"Руската президентка Екатерина Надежная" и още три сценария за бъдещето на Русия

Успешната губернаторка на Красноярския край Екатерина Надежная става първата жена начело на Русия след Екатерина Втора. Нейното правителство си поставя за цел да възстанови стабилността в страната, която е раздирана от кризи. Надежная се обръща за помощ към Запада - и я получава. Руските елити се стремят да избегнат международна конфронтация, защото рискът от ескалация на напрежението вътре в страната е прекалено голям.

Така започва сценарият „Раненият орел“, който излезе заедно с още три сценария в брошура под заглавие „Да помислим за бъдещето: Русия след 2024 година“. Брошурата е публикувана по инициатива на германската фондация „Фридрих Еберт“ (която е близка до ГСДП) и на берлинския Център за източноевропейски и международни изследвания, а сред авторите са политолози и познавачи на Русия от различни европейски, американски и руски университети и изследователски центрове.

Сценариите за бъдещето са жанр, който позволява повече свобода в сравнение с научния доклад. Тъкмо от нея се възползват авторите на четирите сценария, два от които са условно положителни, а другите два - условно отрицателни.

"Златен орел": Русия е стабилна и в приятелски отношения със Запада

Лидерите на Франция, САЩ, Германия и Полша посрещат топло новоизбрания президент на Русия Пьотр Преображенский. Руските войници маршируват на Червения площад рамо до рамо с френски и американски колеги: такъв 9 май през 2025 година си представят авторите на брошурата.

Това става възможно, след като Русия решава да не гледа повече назад, а да се устреми към бъдещето. Тласък дават болезнените, но отдавна назрели реформи, предизвикани от протестите през 2021 година. Благодарение на конституционната реформа нараства тежестта на парламента, където значително влияние придобиват левите партии - обновената компартия и представители на независимите синдикати. „Единна Русия" успява на косъм да избегне поражението - най-вече заради популярността на Путин.

Парламентът придобива и по-сериозен контрол над силовите структури. Реформите, проведени от Думата, дават повече самостоятелност на регионите и въпреки прогнозите тази мярка не води до хаос. Напротив - хората се обединяват за решаване на местните си проблеми. Роля изиграват и поредните големи пожари в Сибир, които принуждават властите и гражданското общество да търсят компромиси в името на оцеляването на хората и природата.

Авторите на този сценарий описват успешното предаване на властта: Путин разбира, че му трябва приемник, който хем да бъде достатъчно популярен сред хората, хем да може да решава и конфликтите вътре сред руския елит. В близкото обкръжение на Путин такъв човек няма, тъй че изборът пада върху независимия банкер и милиардер Преображенский - един достатъчно лоялен човек, който обаче не крие тревогите си заради ръста на корупцията и национализма.

Вече като президент Преображенский поставя нови приоритети: развитие на инфраструктурата, подобряване на екологията, съкращаване на военния бюджет, отделяне на бизнеса от властта. Той успява да подобри отношенията с украинския си колега Зеленски, да се договори за примирие в Донбас и за постепенно вдигане на европейските санкции. Всичко това дава положителни импулси и на икономиката. Френският президент Макрон оглявява европейска инициатива за подобряване на отношенията с Русия, а преизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп не проявява интерес към по-нататъшна ескалация на напрежението. В Кремъл също ревизират враждебното си отношение към Запада, защото все повече се увеличават страховете от нарастващите амбиции на Китай.

"Орелът нервничи": Русия продължава конфликта си със Запада

Според този сценарий, през 2024 година в Русия ще има вътрешна стабилност - но на фона на редица конфронтации. На пръв поглед в международната политика нещата се развиват по вкуса на Кремъл: в Сирия цари относително спокойствие, а САЩ притискат Китай, което облекчава Русия. Но след като САЩ разполагат свои военни бригади в Полша, Кремъл принуждава Беларус да допусне руска авиобаза на своя територия, отплащайки се с евтин петрол. През 2022 година над естонския бряг се сблъскват руски изтребител Су-35 и испански боен самолет „Юрофайтър Тайфун". Москва и Вашингтон успяват да се справят с тази криза, но нещата стигат до ръба на мащабна ескалация.

