Защо България изведнъж намери „руски шпиони на ГРУ“

В Европа избухна поредният скандал заради руското разузнаване. Този път руските дипломати са обявени за персона нон грата в България. За какво точно са обвинени, какви са доказателствата - и защо това, което се случва, е свързано с мистериозното отравяне на човек, който е доставял оръжие на сирийските бойци?

България обяви руски дипломат, както и служител на търговската мисия persona non grata, на руския посланик в София бяха връчени съответните бележки, съобщи дипломатическата мисия на страницата си във Facebook. „Няма доказателства, потвърждаващи изпълнението на дейности, несъвместими със статута им“, добави посолството.

Ситуацията се разви бързо. Само в петък сутринта България започна досъдебно разследване срещу двама руски дипломати по делото за шпионаж. Българското разследване съобщи, че от 2017 г. до днес един от тях се е занимавал с шпионски дейности, събирайки информация за изборния процес в България. Българите установили, че той има дипломатически имунитет като първи секретар на консулския отдел на руското посолство в София.

Твърди се, че вторият руснак в периода от октомври 2018 г. до днес е събирал информация, представляваща държавни и официални тайни в областта на енергетиката. Тогава той я изпрати в централата на руската разузнавателна служба в Москва. За целта той осъществи контакти с български граждани, които имаха достъп до информация в тази област. В същото време самият разузнавач е служител на Търговското представителство на Русия в София.

Ако се погледне сериозно, без да се представят истински доказателства точно за „шпионска“ дейност, всичко това изглежда неубедително досега. Служителят на търговската мисия е записано, че се запознава с хора в областта на своята професионална отговорност. Трудно е да купите или продадете нещо, без да сте запознати лично. А събирането на „информация за изборния процес“ в приемащата държава също е рутинна работа на посолството, която основно събира изрезки от вестници. В "изборния процес" като цяло по дефиниция няма нищо тайно. Анализът на предизборната ситуация е дело на всеки уважаван политолог, а не само на дипломат. Шпионажът е завербуване на източник, извличане на класифицирани материали и всякакви подобни неща. В съобщението на прокуратурата на България няма дори намек за такова, така че засега тези обвинения могат да бъдат записани в категорията на пропагандата.

Но друго е още по-любопитно - и това едва ли е чисто съвпадение. Ден по-рано, на 23 януари, българската прокуратура започна издирване на трима руски граждани, които са обвинени в отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев. "Отровителите" са обвинени и в опит за покушение над сина на Гебрев Христо и един от служителите на неговата компания.

На пръв поглед обвиненията срещу руски дипломати и неочаквания завой по делото "Гебрев" по никакъв начин не са свързани. Освен ако неочакваната дейност на българската прокуратура не е инициирана от нещо много вътрешно - или, обратно, от прекомерен външен натиск от страна на трети страни и сили. Това е още по-странно, тъй като Генералната прокуратура на България и самият Гебрев отрекоха каквато и да е „руска следа“.

Припомняме, че Емилиян Гебрев, български бизнесмен със скандална репутация, чиито интереси са съсредоточени в областта на производството и търговията с оръжие, се почувства зле на 28 април 2015 г. Това се случи след вечеря с партньори от Полша в София в ресторанта на хотел „Кемпински Зографски“. Заедно с него са хоспитализирани синът му Христо и директорът на семейната фирма на Гебреви "Емко". Старият Гебрев изпадна в кома, но месец по-късно той бе изведен от това състояние. След известно време и самият Гебрев, и останалите жертви се възстановиха и се върнаха към обичайния си живот, пълен с опасности и приключения. Главният прокурор на България Сотир Цацаров ръководи разследването, в което, според него, основната тема е да работи върху контактите на Гебрев в неговия объркан и, меко казано, не винаги легален бизнес.

В продължение на няколко години разследването тъпчеше на място. Единственият реален резултат беше биомедицинско изследване, което откри в кръвта на Гебрев останките на фосфор-съдържаща формация, вероятно предполагаща отрова, по структура подобна на прословутия Новичок, но не идентична с нея. След „инцидента в Солсбъри“ със Скрипалите случаят на Гебрев започва да се рекламира като уж друг случай на „отравяне от агенти на ГРУ“. В крайна сметка българската прокуратура приключи делото заради невъзможността да се идентифицират заподозрените. Е, не успяха.

Самият Гебрев никога не е поддържал версията с „агенти на ГРУ“. Той твърди, че покушението срещу него е свързано с конфликта около оръжейната фабрика Дунарит и има изключително вътрешни български причини.

И тогава изведнъж такъв обрат. Новите обвинения на българската страна се основават единствено на данни за паспортния контрол и не съдържат никакви реални доказателства за руска намеса. Миналата есен "разследващите" сметища на Bellingcat и Insider съобщиха, че няколко руснаци са били подозрително в България в деня на отравянето на Гебрев. Те имаха сходни номера на паспорти и някои от тях бяха идентифицирани както тогава във Великобритания по време на отравянето със Skripals. Синът на предприемача Христо Гебрев предостави на главния прокурор видеокасета, където в близост до колите на Гебрев се движи мъж с черни очила, шапка и ръкавици. "Разследващите" твърдят, че това е "отровител", "агент на ГРУ" с името Федотов. Не са представени реални доказателства.

Емилиян Гебрев е типичен търговец на оръжие - „индивид“, подобен на тези, за които пишат приключенски детективи. Впечатляващ, сива брада и сивокос, с остър ум и добре увиснал език, той печели пари от препродажба на оръжие по целия свят. Непрекъснати скандали се въртят около него и компанията му Емко от незапомнени времена.

