В навечерието сме на една изключително важна, кръстопътна, Нова година за всички ни.
Това е времето в годината, в което аз се размислям винаги дълбоко за моите цели за идващото бъдеще и разсъждавам върху това как отговорих на предизвикателствата на живота през изминалата година. Може би, това се дължи на възрастта ми, но с наближаването на всяка нова година, аз ставам все по-разсъдителен и все по-оценяващ времето, което имам за споделяне с моето семейство, деца, близки и приятели.
Един от най-големите подаръци, който получавам през цялата година – бе вашето внимание и време да прочитате моите, надявам се, полезни размишления върху икономиката и политиката. Едно от най-сериозните предизвикателства на времето, в което живеем, е заливащото ни количество информация, изискваща нашето внимание. И това, че Вие ми давате част от вашето време е една голяма чест за мен. Моето обещание за 2020 г. е да продължа прецизно да анализирам важните икономически процеси, с уважението, което вие, мои приятели заслужавате.
В този край на изминаващата година съм в особени мисли за България, за нашето състояние и бъдеще. И няма как, макар и съвсем накратко, да не ги споделя с вас.
Ние сме накрая на второто десетилетие на 21-век. И ако то беше твърде успешно за целия свят, за човечеството, за България то се оказа поредното десетилетие на отказа от реформи, на застоя и на изоставането от другите.
По официални статистически данни, второто десетилетие на 21-я век доведе до едно от най-големите в историята подобрения на жизнения стандарт в световен мащаб. Но не и за българските граждани като цяло, независимо от известното повишаване на заплати и пенсии.
Докато за населението на света крайната бедност спадна под 10 процента за първи път в историята на света (при 60 % в средата на двадесетия век !), във второто десетилетие на двадесет и първия век България продължи да е най-бедната страна в ЕС, изоставаща и след Румъния и балтийските страни.
Китай стана втората икономика в света и планира да увеличи двойно своя БВП от 13.1 трилиона USD и доходи през третото десетилетие на века и да доближи китайската икономика до челото на глобалната икономическа структура.
За България, второто десетилетие на 21-я век, бих го нарекъл, „Десетилетието на продължаващото изоставане“.
Днешната ни инженерна инфраструктура в края на това десетилетие може с тъга и гняв да се нарече „Перник“ или „Ботевград“; бизнесът ни „Гинка“, чуждестранните инвестиции, привлечени от България са по-малко от парите изпращани в България от заминалите в чужбина българи; около 3 % от БВП на страната се осигурява от проституция и от кражби и нападения над къщи и апартаменти; вътрешната ни икономика живее основно от еврофондовете – инжекции, структурните реформи са изоставени; здравеопазване и образование – са в плен на архаични и погрешни модели.
Налице е един все още неспиращ процес на обедняване, на продължаващо „гонене” на млади и стари по чужди земи извън България, на обезкуражаване на малки и средни фирми, на индустриална декласираност – всичко това обрисува геометрията на сегашната социална и икономическа действителност у нас; геометрията на достигнатото и невероятната трудност за обръщане на посоката.
И въпреки страшната действителност – не е България, която да не може да се реформира и изправи на крака. Проблемът е най-вече в разочароващата политика на серия правителства и на дълбоките грешки на една отдавна болна политическа класа.
И ни се казва: „..ама вижте как ни хвалят световните кредитно-рейтингови агенции..“.
И икономическата колегия в страната мълчи.
Мълчи и не отговаря на Премиера, че именно до голяма степен, кредитно-рейтинговите агенции бяха сред основните виновници за кризата от 2007-2012 г.
Че, „грешката“ на Standard & Poor’s (S&P), на Moody’s, или на Fitch да оценят честно, правдиво и професионално „цената“ на съществуващите рискове; да покажат слабостите на провежданата или не икономическа, фискална и монетарна политики – по време на икономическата криза – бе директно свързана с конфликта на интереси при тях. Тоест, че на тях им плаща, този чиито активи, дълг или икономическа политика е обект на кредитно-рейтингова оценка.
Не се казва, че тези кредитно-рейтингови агенции загубиха не малка част от своята собствена кредибилност и пазарно и обществено доверие.
Че тяхното „мълчание“ за основни и опасни грешки в икономическата политика – бе официално осъдено от Конгреса на САЩ. И затова, безкрайната вяра в пазара за рейтинги и хваленето с техните розови оценки и рейтинги не е само популистко, но и крайно рисково също.
Всичко това, ако не бъде спряно, ако не му бъде даден сериозен отпор – ще доведе страната до още по-тежки последици.
Точно преди десет години, бях поканен да напиша за списание BG Business Review за неговото издание на 30 октомври 2010 г. моята прогноза за идващото десетилетие за България.
