САЩ: Новите координати на гражданската война

Много анализатори разглеждат безредиците, разтърсващи САЩ днес, като началото на един много сериозен процес на пълноценна гражданска война. Не всички са съгласни с това мнение, но съдейки как нарастват вълненията, как мародерството и насилието се разпространява във все по-голям брой американски градове, начело с Вашингтон и Ню Йорк, а в конфликта се включи и армията, подобен сценарий изглежда все по-вероятен. В тази статия не си поставяме за цел да претегляме шансовете доколко случващото се може да бъде начало на пълноценна гражданска война в САЩ, или пък кои са аргументите, които противоречат на това. Да допуснем, че случващото се днес в САЩ е именно започнала гражданска война и да се опитаме да разберем природата и последствията от тези драматични, както за Америка, така и за целия останал свят събития.

Американската двупартийна система, като застинал момент на гражданска война

Има ли предпоставки за пълноценна гражданска война в САЩ? Да, безусловно. На първо място, това е така още от самото начало на войната от 1861 до 1865 г. г., когато възгледите на Конфедерацията от 11-те робовладелски щати срещу аболиционистките щати от Севера (плюс присъединилите се към тях четири погранични щата, където е имало робство), разделят американското общество по политически признак. Въпреки че Северът побеждава и робството е премахнато, по-много други принципни положения са се запазили именно тези позиции, които е отстоявал Югът. Аболиционизмът на Севера се е съчетавал с републиканския стремеж да се обединят щатите в една Национална държава, но Югът е настоявал да се запази значителна степен на независимост на отделните щати, достигаща дори до правен суверенитет. По въпроса за робството е победил Северът, а по въпроса за тълкуването на федерализма и самата природа на американската държава победата принадлежала на Юга, въпреки поражението на армията на южняците.

Именно по време на гражданската война са създадени и двете главни партии на САЩ, Републиканската и Демократическата. Двупартийността на американската политика, запазила се и до днес, е пряк резултат от гражданската война, като политически компромис на Севера към Юга. За да разберем природата на американската двупартийност, можем да си представим какво би било, ако след победата на „червените“ в Гражданската война в Русия, победените „бели“ създадат втора партия едновременно с болшевиките и продължат да отстояват своите възгледи. Или пък, след победата на Мао в Китай, ако той бе формирал коалиционно правителство с Гоминдана. А в САЩ е станало именно това. При тази ситуация, американската двупартийност всъщност е застинала гражданска война, пренесена в сферата на политиката. Фактът, че тази система така и не е била променена в продължение на почти две столетия, и нито една от партиите не е изчезнала, като при това не се е появила и никаква трета партия, показва колко дълбоко гражданската война и двуполюсната система са вкоренени в американската политика. Двупартийността също има своя история и в някои периоди отношенията между партиите ту са се изостряли, ту са се изглаждали.

Очевидно от 90-те г. на ХХ век насам, т.е. от президента Клинтън до президента Обама, включително и в периода на президентството на Джордж Буш-младши, между партиите е имало консенсус за външната политика, а разногласията са се свеждали само до няколко вътрешнополитически теми и преди всичко до реформата в здравеопазването. В някакъв момент е изглеждало, че заплахата от гражданска война напълно е преодоляна, особено след като нараснали успехите на глобализацията. С идването на президента Тръмп на власт обаче всичко се промени. Ожесточената му битка с Хилари Клинтън преди четири години и отново разгорялата се война между републиканците и демократите в президентската надпревара през 2020 г. върнаха всичко по местата му. Взаимната ненавист между привържениците на Републиканската партия и демократите достигна своя апогей. При това противоречията се фокусират около главните политически сили, формирани още в хода на гражданската война, което означава, че те са „спящи“ огнища на нови възможни конфликти. Изводът е, че днешната вълна на протести рязко изостря противоречията вътре в самата политическа система на САЩ и това може реално да прерасне в нова спирала на пълноценна гражданска война между консервативното крило, в лицето на Тръмп, и прогресистите, в лицето на електоралната база на демократите. При това,фигурата на Тръмп и твърдата му политика още повече нажежават ситуацията. Тръмп е най-подходящата фигура, при която гражданската война в САЩ наистина да стане реалност.