През 1999 г. митническата и бреговата охрана на САЩ арестува кораб, превозващ 30 милиона патрони за автомат „Калашников”, който Гебрев, според него, е купил в Никарагуа. Разследването показа, че патроните са произведени още в СССР, а Гебрев използва офшорната компания Spider Intl., която отвори в Панама през 1996 г..

През 2001 г. той взе депозитни артилерийски снаряди от Министерството на отбраната на България и след това „забрави” да ги върне, тъй като успя да ги продаде в чужбина. Бил взел само четири снаряда, а депозитът бил само 23 хиляди долара, което много характеризира човек. Възможно е било да не се мъчи, разваляйки репутацията си. В света на търговията с оръжие репутацията е най-важният депозит. Наред с чар и връзки в управлението. Оръжията не идват от нищото. Точно както петролът преминава през тръби и не се транспортира с кофи през границата, снарядите се произвеждат в държавни предприятия. Да се обиди правителството за 23 хиляди долара е недалновидно. И впоследствие се получава така, както се случи с Емилиян Гебрев.

През декември 2006 г. македонският пътен патрул в Скопие спира три български немаркирани вагона TIR, натоварени с 33 120-мм минохвъргачки M-43 и 300 немски картечници MG-3 с патрони 7,62. Разследването показа, че товарната компания е еврейската компания Emco, но случаят, който получи името на македонския скандал в медиите, беше приглушен.

Всичко това обаче доведе до факта, че българското правителство отне лиценза на Гебрев за продажба на боеприпаси. Започна продължителната война на предприемача с българските власти, като бензинът беше хвърлен в огъня на историята около фабриката Дунарит.

Построената през съветската епоха фабрика за боеприпаси загубила собственика си. Банката КТВ, която го притежаваше, фалира през 2014 г., а собственикът ѝ Цветан Василев избяга в Сърбия. Гебрев закупи фабриката за малка сума, въпреки факта, че Дунарит със своите 1200 работни места беше единствената оръжейна компания в България, която постоянно носи печалба (през 2016 г. почти 30 милиона лева, тоест около 15 милиона долара). Дунарит успява да продаде боеприпаси на страни от НАТО и дори на Съединените щати, докато остатъците от българския военно-промишлен комплекс гладуват през последните няколко години. Обстоятелствата на закупуването на Дунарит от Гебрев предизвикаха скандал в България, а правителството си постави за цел да възвърне държавния контрол върху производството на оръжия и боеприпаси.

Най-хубавият час на българския военно-промишлен комплекс беше през 2012 г., когато започна гражданската война в Сирия. Чрез задкулисни преговори Босна, Хърватия, Чехия, Словакия, Румъния и България се групираха и получиха общо 1,2 милиарда евро от четири арабски държави, които подкрепиха въоръжената сирийска опозиция.

Американците, ЦРУ, наблюдаваха и разработиха тази операция, а по-голямата част от парите (829 милиона евро) бяха отпуснати от Саудитска Арабия. За парите горепосочените държави трябваше да снабдяват сирийската опозиция с най-различни оръжия, двете години лежащи в складове, и нови.

Министърът на икономиката на България Емил Караниколов отчете през 2017 г., че печалбите на най-големия държавен търговец на оръжие ВМЗ-Сопот са нараснали с една трета. Kintex, друг държавен концерн за оръжие, утрои печалбата си до 152 милиона лева. Според същия Караниколов, България е спечелила само през 2016 г. по тази схема за търговия с оръжие и боеприпаси над милиард лева. Колко лично е спечелил Емилиян Гебрев е страшно дори да се мисли.

През 2017 г., когато подкрепата на „умерената опозиция“ най-накрая се провали и САЩ започнаха да свиват тази програма, Емко на Гебрев бе поставена в черен списък от Държавния департамент и бе забранена да търгува в САЩ в продължение на две години. Гебревата компания се превърна от международна в много вътрешнобългарска - и в същото време битката за фабрика Дунарит достигна своя връх. В същото време вълна от странни убийства на белгийски, английски и южноафрикански търговци на оръжие, участващи в схемите за снабдяване на сирийската опозиция, обхвана целия свят. Те успяха да подредят нещата помежду си дори както в старите времена - лично, с револвери, точно в столицата на Йордания, Аман.

Въпросът е какво общо има ГРУ? И Емилиян Гебрев, и прокурорът Сотир Цацаров до вчера не са свързвали отравянето на търговеца с оръжие с Русия или с „руската следа“. Оказва се, че чудо на прозрение неочаквано се случи с българите преди няколко дни. Всички разгледани по-рано версии са хвърлени в ада и стереотипната версия на „агентите на ГРУ“ е поставена на преден план, очевидно под натиск отвън. Изведнъж на мястото стигна досъдебно разследване срещу двама руски дипломати. Все още няма публично достояние доказателства срещу тях и има всички основания да се смята, че вече не са в България.

Такъв странен обрат в поведението на българската прокуратура може да се обясни и с вътрешни събития в България или същият външен натиск на фона на успешното завършване на изграждането на газопроводи през България до Централна Европа. От друга страна, общественото мнение постепенно се уморява от „интригите на ГРУ“, което вече не е смешно.

Възможно е и двете тези истории постепенно да бъдат пуснати на спирачки, въпреки че подобни силни твърдения обикновено имат последствия. Поне сега, след като руските дипломати бяха обявени за персона нон грата, е неизбежно симетрично експулсиране, което по принцип не е от полза за руско-българските отношения. Но не ние започнахме.

Коментарът е на Евгений Крутиков, Превод: Поглед.инфо