Зеленски започна рязко да променя политическия курс на Украйна

Под формата на борба с епидемията, пред очите ни Зеленски прави поредния държавен преврат в Украйна. Поне такъв извод може да се направи от редица назначения за персонал, политически решения и методи за борба с коронавируса. Това е истинската победа на „антимайдана“, въпреки че изглежда по много необичаен начин.

След независимостта в Украйна често се случват държавни преврати. Някои са шумни, със специални ефекти под формата на Майдан (2004, 2014 и отчасти 2007), други са тихи (конституцията е отменена от Конституционния съд през 2010 г.). Сегашният преврат също се случва тихо. Вярно е, че все още не е приключил - позицията на ключовите играчи не е определена, резултатите не са консолидирани от закона. И все пак ...

Всичко започна напълно невинно в дните, когато коронавирусът беше в далечния китайски Ухан. На 7 февруари министър-председателят на Украйна Алексей Гончарук даде отчет пред Върховната Рада. От доклада стана ясно, че правителството не само е загубило всичко, но и не знае как да върне загубеното. На 11 февруари ръководителят на кабинета на президента Андрей Богдан беше освободен от длъжност. Разделиха се мирно, новият ръководител стана Андрей Ермак. И на 4 март Върховната Рада освободи правителството на Гончарук.

Нов министър-председател стана топ-мениджърът на ДТЕК на Ринат Ахметов Денис Шмигал. И точно на този етап вече можеше да се говори за началото на преврат, въпреки че тогава това изобщо не беше очевидно.

Във връзка с коронавируса

Сега да обясним по-подробно.

Първоначално Зеленски разчита на две групи - олигарсите Игор Коломойски и Виктор Пинчук. Но той предпочете да ограничи подкрепата на първия - под натиск от Запада и общественото мнение. Вторият не би могъл да предложи нищо друго освен грантояди.

Заедно с Гончарук си тръгнаха останалите министри, които получаваха грантове. Това разруши консенсуса, намерен с глобалистите (Сорос и Американските демократи). Зеленски по-рано не успя да изгради отношения с републиканците - Тръмп иска той да даде компромат за Байдън, а украинският президент се страхува (и той с право се страхува: може да му излезе скъпо да се меси в разправата на белите господари).

Тоест, в резултат на смяната на правителството при Зеленски: а) възникна външнополитическа криза в западна посока; б) възникна криза във Върховната Рада, където част от фракцията „Слуга на народа“ се контролира от грантояди. Трябваше да моли за помощ парламентарната група „За бъдещето” (изразяваща интересите на Коломойски) и да се създаде групата „Доверие” (представители на различни олигарси, предимно Андрей Веревски и отново Коломойски). В противен случай гласовете на контролираната част от „Слугата на хората“ можеха да не са достатъчни.

Провалът в западна посока се компенсира от глобалната криза, свързана с паниката от епидемията и „черния понеделник“ на 9 март. И двете силно удариха Украйна. Падането на цените на петрола доведе до срив на валутния курс на гривната и в бъдеще ще влоши още повече икономическата ситуация: цените на петрола повлякоха надолу основните експортни продукти на Украйна - метал и зърно. Пред Украйна надвисна фалит, а МВФ, както и преди не дава пари.

Карантината и икономическият спад в европейските страни засегнаха болезнено украинските гастарбайтери: те бяха изтласкани и не е ясно дали ще бъдат върнати обратно. И това беше както източник на доходи, така и възможност за изхвърляне на излишната работна ръка. Паниката е лоша сама по себе си - въпреки че Украйна е далеч от прага на епидемията, хората се плашат и очакват от властите да ги спасят, а медиите рисуват апокалиптични картинки.

По-нататъшните събития преминаха стремително.

На 11 март правителството въведе първите карантинни мерки (масовите събития са ограничени, кината и образователните институции са затворени и т.н.). За да разберем нивото на паника - в Украйна в този момент имаше 1 (един) болен човек. При приблизително 30 милиона души. На 16 март Зеленски се срещна с редица олигарси (Ахметов, Коломойски, Веревски, Преславски и други) и поиска финансова помощ - за страната. Олигарсите се съгласиха.

Всъщност това беше ключов момент. Олигархичният консенсус стана стълб на властта (вътре в която, разбира се, продължават конфликтите, но външно те действат като единен фронт). Ролята на западната подкрепа за украинското правителство критично намаля.

