От Сент-Екзюпери до наши дни

Има разни видове убийци. Най-голяма е разликата между тези от пътищата с тези от бойното поле. Едните се изправят пред съда, другите – не. Виновникът отнел живота на невинен шофьор, хленчи и се опитва да се изплъзне от отговорност. Войникът – никога. Той е изпълнил дълга си и няма причина да свежда очи. Шестдесет години след края на Втората световна война, един ветеран от Luftwaffe – Хорст Риперт сподели: „Много е възможно аз да съм свалил самолета на Сент-Екзюпери!“ Никой не се нахвърли върху него. Никой не взе неговата защита. Нямаше смисъл. Законите на войната са различни от тези в мирно време. Ти убиваш за да не бъдеш убит.

Престъплението извършено пред „Парадайс“ няма никакво извинение. Въпреки това глутница платени адвокати се притекоха на помощ с букет от смекчаващи престъплението обстоятелства. Кристиан Николов е дете на разбито семейство. Бащата – пеперуда. Майката – сама жена, от сутрин до вечер е работила за да осигури доброто образование на сина си. Семейните предпоставки са лишили момчето от топлината на семейното огнище.

Почувствал се изоставен, Кристиан е потърсил утеха в лоша среда. Самото произшествие е първото в живота му. В неговата кръв са открити следи от наркотици. Кой ли не ползва опияняващи вещества, особено на празници? Изпуска контрола на превозното средство? С коктейл от четири вида дрога в мозъка и Дан Колов щеше да забрави къде се намира. За всеки случай, адвокатите призоваха на помощ психолози да обяснят на обществото смекчаващите обстоятелства в полза на обвинения в умишлено убийство. Младият човек е бил в състояние на психомоторна възбуда. Вероятно е имал халюцинации. В заключение престоя зад решетките не е здравословен за човек страдащ от интоксикация причинена от консумация на наркотици. Според тях, една тежка присъда няма да върне живота на Милен Цветков, но със сигурност ще съсипе и този на Кристиан.

Престъплението извършено пред светофара разтърси общественото мнение. Четири часа заседава парламента за да измисли спешно нов закон, за най-подходящо обвинение за извършителя. Жалко зрелище от където и да бъде погледнато. Не се прави закон за един човек, нито за един случай. Кристиановци, барабар с бегълците от произшествието – Симона и Жоро, са стотици. Техните родители, забогатели по време на криминалния преход, са настоящия елит на България. Зад произшествието отнело живота на Милен Цветков, прозира въпроса, какви са тези закони, които позволяват на „самотни майки“ да натрупат милиони?

Преди няколко години, наследничката на автомобилните заводи „Опел“ - Христина, предпочела да живее на френската ривиера вместо в Германия, привлече вниманието на полицията. По време на купоните и пиянските нощи, придружени със заря и наркотици, горяха много пари. При обиск, в мазето на нейната вила бе намерен тон и половина канабис.

Христина фон Опел бе осъдена на десет години лишаване от свобода, без да е направила никаква пътна катастрофа. Без да е предизвикала смъртта на който и да било. Френският и немският парламенти посрещнаха присъдата на графинята с пълно безразличие. След пет години излежани в затвора, като редови гражданин, Христина фон Опел бе помилвана от Франсоа Митеран за да се посвети на дъщеричката си Ванеса, останала сама.
Оскъдната биография на Кристиан Николов повдига и още един въпрос. При липсата на домашно възпитание, какво се изучава в „Немската гимназия“, както и в другите „елитни“ училища? Плащането на годишната такса ли отваря пътя към чужбина и в случая Германия?

Образованието не започва с Гьоте и не свършва със Сент Екзюпери.
Много са войниците като ветеранът от войната – Хорст Риперт. Техния пример също заслужава да бъде обсъждан в класните стаи.

В своето предположение Риперт казва още:
„Излетях с моя Messerschitt около обяд. По-късно научих, че авторът на „Малкият принц“ се е намирал по същото време в същата зона. Не знаех, че неговият самолет „Lightning » не е въоръжен и лети само за правене на снимки. Сен Екзюпери е мой любим автор. Ако знаех, че той лети пред мен, нямаше да стрелям.“