Черната Америка срещу бялата Америка, въстание на негативите

Избухналите в много от градовете на САЩ безредици, погроми, протести и стълкновения с полицията, очевидно имат расова причина. Това показва, че расовия проблем в САЩ въобще не е решен, а подобно на Гражданската война временно е замразен. Ако следствие от Гражданската война и нейната актуалност днес са двете ръководещи партии, то последствие от неизживяното робство са двете половини на американското население, различаващи се по цвета на кожата. Колкото и да твърдят в САЩ, че расизмът напълно е изживян, днешните протести показват, че това не е така. Расовите проблеми в САЩ все още съществуват и са важен фактор за възможната и явно назряваща гражданска война в страната. Убийството на чернокожия американец Джордж Флойд от бял полицай беше спусъка на днешните протести, които веднага придобиха отчетливо расов характер. Това по своята същност е въстание на черната Америка срещу бялата Америка. Въпреки всички уверения, че американското общество ще постигне пълно расово равенство, ако това беше вярно, тогава афроамериканците нямаше да се бунтуват с такава ярост в отговор на обичайно за САЩ престъпление и движение като Black lives matter (Животът на черните има значение) нямаше да бъде толкова широко разпространено. 

Работата е там, че расизмът е в основата на американската либерална система. Етническите различия между различните слоеве от населението в САЩ се премахваха, както сред сред белите, така и сред доведените насилствено от Африка роби. Индианците, населявали Северна Америка, бяха почти напълно изтребени и само отделни диаспори, като латиноамериканците, китайците и евреите, запазиха някаква етническа идентичност. Англосаксонците градяха американското общество на принципа на индивидуализма. При това на индивидуализма на всички нива, както от нивото на Господа, така до нивото на самите колонизатори, пристигащи от Европа, а също така и на нивото на робите, което се изразяваше в разпределянето им в различни части на територията на Америка, с оглед да не бъде допусната и най-малката етническа консолидация. По този начин европейците пристигнали в САЩ губеха своята идентичност и език в полза на английския език и англопротестантска култура. А африканските роби бяха лишени от своите етнически корени и също така усвояваха езика и нравите на господарите си, защото нямаха друг избор. Това е и разликата в робовладелските практики на Северна и Южна Америка от подобни практики в другите страни. В англосаксонските държави робите принудително и задължително са разделяни, а в Латинска Америка, робите-негри основно са заселвани компактно, като големи общности от семейства или от групи. По тази причина в Южна Америка негърското население е успяло, макар и частично, да запази своите културни традиции и своята идентичност, докато в САЩ то напълно ги е загубило. Именно в това се заключава и колосалният проблем на афроамериканците. Те са станали негатив, „черни двойници“ на бялото население, лишени от каквато и да било собствена идентичност, освен тази, която им е била позволявана и която даже са били заставяни да копират от своите бели господари.

