А ние излизали ли сме от извънредното положение?

Дълги години европейските граждани бяха привилегировани. Вече 75 години изминаха от последната голяма война. През тях кой знае какви събития, застрашаващи живота на голяма група хора почти не е имало, въпреки все по-динамичния живот. Днес за първи път, а може би и последен, голяма част от активното население, може да помогне с нещо повече на обществото си. С което иначе не е твърде ангажирано, когато говорим за България. Може би донякъде аналогична на настоящата ситуация с коронавируса е аварията в атомната централа в Чернобил. И докато през 1986 г. Българската комунистическа партия решава да скрие от народа си мащабите на случващото се, днес ситуацията сякаш е на обратния полюс. Има свръхреакция. Интересно е събитията да бъдат погледнати през социалната гледна точка на случващото се.

Прескочихме от липсата на информация в свръхинформацията от екраните. Пропуснахме еволюционния етап с живота на площадите и не се научихме на него.

Колкото по-голямо място заема онлайн частта в човешкия живот, сякаш толкова по-крехки ставаме. Хората се унифицират, реакциите стават масови, лесно се създава психоза, толкова по-лесно могат да се облъчват масите, толкова повече започва да се губи връзката между реалния живот и този зад устройството с екран. Вероятно навсякъде по света е така. Интересен е обаче българският случай. За българина фейсбук е новото удобно скривалище. Ако от османските времена насам това предимно са били първо масата и огнището, а после масата и телевизора, днес приносът и загрижеността за общественото благоденствие са въплътени основно в образите, които се крият зад фейсбук аватарите ни. Когато стане дума за съответни на приказките действия в реалния живот, картинката се променя. Променя се и изглежда като току-що изминалия петък 13-и. Да бъде обявен един вирус като силно заразен и на това да се реагира като хиляди хора се натъпчат един до друг в затворени помещения със сигурност не е признак за наличие на отговорно мислене и изобщо мислене. Просто този процес е малко по-различен от това да напишеш нещо във фейсбук.

В настоящите времена е все по-важно образоването на хората да успяват да боравят с информацията, заливаща ги от медии и социални мрежи. За това тепърва ще има курсове в университетите. Информирайте се обстойно, сортирайте информацията, проверявайте я. Вярвайте на официални и сериозни източници.

След обявяването на извънредното положение някои се загрижиха дали с него няма да бъде злоупотребено от властимащите. Точни мисли от хора, имащи разбирания за устройство на държавата, които доста надминават настоящото ѝ състояние. Но напълно безпредметно притеснение. Та кога на българина му е пукало дали му нарушават правата? И кога те не са били нарушавани? Не сме ли ние всъщност в едно непрекъснато извънредно положение? Онлайн активност и цъкане с език от вкъщи за това какво се случва с държавата? Не е моментът за политически коментари, но така ни и възпитават - да си гледаме видеата от джипа и да не задаваме много въпроси. Неслучайно в момента в голяма степен карантинните мерки се спазват като по конец. Просто ние в това сме се специализирали. Тихо, кротко и подчинително. Каквото се каже по телевизора, това е, съгласяваме се. А ако може да има и малко сеир за фейсбука, още по-добре. Разбира се, в настоящия случай подчинението е задължително. А в останалите случаи? В тази връзка е добре да се споменат и българските медии, в полза на обществото ли работят те или за това, което продава повече, съответно създава по-голям панаир. Но това е отделна и обширна тема. Просто имайте едно наум. Не се оставяйте да ви атакуват психически. Нито медии, нито политици.

Струва си да се отбележи и вчерашната акция с ръкоплясканията от балконите. Разбира се, че лекарите го заслужават. Но не заслужаваха ли през всичките години лекарите да работят в по-добри условия и с подобаващи възнаграждения? Всички знаем за какво става въпрос в българските болници. Защо мълчахме досега? Защо мълчахме когато протестираха медицинските сестри? Защото се изисква малко повече усилие от това да излезеш и да пляскаш на балкона си. Само че истинските резултати се постигат с истински усилия. Идеята с ръкоплясканията е от Испания и Италия. Много искаме да подражаваме на по-напредналите. Масово бяхме Шарли, но не бяхме така солидарни с убийствата от Боко Харам в Нигерия по същото време. Т.е. идеята е по-скоро към модерното, а не е принципна позиция. И да не забравяме, че в Испания и Италия ръкопляскат, но там имат модерни болници, апаратура и добри условия. Там обществото вече по един или друг начин е изискало това. Докато ние все още не сме. И ще е така докато си стоим застинали в извънредното положение. Дано с практическото излизане от него в настоящата ситуация, да съумеем да го изгоним постепенно кардинално и от психиката си. Защото иначе следващият път нещата ще са по-страшни.