните и каквито и да са методи, предложени от експерти с опит от бившия СССР или китайския опит в икономиката, няма да превърнат Русия в икономическа суперсила. Ако съветският опит води до икономически изолационизъм, то китайският поема ролята на младши партньор - стоков производител, а това за Русия означава ролята на придатък за суровини, което категорично е неприемливо.

Ключът към решаването на икономическия проблем на Русия, както и нейната сигурност, е в далечните подходи. Ето защо присъствието на Русия в ключови региони на света е жизненоважна необходимост за това.

Как Русия може да спечели парче от пая в глобалното разделение на пазарите, съизмеримо с геополитическото влияние? Защо американските васали - държави от Западния свят, Япония, Южна Корея, както и независим Китай се придържат към съществуващия световен ред, дори ако самият господар оказва желание да го промени? Защо тук интересите на САЩ и Русия съвпадат?

Всички знаят, че емитирането на долара ускорява инфлацията по целия свят, но основно страните от втория, третия свят и Русия плащат сметките. Страните от западния свят, Япония, Южна Корея, както и Китай заемат лъвския дял на световния пазар на готови стоки и по този начин инфлацията в долара се компенсира от приходите от износ. От друга страна, за тяхната икономика загубата на американския пазар е много критична, верижната реакция на загубата на която може да срине икономиката им.

Що се отнася до Съединените щати, изкушението на "печатницата" - да консумира без да печели, изигра номер на американската икономика. Освен това в стремеж към печалба транснационалните корпорации са пренесли американската мощ извън страната. В резултат на това САЩ, подобно на "Титаник", получават огромна дупка в тялото на икономика, несъвместима с нейната хегемония - непрекъснато нарастващ публичен дълг и огромен дефицит в търговския баланс.

Ето защо САЩ започнаха търговска война с Китай, в която няма да има победител. При тези условия, с краха на финансовата система на САЩ, всички развити икономики на света по някакъв начин вървят надолу, докато Русия ще пострада най-малко. И всичко това, защото Западът, прилагайки санкции, изтласка Русия със собствените си ръце от опасната зона на финансови сътресения. И изглежда, че агентите на Кремъл работят навсякъде.

Желанието на Тръмп да се примири с Путин е в интерес и на двете страни. Времето обаче играе на страната на Русия, а опозицията на демократите всеки ден влошава преговорната позиция на САЩ. Много интересна ситуация се случва на геополитическата арена. Китай, предпочитайки като умна маймуна да наблюдава сблъсъка на двата тигъра, неочаквано се озова в ролята на тигър. А Русия в лицето на мечка може да се опита да играе ролята на умната маймуна, ако в същото време мечката е уверена, че е умна маймуна.

Настоящите предимства на Русия в геополитическия триъгълник ѝ дават исторически шанс да реши максимално своите икономически проблеми. Но в тази геополитическа битка залозите са прекомерни, поражението за Русия е неприемливо, следователно и от тук следва прекалената предпазливост на Путин. Във всеки случай врагът може да бъде победен със собственото му оръжие, с други думи, както на американските „Томахавки“ се противопоставиха руските Калибри, както бе доказано на практика в Сирия.

Преразпределението на пазарите по правило не става без войни. Русия няма планове да води агресивни войни. И къде да вземем тези пазари за руската индустрия? От тук заключението предполага само себе си: само геополитическата победа на Русия ще отвори пътя към обширни пазари за продажби в различни региони на света, което ще даде тласък на истински икономически пробив.

Първата сирийска котва на геополитическата арена беше успешна, Русия беше в състояние да осигурява постоянно военно присъствие на такъв важен регион на света. Именно от Близкия изток започва преразглеждането на трансформацията на военната сила в икономическа сила на Русия. След държавите от Близкия изток последва почти цяла Африка.

А за лоялната конкуренция на световния пазар присъствието на военна сила е много по-важно от търговското споразумение с акулите на капитализма. Ако строителството на граждански самолети е монополизирано от ЕС и САЩ, пазарът на корабостроене буквално е превзет от Китай, Южна Корея и Япония, чийто дял на глобалния пазар надхвърля 80%, което не оставя шанс на конкурентите.