Именно американският либерализъм породи расизма, където вместо да се укрепят етническите различия, се укрепиха различията по цвят на кожата, а всички останали признаци бяха сведени изключително до индивидуалностите, както за бялата, така и за черната половина от населението. При това за пълноценна и свободна индивидуалност нормативно бе считана бялата такава, а за непълноценна и зависима - черната. Отмяната на робството, довело до приемането на афроамериканците в групата на номиналните граждани, извън която, както и преди си оставали индианците, които категорично отказвали да приемат индивидуалната идентичност и да се превърнат в послушни роби. Но това приемане на афроамериканците за номинални граждани се осъществява чрез приемането от тях на външната, бяла, индивидуалистична, либерално-англосаксонска идентичност. С други думи „черните“ били приемани като „не съвсем бели“ граждани, т.е. като такива, на които им предстои да станат напълно бели, след като изцяло бъде асимилирана тяхната културна идентичност. Още от самото начало безмилостно била унищожена каквато и да било собствена идентичност на африканските роби, а след това на освободеното „празно място“, милостиво им било разрешено да копират идентичността на белия човек. Тези процеси отнемат около 100 години и в днешно време афроамериканците формално имат същите права, каквито и белите. Всички права…, освен правото на собствена идентичност. Въпросът за тази идентичност остро е поставен от африканското население още през XIX век, когато такива теоретици, като Пол Кафи, Марти Далени и др. издигат тезата, че пълното освобождаване на афроамериканското население е възможно само чрез връщането му в Африка (Back to Africa). С тези проекти е свързано възникването на такива африкански държави, като Либерия и Сиера Леоне. По-късно същата идея развива и друг афроамерикански лидер, Маркус Гарви, разработил теорията за панафриканизма и обявил себе си за „президент на Африка“. Тези движения обаче не получават широко разпространение, а мнозинството африканци, които остават в САЩ, така и не получават някаква друга идентичност, освен тази, която доминира в бялата общност, като по този начин се превръщат в своего рода „фотонегатив“ на бялото население.

Така расовият проблем в САЩ придобива външноетнически характер, като белите и черните означават само социални маркери, съответстващи на социалните класи. Белите са „горе“, а черните са „долу“. Затова днешното въстание на афроамериканците не е насочено към отстояване на собствената им идентичност, каквато те просто нямат, а също не може да се каже, че то представлява акт на борба за собствените им права. Това въстание показва само трагизма на пустотата у хората, които нямат въобще никаква идентичност, освен цвета на кожата, който има само частен смисъл. И затова белите, които днес масово се извиняват пред афроамериканците, разбиващи магазини и занимаващи се с деструктивно мародерство, само се докосват до тази „черна пустота“, която в някакъв смисъл им открива тяхната „бяла пустота“. Истинското покаяние би трябвало да бъде извършено от либерализма, индивидуализма и утилитарния егоизъм, но върху тези принципи и до днес се гради цялата западна цивилизация на Новото време, и преди всичко на нейния културен и икономически авангард, Америка. Расизмът и сегрегацията са само следствия на материалистичния, империалистически универсализъм на Новото време. И този универсализъм, в една нова ултра-либерална или ляво-либерална форма кара американските прогресисти да се солидаризират с протестите на афроамериканците. В условията на изключително индивидуалната идентичност на белите в САЩ, просто няма какво да бъде предложено на черните, а черните няма какво да защитават пред лицето на белите. При тези обстоятелства, расовият проблем в американското общество просто няма решение, а се решава формално, на юридическо ниво и на нивото на официалната либерална идеология, където и така вече всичко е решено. Следователно сегашната вълна от афроамерикански протести поставя по-фундаментални въпроси, на които няма отговор. Единственият съразмерен отговор би бил в разрушаването на САЩ. А това в някакъв смисъл е и логичният изход от тази гражданска война, която днес назрява.

Белият полюс, или втората поправка и „черните въртолети“.