Днес, се върнах нарочно към тази моя статия, озаглавена „България след 10 години: От реалности към модерно развитие“ и там намерих следните редове:
„България е на изключително важен кръстопът и време е заедно да решим: ще вървим напред така, както никога досега не сме се опитвали, или ще продължим да лазим на последното място в Европа? В такъв тежък етап на криза, лидери, политици, бизнесмени, експерти търсят как да променят нещата в дългосрочен период, кога ще започне и как ще се развие възстановяването на икономиката. Бъдещето на света, Европа и България е бременно с нови, неочаквани предизвикателства. Някои от тях, осъзнати и адресирани разумно ще донесат успех за следващите поколения, но други, неглижирани днес, или грешно разчетени, ще създадат още по-големи затруднения пред социално-икономическото ни и духовно развитие.“
„Изключително важен, ключов фактор на каквато и да е промяна или не – е какви обществените отношения залагаме за в бъдеще?
Социалната кохезия на българското общество е пред експлозия поради несправедливото разпределение на дълг и благосъстояние, и засега липсват политики за справяне с този проблем. Той засяга не само маргиналните слоеве. Засегнати са и ще продължат да бъдат българските цигани, гражданите ни от турски произход. Почти главоломно се увеличава частта на населението под границата на бедност. Това са над 1,200,000 български граждани, които са изключени от света на труда и от прогреса на цивилизацията. Започва обедняване и на средната класа. Разделянето на обществото на групи, всяка една от тях заинтересована в своите печалби – води до разрушаване на социалната система. Всичко това на фона на икономическа система, която може да се характеризира като комбинация между: социализъм без планиране, и капитализъм без пари – води до постоянни и все по-дълбоки кризи. Икономическата и социална сигурност на българските граждани е опасно нарушена.“
Днес, десет години по-късно икономическият и социален пейзаж не е по-различен.
И на десетилетието, което чука от тази нощ на вратата ни, бих сложил заглавието: „Десетилетие на сложния и опасен живот“.
Годините, които идват ще бъдат сложни за нас, българите, поради голямото изоставане от другите икономики.
Сложни, но не непреодолими, особено, ако пристъпим към една друга, модерна икономическа и социална политика. Ако се решим да тръгнем по досега игнорираните пътища пред България, ако извършим качествена промяна на досегашния икономически модел и политики. Кризата, нашата собствена, а и външната не само идва. Ние, всеки ден ставаме свидетели на „експлодиране“ на един или друг сектор на българската икономика и на обществено -политическият ни живот.
Ние всички искаме да знаем какво ще ни е бъдещето. За съжаление, бъдещето не ни говори. То просто идва такова, каквото ще е, независимо дали ще ни хареса или не.
Силно реструктуриране на ЕС. Масивни геополитически центрични групирания около САЩ и около Китай. Продължаване и изостряне на търговските войни. Една България намираща се на края на ЕС няма как да не бъде изложена на силните ветрове и скърцания на сменящите се геополитически и геоикономически „архитектонични“ сфери на влияние.
Първите „удари“ на третото десетилетие у нас ще дойдат откъм растящата инфлация, засилващата се политическа нестабилност и икономическа несигурност и задълбочаването на пенсионната криза.
България няма как да избегне кризата на своята икономическа идентичност; на идентичността на своята икономическа структура, ако не реши какво ще прави със своята политика спрямо развитието на индустрията си, на своето земеделие и на икономиката на знанието.
Разширяването на картината на политическа поляризация в страната заедно с наблюдаващата се политическа умора и разочарование от основните политически партии ще продължи да има анти-катализиращ ефект върху икономическият ни растеж. Всичко това не очертава блестящ хоризонт пред българската икономика поне за първите години на новото десетилетие.
С други думи, даже и да предприемем пътя на радикалната промяна на нашия икономически и социален модел, чрез който да очакваме да постигнем едно далеч по-светло бъдеще, първо ще изминем през мрачината на сложността и „цената“ на промяната.
Правителството и националната статистика ни казват, че няма инфлация, но всички виждаме, че реалната стойност на живота се повишава непрекъснато. Стойността на живота в области като – образование, здравеопазване, разходи за дома; за сигурност, за транспорт – се качва по-бързо, отколкото растежът на заплатите.
Но, статистическият агрегиран индекс на повишението на цените – не отразява това повишаване. Нещо повече, секторите, в които цените растат най-бързо, не са тези, в които лесно можем да внесем стоки или услуги отвън. Когато човек се нуждае от болнични грижи или от операция, просто отива в най-близката болница. А, точно тези сектори са най-закъснели от гледище на необходимостта от дълбоки структурни реформи.
Световната революция в областта на знанието продължава с динамични темпове, както се развиват и последствията и предизвикателствата от нея. Но, в България липсва каквато и да е модерна „инфраструктура“ от организационни, финансови и икономически средства, които биха могли да действат като катализатори за развитието на нови технологични венчъри, start-ups, както и иновативни малки и средни фирми.
Без съмнение, усилията ни следва да бъдат насочени към стратегия за силен, устойчив и структурно изчистен, качествен растеж в едно социално осигурено общество с отворена и динамична икономика. Растеж от 6-7% е абсолютно необходим за България, ако искаме да напреднем повече от последното ни място в Европа.
