Четири мита за България по време на Втората световна война

През последните няколко години, при най-малкото влошаване на отношенията между България и Русия, рускоезичният вариант на интернет типично избухва с възмущение. Негодуванието е стандартно: „Ние ги освободихме, а те ни предадоха“, „Както в Първата, така и във Втората световна война се бориха срещу нас“ ... Всичко това се казва без сянка на съмнение и всеки от тези „експерти от дивана”, без да забелязват, вкарват клин в роднинските отношения между българския и руския народ.

Този материал на vitbich.org цели да развенчае някои от най-популярните митове в Интернет за „предателството“ на България и българите във Втората световна война и да припомни няколко забравени факта.

Първи мит

България е воювала със СССР заедно с хитлеристка Германия и други нейни съюзници. Това не е истина. Действително от 1 март 1941 г. България официално е съюзник на нацистка Германия, т.е. присъединила се е към оста „Берлин-Рим-Токио” , но за разлика от Италия, Финландия, Унгария, Румъния, Словакия и Хърватия, войната на Съветския Съюз не е обявявала. От 13 декември 1941 г. тя е в състояние на война със САЩ и Великобритания, но не и със СССР.

Защо се случва това? Защото българският цар Борис III напълно разбира, че народът му няма да тръгне да воюва срещу руснаците. Доброто отношение към Русия е било в кръвта на българите още от времето на Освободителната война 1877-1878 гг., когато руснаците и българите заедно проливат кръв на Шипка. Затова решението за влизане на страната във война със СССР би предизвикало масови протести и възмущение сред българите и биха довели до истински хаос.

Затова, че българите действително са изпитвали симпатии към Русия, било то и Съветска, свидетелства т.нар. „Соболевска акция” от ноември 1940 г. Тогава СССР в лицето на дипломата Соболев предлага на България да подпише пакт за взаимопомощ. Царят се е колебаел – той си е спомнял за това, че сключването на подобни пактове с прибалтийските държави са завършвали със загуба на независимостта им. Но алтернативата е била Хитлер, към когото Борис III не е изпитвал никакви симпатии. Царският дворец буквално е залят от писма от българи с молба да бъде сключен съюз със СССР. Под това искане са се подписали половин милион българи от общо 7 милиона живеещи по онова време в страната. Тогава премиерът Богдан Филов е успял да убеди царя да не подписва договор с Москва, но фактът си остава факт – болшинството българи са били привърженици именно на това решение и не са изпадали във възторг от това, че правителство се съюзява с Хитлер.

Така или иначе българите не воюват със СССР, независимо от всички молби на Хитлер. Нещо повече, между държавите дори не са разтрогнати дипломатическите отношения. Посолството на СССР в София и българското посолство в Москва напълно спокойно са продължили работа и след 22 юни 1941 г. Когато през 1942-а в София се открива „антиболшевишка” изложба, посолството на СССР обявява протест и изложбата е прекратена.

В състояние на война СССР и България се оказват единствено на 5 септември 1944 г., когато Съюза обявява война на България и съветската войска преминава нашата граница. Никой обаче, не оказва съпротива на руската армия. Напротив – хората с радост приветстват Червената армия. При това на 8 септември България обявява война на Германия. Създава се уникална ситуация, при която България едновременно е в състояние на война със СССР, Германия, САЩ и Великобритания. Това продължава доста дълго: на 9 септември в страната се осъществява държавен преврат и от 22.00 ч. на същия ден действията на Червената Армия срещу българите е прекратена, а България незабавно започва сформирането на Народна армия, която през 1944-1945 гг. е участвала в боевете против нацистка Германия и нейните съюзници. На 28 октомври 1944 г. между СССР и България е подписано примирие. Де факто до този ден и двете страни са воювали срещу Германия и нейните съюзници.

Втори мит

В периода 1941-1944 гг. между България и СССР не е имало никакви военни инциденти. Не е истина. Инциденти е имало. След началото на Великата Отечествена война съветският черноморски флот още през август се разполага в български черноморски води с четири подводници, а през октомври те вече са пет. На съветски мини попада и потъва българският транспортен кораб „Шипка”, а на 9 септември 1941 г. съветската подводница Л-4 е потопила българската „Успех”. В резултат българските бомбардировачи многократно атакуват локализираните от тях по крайбрежието съветски подводници, но са успели да потопят едва една – -204 (на 6 декември край Варна). Освен това подводниците С-34 се натъкват на български мини при нос Емине на 12 ноември. С това бойните действия по море приключват.