На противоположния полюс в структурата на социалния и политически взрив в САЩ се намират алтернативните на афроамериканците и прогресистите сили, представяни най-често от белите с консервативни възгледи. Те до голяма степен са ориентирани към Тръмп, със своите възгледи за американския изолационизъм и даже национализъм. При това те се определят като противници на прогресизма и глобализацията и са за засилване на центристките тенденции, които първоначално исторически са били свързани не с демократите, както е днес, а с републиканците. Като правило именно тази част от населението подкрепя Втората поправка към Конституцията, позволяваща притежаването на огнестрелно оръжие. Социологически тази група представлява основното население на провинциална Америка, или малките градчета (Fly over zone). На крайния фланг на тези осъзнато „бели“ американци се разполагат американските ултранационалисти. Част от тях, обединени в малки въоръжени общности, смятат за свое призвание да защитават неприкосновеността на частната собственост, даже и с оръжие в ръце, ако се наложи. С истински расистки възгледи се отличава само съвсем незначително малцинство, даже и в самата консервативна американска общност. Крайните националисти от американското бяло население не представляват като цяло единна политическа сила. Под предлог за противопоставяне на националистите, левите либерали в САЩ формират „антифашистки движения“, използващи всъщност терористични методи. Под предлог за борба с американските реални или измислени националисти, антифашистите понякога използват насилие против всички свои политически противници, които и да са те, като с това допълнително наливат масло в огъня на гражданската война. Засега тези „осъзнати бели“ или „десни“ не са включени активно в гражданския конфликт, но когато обект на мародерство станат неща, чиито собственици се отнасят към тази категория, мародерите срещат безмилостен отпор, което определя следващата фаза на развитие от възможния сценарии на ескалацията. Ако тази част от консервативните американци види, че истински са заплашени нещата, които те считат за неотменими свои права и преди всичко Втората поправка от Конституцията, те може да изиграят важна роля в гражданската война. Показателно е, че днес към този полюс принадлежат не само националистите-републиканци, но и тези, които и досега споделят позициите на южняците във войната 1861-1865 г. г., или поне тези от тях, свързани с въпроса за децентрализацията. Така от особената и съвършено уникална американска двупартийна система, където републиканците от самото начало отстояват аболиционизма и централизма, а демократите - робовладелчеството и децентрализацията, се оформят две позиции, наподобяващи европейската политика:

• От една страна, прогресистите, подкрепящи и по-нататъшните фази на „нихилистичното освобождение“ на всички типове малцинства, легализация на перверзиите и т. н., а едновременно с това и с искания за укрепване на централната власт, повишаване на данъците и въвеждане на редица социални стратегии,

• От друга страна, консерваторите, които съчетават в себе си национализма и максималния регионализъм, субсидиарността и правото на носене на оръжие.

Тези два полюса, за разлика от двете главни партии в САЩ, нямат ясна институционализация, но именно техните две позиции са максимално непримирими, конфликтни и радикални, което днес се проявява все по-отчетливо. Така постепенно стават явни новите координати на гражданската война, които отразяват именно тези политически, социални и идеологически условия, където САЩ се оказаха днес.

Коронавирус и есхатология или американския Армагедон

Тук е важно да бъде отчетен още един фактор. Протестите и вълненията в САЩ се развиват в условията на епидемия. Коронавирусът нанесе най-силен удар по американската икономика и средната класа, която поради въведената карантина се оказа извън икономическия ритъм. Но в условията на кредитна икономика, подобно нарушаване на ритъма лесно може да стане фатално. Ако макар и незадълго се прекъсне баланса между печалбите и изплащане на кредитите, а именно това се случва сега, съвременната капиталистическа икономика ще изпадне в колапс. И този колапс най-болезнено ще се усети от представителите на малкия и среден бизнес. В тази връзка, за разлика от икономическата криза през 2008 г. или от dot.com кризата през 2000 г., проблемът не може да бъде решен чрез финансови инжекции от Федералния резерв, крупните банки или други финансови институции. Днес в условията на карантина пострадаха непосредствено американските семейства, а прякото даване на помощи, толкова противоречи на самата логика на финансовия капитализъм и принципите на Федералния резерв, че даже теоретично не се обсъжда. Освен това, такава помощ само ще доведе до по-голямо увеличаване на инфлацията и структурно няма да оздрави ситуацията. Този фактор на задълбочаваща се криза в американската икономика, дължащ се на коронавируса, още повече увеличава вероятността от истински радикален конфликт, притежаващ всички предпоставки да прерасне в пълноценна гражданска война. Последната степен на отчаяние с лекота може да тласне хората към такъв изход. Тук следва да се обърне внимание и на поляризацията във възгледите, която настъпи в САЩ при оценката на самата природа на пандемията. Прогресистите и привържениците на демократите и на социалните реформи, са убедени в сериозността и реалността на коронавируса и подкрепят идеята за всеобщо ваксиниране. Нещо повече, принадлежащите на реформистите и демократите медии и сайтове подлагат на жестока цензура статиите и мненията на тези, които отричат сериозността на епидемията и пропагандират срещу ваксинирането, срещу Бил Гейтс, Джордж Сорос, СЗО и т. н. А консерваторите и привържениците на Тръмп, обратно на тях, още от самото начало оспориха мащабите на епидемията, отказаха да съблюдават карантината и възприемат пандемията, като лъжлива стратегия на глобалистите, насочена към намаляване населението, унищожаване на икономиката, въвеждане на режим на тотално наблюдение и контрол, последваща „чипизация“ и превръщане на човечеството в роби на глобалните елити.