Откъде обаче да дойде такъв растеж и реално постижим ли е той в средносрочен период?
Осъществяването на едни подобни цели изисква няколко основни елемента да са налице: категоричен национален консенсус за ефективни реформи, координирани на национално, регионално и европейско равнище; силно и стабилно, национално правителство, хомогенно в принципите си и политиката си на динамични реформи и прието изцяло в международен план; амбициозно и активно гражданско общество, включено в новия път на България.
Само при тези условия, на разпада на икономиката ни и на социалната ни система може да бъде сложен край и да бъде осигурено бъдещето на децата на България.
Бъдещето ни очаква, колкото и да е сложно. България не е обречена страна.
Пожелавам на всички да имат една от възможно най-добрите си Нови Години, както в личен план, така и в своя бизнес, развитие, образование и просперитет.
Източник: "24 май"
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 демокрацията
Никаква реформа в мин. на вътр. работи от 1989 година досега!
И Кой тогава ще бори корупцията във властта?
Коментиран от #5, #24
19:14 03.01.2020
2 розово
Коментиран от #3
19:18 03.01.2020
3 отегчен
До коментар #2 от "розово":
Хората които трябваше да правят реформи бяха много заети с избора на главен прокурор.Сега един прокурорски мандат не чакайте дългоочакваните реформи.19:32 03.01.2020
4 Общи
19:49 03.01.2020
5 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #1 от "демокрацията":
да ама при соца имаше работа ред здраве опазване закони хората живееха по добре от сега айди няма нуждаКоментиран от #20, #25
19:54 03.01.2020
6 Plovdiv
20:19 03.01.2020
7 Герб е мафия
20:35 03.01.2020
8 Много интилигентен
20:40 03.01.2020
9 той какво очаква
Коментиран от #14, #21
20:41 03.01.2020
10 jorj
Коментиран от #30
20:41 03.01.2020
11 Селянин
21:21 03.01.2020
12 Снайперист
21:59 03.01.2020
13 Мирен преход Да ама НЕ
ДА, ама НЕ!
22:01 03.01.2020
14 Червен еврейски интернационал
До коментар #9 от "той какво очаква":
"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."22:04 03.01.2020
15 Шалом
22:07 03.01.2020
16 Шалом
22:08 03.01.2020
17 Шалом
22:11 03.01.2020
18 Шалом
Стефан Софиянски – Син шаман; член на СДС; три пъти си е сменял фамилията (според “Талмуда” евреите могат до 8 пъти да си сменят името); бивш шеф на БТК; изключително корумпиран и свързан с хората на Андрей Луканов; кмет на София; бивш министър-председател на служебно правителство през 1997 г.; извършва големи далавери чрез общински фирми и др. Член на Атлантическия клуб!… Мафиот от бригадите на организираната престъпност от 90-те години.
22:13 03.01.2020
19 БЕЗИСХОДНО
22:21 03.01.2020
20 Селски
До коментар #5 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
Образовай се малко преди да дрънкаш простотии !Неграмотен си!
Коментиран от #23
22:27 03.01.2020
21 Питащ?
До коментар #9 от "той какво очаква":
Защо не си продадеш старите ненужни неща на парите на който си ги купил .Неграмотник .Активи - никому ненужни купчини от бетон и скраб .Някой с дългове за милиони. Комунистически лъжи дрънкаш!!!00:42 04.01.2020
22 въпрос
01:20 04.01.2020
23 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #20 от "Селски":
герб е мафияКоментиран от #26
10:15 04.01.2020
24 Джони
До коментар #1 от "демокрацията":
Другаря Димитър Иванов е стар кадър на Бкп=Дс=Бсп, но той крие политическата си принадлежност и се опитва да се представя като независим. Добър манипулатор от които личи московската школа и богатството му.12:40 04.01.2020
25 ДРУГ ОТ КОЗЛОДУЙ
До коментар #5 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
За теб беше добре. Крадеше и изнудваше донасяше на милицията, и никой не смееше да се обади! Ден през ден от Селановци ти носеха кокошки и дамаджани! А си с осми клас и като си напишеш името, сам не можеш да си го прочетеш! Но сега трепериш от тия дето им чупеше ребрата.15:47 04.01.2020
26 СЕЛАНОВЦИ
До коментар #23 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
Герб е мафия, но герберастите са най-ниЗко ниво комунисти! А ти, пр0сти@т милиционер и за герб не се класира. Подхвърлят ти стотинки да хвалиш времето когато си слухтял! Но ще разбера кой си и ще го напиша, всички от Козлодуй да разберат.Коментиран от #27
15:54 04.01.2020
27 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #26 от "СЕЛАНОВЦИ":
Да но ас знаиа кои си!15:56 04.01.2020
28 dif ot cc
20:27 04.01.2020
29 антиеколог
14:00 05.01.2020
30 бай Шиле
До коментар #10 от "jorj":
А бе умник,не пиши тук глупости. Пускай телевизора,че почва мача.19:55 05.01.2020