През 1942 г. съветски самолети бомбардират български градове. През нощта срещу 13 септември са нанесени въздушни удари по Стара Загора, като един човек загива, а 17 са ранени. Също така на бомбени въздушни атаки са подложени Казанлък, Русе и Горна Оряховица. Двама са ранени. Тези поли са имали „политическо” значение – СССР е искал да демонстрира и на съюзниците, и на противниците възможностите на военната си авиация. По същото време те са бомбардирали Будапеща и Букурещ. Но ако с Унгария и Румъния СССР е воювал, то с България – не. Така че от всяка гл.т. този акт може да бъде третиран като въздушна агресия.

Освен това, от февруари 1942 г. на Източния фронт, а именно Украйна и Беларус, е действал български военно-санитарен влак, който е обслужвал напълно понятно германските съюзници.

Трети мит

В България не е имало съпротивително движение. Това не е истина. Първите партизански групи се появяват в България през лятото на 1941 г. През 1942 г. по информация на полиция в България е имало 381 партизани, обединени в 27 чети. Мощен импулс за развитие на партизанското движение в България носят успехите на Червената Армия. През 1943 г. е създадена Народноосвободителна въстаническа армия. В началото на 1944 г. правителството решава да приключи с партизаните, като специално за тази цел създава жандармерия от 5000 души и армейското спецподразделение „Асен”. И двете мащабни настъпления, които предприемат срещу партизаните, не се увенчават с пълен успех. Към момента на държавния преврат на 9 септември в България е имало една партизанска дивизия, 9 бригади, 36 отряди и няколко отделни чети, в които са се сражавали 7000 души (по по-късни данни – до 30 000 души).

Четвърти мит

През 1944-1945 гг. българите са воювали формално и по никакъв начин не са помогнали на Червената Армия в борбата ѝ срещу фашизма.

Не е вярно. Българската народна армия е внесла достоен принос в разгромяването на нацизма. Още на 28 септември 1944 г., месец до подписването на примирието между България и СССР, българската народна армия е водела битки срещу хитлеристите, настъпвайки към югославските градове Лесковац и Ниш. В периода 8-14 октомври 1944 г. българите заедно с югославската народноосвободителна армия разгромяват 7-ма дивизия на СС „Принц Ойген” при град Ниш. На 15 октомври 1944 г. българската армия разгромява 22-ра пехотна дивизия в Македония, основно при градовете Велес и Скопие. От 22 октомври до 21 ноември 1944 г. българите заедно с югославяните освобождават Косово Поле, Прищина и Косовска Митровица. От 6 до 15 март 1945 г. българската армия като част от състава на 3-ти Украински флот се сражава при унгарското езеро Балатон, като успяват да превземат градовете Драва Саболч, Драва Полконя и още няколко. Накрая, на 15 април 1945 г., българите освобождават Дони Михоля. В боя срещу българите фашистите губят 69 000 души, които са или убити, или пленени, 21 самолета, 75 танка, 937 оръдия и минохвъргачки, 4000 автомобила, 71 превозни средства и 5769 вагони.

От септември 1944 г. до май 1945 г. българската народна армия е загубила в бой 10 124 души. Ранени са 21 541 души. 360 български офицери и войници са наградени със съветски ордени и медали, 750 съветски офицери и войници – с български.

От всички изложени факти дотук виждаме, че далеч не е толкова лесна и разбираема ситуацията. Ако българите бяха предатели, то те нямаха да създадат партизански отряди, които да се сражават в продължение на три години.

Ако българите бяха предатели, те щяха да посрещнат Червената Армия на 5 септември 1944 г. не с цветя и плакати „Добре дошли, наши освободители“, а с куршуми и гранати.

Ако българите бяха предатели – нямаше да имат никаква Народна армия, която да унищожи 70 000 хитлеристи и техните съюзници.

В основата си България винаги е била русофилска. Целта ни днес е да не допуснем, руснаците да не се превърнат в българофоби.