Показателно е, че протестиращите афроамериканци, макар и номинално, все пак носят маски, а на кадрите въоръжените бели, меко противодействащи на въстаниците, са без маски. По такъв начин коронавирусът не само, че създава икономически предпоставки за изостряне на гражданската война, но полага основата и за демонизация на противника. В очите на консерваторите, прогресистите са съучастници в подготвящото се престъпление от планетарен мащаб, което тяхно мнение се подкрепя и от широко развитите в консервативните среди протестантски представи за скорошното настъпване на края на света. За тях Бил Гейтс, Джордж Сорос, Хилари Клинтън и другите глобалисти са свитата на Антихриста, която е готова да принесе САЩ и цялото човечество на олтара на Сатаната, като установи планетарна електронна диктатура и високотехнологичен концлагер. На самите прогресисти такива възгледи им изглеждат като крайно „пещерно мракобесие“ и „фашистко бълнуване“, което става толкова по-опасно, колкото по-широко се разпространява сред населението. А, известно е, че в САЩ, в една или друга форма в теорията за заговора вярват повече от половината от населението на страната. В тези условия, и вярващите в опасността от корона вируса и отричащите я, изправени един срещу друг придобиват статута на „онтологичен враг“, защото за религиозното съзнание няма никаква по-сериозна опозиция от разделението между лагерите на вярващите и привържениците на Антихриста. Но този път ролята на Антихриста не играе СССР, не и някаква външна сила или заплаха, а половината от собственото им американско население. По този начин гражданската война в САЩ придобива и един религиозен и есхатологичен характер.

Цветната революция на черния цвят. Тръмп и глобалистите

Ако концентрираме вниманието си върху детайлите на протестите в САЩ, може да забележим, че зад действията на протестиращите с техните спонтанни вълни на възмущение и странен за руския човек стремеж да разбият витрината на супермаркета и да изнесат всичко, което може да се изнесе от там, стои някаква повече или по-малко организирана сила. Ту на едно, ту на друго място се появяват хора, които много добре знаят какво правят. Например разбиват няколко витрини, но самите те не участват в грабежа, а се преместват по-нататък към други витрини, без да оставят следи, грижливо криейки лицата и косите си, със защитни костюми и… чадъри (а това, че отвореният чадър може да те защити от гумените куршуми и от снимки от вертолет, знаят малко от обикновените демонстранти). Освен това, очевидно е, че определени американски и международни медии, преди всичко прогресистки (такива като CNN и ВВС) се стремят да насочат случващото се в определено русло, омекотявайки отвратителните сцени на побоища и грабежи на невинни собственици на магазини, жени, инвалиди и старци от чернокожите, и обратното, да героизират представителите на малцинствата, провокиращи с жестове или действия тълпата към открито и безобразно насилие. С други думи, създава се впечатление, че в САЩ е започнал процес на „цветна революция“, с помощта на който самите американци сваляха преди това неугодните им режими в целия свят. Но ако в другите случаи на „цветни революции“ американците сваляха своите външни противници и поставяха на власт послушни марионетки, то сега кой е този, който нанася удар върху самия САЩ?