На 17 март Върховната Рада:

- въведе нови, безпрецедентно строги карантинни мерки;

- избра нов генерален прокурор - Ирина Венедиктова, която обяви готовността си да преследва Порошенко и националистите (още през февруари, като изпълняващ длъжността ръководител на Държавното бюро за разследвания, тя поиска прокуратурата да накаже експрезидента);

- назначи нов министър на икономиката Игор Петрашко, представляващ аграрния олигарх Олег Бахматюк.

Особено важни са антиепидемичните мерки, които позволяват на олигарсите да спасят част от богатството си, но съсипват малкия бизнес и социалната сфера.

В страната не е обявено извънредно положение, но е въведено извънредно положение в регионите (в момента в четири региона и в Киев). Между другото, фактът, че карантината има политическо и икономическо, но в никакъв случай антиепидемично значение, се потвърждава от факта, че никой не поставя карантина на украинците. В смисъл - те трябва да останат доброволно у дома, но изглежда никой не ги контролира.

Украинска автархия

И така, какво се случи?

Украинските власти се преориентираха от подкрепата на Запада, който остана безспорен след последния преврат през 2014 г., за да разчитат на собствените си сили (собствените си олигарси), което не се е случвало от 2004 г. Това е истинската победа на „антимайдана“, въпреки че тя не изглежда по начина, по който противниците на Майдана са мечтали.

На пръв поглед няма голяма разлика, защото украинската олигархия е тясно свързана със Запада. Но всъщност има разлика в поне няколко точки:

- украинската олигархия, за разлика от транснационалния капитал, е обвързана с Украйна и се интересува от поддържането ѝ в жизнеспособно състояние;

- управленският персонал на Ахметов е по-квалифициран от това, което може да предложи „гражданското общество на Сорос“;

- Украинската олигархия е заинтересована да възстанови търговските и икономическите връзки с Русия и да търси компромис по отношение на бъдещето на Донбас (според слуховете, Ахметов вече е успял частично да възстанови управлението на активите си, национализирани в ЛНР и ДНР).

Остават вратички

Редица въпроси обаче все още не са разрешени (затова и всъщност превратът не може да се счита за завършен).

Първо, става въпрос за влиянието на националистите върху украинския политически процес. Сега повечето националисти са под контрола на вътрешния министър Арсен Аваков и те изпадат от украинската правна система. Като цяло, за да завърши преврата, е необходимо да се отстрани или критично отслаби Аваков, както и да се изгонят националистите. Макар че това е трудно: Аваков устройва „олигархичния консенсус“ и няма кой да го замести - той наистина е много талантлив политик и мениджър.

Второ, текат преговори с МВФ за предоставянето на следващия транш. МВФ препоръчва да се отвори пазарът на земята (сега е моментът - цената на земята ще бъде минимална) и изисква приемането на закон за банките. Последното всъщност е за Украйна да не компенсира Коломойски за загубата от национализацията на „Приватбанк“, тъй като това би подкопало публичните финанси. Изпълнението на последното изискване ще постави под съмнение наличието на консенсус на олигарсите и способността за договаряне на Зеленски (доколкото може да се разбере, той има някои задължения към Коломойски, които досега не е нарушавал).

И между другото, получаване на транш за Украйна няма да я спаси. Няма да има фалит, само ако помощта е придружена от повишаване на цените на петрола, което е съмнително. Така че няма икономически смисъл да се спазват изискванията на МВФ. Но преговорите са в ход ...

Трето, на фона на карантината се предлага промяна в конституционната система на властта. Вече има предложения за разширяване на правомощията на президента и правителството на Украйна.

Критични рискове

В заключение, обръщаме внимание, че в настоящата ситуация има два значителни риска, които украинските власти или не осъзнават, или съзнателно пренебрегват.

Първо, централизацията на Украйна сега е нарушена поради прекратяване на междурегионалните транспортни връзки и известно разширяване на правомощията на местните власти (те сами определят много карантинни мерки). Освен това последните са ядосани на Киев, тъй като губят много (например данъкът върху земята, който беше един от основните източници на доходи на местните бюджети, беше отстранен от предприятията). Ясно е, че местните власти се нуждаят от трансфери от централния бюджет и те се контролират от олигарсите. Но в случай, че няма да има пари и предприятията ще спрат ... Като цяло има вероятност да има връщане към темата за федерализацията или дори пълното разпадане на страната.

Второ, Арсен Аваков, значително подсилен наскоро, може да се опита да уреди малък преврат и да придърпа одеялото към себе си. Във всеки случай предложенията му да се наложи карантина, подобна на италианската, със затварянето на предприятията, предизвикват точно такива мисли - хората без доходи и уплашени от епидемията ще приемат с облекчение качването на власт на силовика.

Превод: В. Сергеев, "Поглед.инфо"