Вътре в страната цари затишие, протести почти няма. Властта отпуска пари за социални проекти и така временно успява да замаскира сериозните вътрешни проблеми. Президент на страната е Максим Троицкий, полковник с богат боен опит в Сирия и с успешни спецоперации в Близкия изток, за когото се предполага, че дори е провокирал гражданската война в Саудитска Арабия. Путин го избира не само заради лоялността, но и заради ефективността му. И дълго го подготвя за новата му роля - най-напред издигайки го през 2022 година за вицепремиер.

Заради конфликта в Саудитска Арабия цената на петрола се покачва, а това помага на Русия, чиято икономика не процъфтява, но и не рухва. В САЩ Тръмп печели втори мандат и тръгва на конфронтация с Китай, което пък води до световна икономическа рецесия. Проблемите на европейските демокрации неочаквано се оказват полезни за Кремъл: в ЕС продължава кризата с мигрантите, а това помага на руснаците да се примирят със съдбата си, макар че не се чувстват особено щастливи в своята страна.

Освен това Кремъл обявява война на корупцията. Сред първите жертви е опозиционният лидер Алексей Навални, който през 2021 година е осъден заради финансови помощи, отпуснати му от Запада. Разбира се, чистките не засягат близкото обкръжение на Путин - те просто отвличат вниманието.

Троицкий обещава да отвори нова страница в историята на Русия, но е твърде неопитен и освен това не се захваща с истинските проблеми на страната. Всъщност той би трябвало да модернизира икономиката, да заглади противоречията между елитите, които са зависими от цената на петрола, да разплете възела на противоречията в Донбас и да изгради конструктивни отношения със Запада. Във въздуха все още витае надежда, но тъкмо надеждата, а не отчаянието подхранва революциите, констатират авторите на този сценарий.

"Орелът настръхва": дълбока криза в Русия

В основата на този сценарий са залегнали два отрицателни фактора. В началото на второто десетилетие на 21 век глобалната криза в световната икономика нанася тежък удар на Русия, а цената на петрола рухва до 15 долара за барел. Фондът за национално благосъстояние е изразходван само за няколко месеца. Икономиката не може да бъде стабилизирана. Ескалацията на вътрешното напрежение води и до неконтролируема корупция. Държавните структури на практика вече не функционират, социалното напрежение расте, между федералния център и периферията възникват непреодолими противоречия. Прозападните елити в Русия са изтикани от националистически настроените силови структури.

Русия получава сериозен удар и на международната сцена, след като новоизбраната президентка на САЩ Елизабет Уорън взима в свои ръце инициативата за решаване на конфликтите около Грузия и Украйна. През 2021 година Путин се съгласява Донбас да бъде върнат под украински суверенитет, а малко след това Киев получава покана за членство в НАТО. Това от своя страна подсилва позициите на руските националисти. В същото време поради недостиг на средства Кремъл трябва да се откаже от активната си външна политика в Близкия изток, в Латинска Америка и в Африка.

Популярността на Путин спада. През 2023 година той си избира наследник: лоялния му сподвижник и министър на отбраната Сергей Шойгу. Първите месеци от президентския мандат на Шойгу съвпадат със задълбочаването на кризата в световната икономика. Отношенията със САЩ стават откровено враждебни. На фона на нарастващите протести вътре в страната Путин е назначил нов вътрешен министър: Игор Стрелцовский. През лятото на 2025 година вече става ясно, че Шойгу не се справя и тъкмо Стрелцовский поема инициативата, нареждайки жестока разправа с протестиращите. През декември Шойгу се оттегля „по здравословни причини", а Стрелцовский временно поема поста му. За да опази единството на страната, той уволнява ръководителите на региони, които не се справят с вълната от протести. Под предлог, че е възникнала непосредствена опасност за Русия, временният президент съсредоточава многочислени войски по границите с Украйна и Грузия. Към този момент Киев и Тбилиси вече са получили статут на кандидати за членство в НАТО и са се съгласили да приемат войски на Алианса на своя територия.

Дали този мрачен сценарий ще се сбъдне? А може би ще се сбъдне някой от оптимистичните сценарии? Например онзи, в който за президент на Русия е избрана "Екатерина Надежная".