Това не е защото на Русия ѝ липсва компетентност и тя не е в състояние да строи кораби с голям тонаж, да проектира и изгражда самолети, подобни на „Еърбъс“ или „Боинг“. Без съмнение Русия, която строи космически кораби, ядрени ледоразбивачи и плаващи ядрени централи, е високотехнологична страна. Русия може да пусне в производство гражданската версия на Ту-160 - „Белите лебеди“, а МС-21 е новото поколение самолети с далечен обсег и надминава чуждестранните си колеги.

Икономическите проблеми за Русия се създават от нейните конкуренти. Всички богати огромни пазари са почти плътно затворени за руски стоки с висока добавена стойност и няма нищо общо с конкуренцията. Чуждестранните пазари са строго защитени от „чужди стоки“ от настоящите им собственици чрез всякакви правила, сертификати, тарифни и нетарифни ограничения.

Усилията на Русия да убеди своите партньори дават първите си резултати: Дания издаде разрешително за преминаване на част от газопровода „Северен поток-2“; Бундестагът прие закон, който защитава „Газпром“ от директивата на ЕС. Русия, след демонстрация на военна мощ в Сирия, получи възможността във формат ОПЕК+ да стабилизира световните цени на петрола. Това, което могъщият СССР не успя, го усвои Русия.

За разлика от западните страни и Китай, Русия има огромно конкурентно предимство в правосъдието си и никога не прилага методите на икономическо обвързване и не се стреми да колонизира други страни. В дългосрочен план Русия винаги се връща там, където е останала. Изоставянето на империята винаги е било пагубно за страната и за пореден път това изигра жестока шега с нея. Имперското съзнание на руския народ живее със страната като начин за оцеляване.

Русия е военна и енергийна суперсила и в краткосрочен план има всички шансове да се превърне в икономическа суперсила, заемайки трето място в света. Системата на икономически пристрастия, която е в полза на Запада, когато е монополист на финансовия пазар и ценообразуването, а Русия е принудена да действа според правилата му, приключва.

Затишието в руската икономика е измамно, за което свидетелстват продължаващите реформи във всички области на живота. Стартира се паралелна икономика под формата на национални проекти, огромни суми се инвестират в инфраструктурни, социални и други значими проекти. Правителството преформатира бизнес елита, изострен, за да съобрази бизнес интересите с държавните интереси като начин на съществуване, независимо от тяхната юрисдикция.

Западният свят наблюдава с тревога, когато Русия се превръща в суперсила без участието на „постсъветските братя“, когато продължава да изхвърля САЩ в Близкия изток, продава високотехнологични оръжия и строи атомни електроцентрали по целия свят. Тя изгражда газопроводи, както на Запад, така и на Изток, "Северен поток 2", "Турски поток" и "Силата на Сибир", които са проектирани да станат локомотив на ускореното развитие на руската икономика.

Единствено военната сила на Русия, способна да защитава общите интереси и държавността на партньорите, постоянното ѝ присъствие в чужбина ще отвори широки възможности за руската икономика. Наред с това наличието на финансов суверенитет, използването на конкурентното предимство на компонентите на цената на руските стоки ще даде мощен тласък на руската икономика.

Въпреки значението на външните пазари, на вътрешния пазар се създава конкурентно предимство. Русия без много усилия би могла да намали вътрешните цени на бензин и материали, които съставляват цената на руските стоки. А това от своя страна би увеличило драстично конкурентоспособността на руските производители, като в същото време ще увеличи потребителското търсене на населението. По-нататък по веригата капацитетът на вътрешния пазар ще се разшири, което ще доведе до бум в малкия и средния бизнес.

Ако съберем важните новини от световната геополитика през последните години, където присъства Русия и ги поставим в един пъзел, можем да получим бъдеща картина на руската икономика. И можем да кажем с увереност, че интеграционните проекти на Русия ще се осъществят във всеки случай, независимо от желанието на независимите лидери на страните от ОНД и либералните елити на Русия. Евразийският икономически съюз е само началото на дълго пътуване.

За първи път в историята всички независими субекти от световната и регионална геополитика, независимо от конфликтното им положение, предпочитат да бъдат приятели с Русия. Колкото и да е странно, този дълъг списък от влиятелни страни, които искат да се разберат с Русия, се оглавява от нейния антагонист, все още настоящият хегемон на САЩ.

Светът наистина се променя от Русия.

Превод: В. Сергеев, "Поглед.инфо"