Тук следва да си спомним този фундаментален разкол в американските елити, който се прояви и в предизборната кампания на Тръмп. Тогава той обвини политическия елит на САЩ, че е престанал да служи на американските интереси и е застанал на страната на глобализацията, като в стремежа си да основе „Световно правителство“ е готов да принесе в жертва самите Съединени щати. В тази връзка Тръмп нарече мрежата от либерал-глобалисти „Блато“. Разобличаването на „Блатото“ стана най-важния момент в предизборната му кампания, като вероятно именно това му донесе успех и победа на изборите през 2016 г. Самият Тръмп постави на прицел не външния, а вътрешния враг, като изправи елита пред избора дали да решава глобалните проблеми или важните национални политически проблеми на САЩ. През цялото време на своето президентство Тръмп не престана да се сражава с „Блатото“, което явно нямаше желание да бъде пресушено и всячески се противопоставяше на Тръмп. Всъщност именно структурите на тези глобалистки центрове бяха активно задействани в осъществяването на „цветни революции“ в различни страни. Палмата на първенството безусловно принадлежи на Джордж Сорос, като привърженик на глобалното „отворено общество“, който заедно със своите структури (вече забранени в много страни, поради преките си връзки с терористични актове и държавни преврати) се оказва практически навсякъде, където започват протести, вълнения и безредици, наливайки активно масло в огъня.

Ясно е, че „Блатото“ не е само Сорос и неговите мрежи, а и значителна част от световния политически и финансов елит, обединени в проекта за „Световно правителство“. Либералите открито и съзнателно се стремят към изпразване от съдържание на националните държави и създаване на наднационални органи на управление. Техен е и проектът за създаване на Евросъюза, а също така и на редица наднационални инстанции, като Съда в Хага, Европейския съд за правата на човека, Световната организация за здравеопазване и т. н. Но тогава, когато инструментите за класическо политическо лобиране не дават резултат (така например, Сорос не успя да възпрепятства Brexit) на ход са „цветните революции“. Ако това наблюдение е вярно и за това, което се случва в САЩ, то може да направим извода, че зад гражданската война в САЩ стои „Блатото“, тоест глобалистите и техните структури, които се стремят да дискредитират Тръмп и да обезпечат победата на своя кандидат Джо Байдън. Като за това, използват маргиналните слоеве на американското общество, най-неуравновесените и агресивни малцинства и особено расовия фактор. Мрежата на глобалистите рискува да „счупи пръчката“ от прекаленото и прегъване и да взриви американското общество. А ако това стане, то даже в случай, че Тръмп успее да избегне надигналата се вълна, ще бъде заплашена самата американска държава. Нали изострянето на всички съществуващи сега противоречия, които виждаме, едва ли могат да бъдат разрешени с идването на власт на нерешителния, неразбираем и безволен Байдън, лишен от каквато и да било харизматичност и обаяние. С други думи, ако имаме работа с „цветна революция“, зад която стои „Блатото“, то тя може да има крайно разрушителни последствия още на първия етап, когато се налага да се въведе извънредно положение в цялата страна, но и впоследствие тя ще подкопае всяка устойчива стратегия, даже и в случай, че Тръмп бъде свален от президентския пост.

Deep State и нейната двусмисленост

Остава да разгледаме как би могла да се държи по-нататък американската „дълбока държава“. Значението на този термин така и не се изясни по време на президентството на Тръмп. Не е ясно дали „дълбоката държава“ стои зад Тръмп, подкрепяйки го в борбата с глобалистите, или напротив, Deep State толкова се е сраснала с глобализма, че вече не може да разкъса дълбоките си връзки с него и през цялото време противодейства на Тръмп, като не му дава да реализира своята национална (националистична) програма. Тъй като това важно обстоятелство остава неизвестно, то е крайно трудно и да се предвиди поведението на „дълбоката държава“. Без да знаем за какво всъщност става дума, ние можем с еднаква вероятност да допуснем, че някакви сили в американския истаблишмънт (преди всичко силоваците) може да се възползват от извънредната ситуация за да въведат пряк, централизиран контрол и даже да установят военна диктатура. Или да свалят Тръмп, като в определени граници стимулират протестите. Във всеки случай „дълбоката държава“, каквото и да представлява тя, може да има в започващата гражданска война свой дневен ред, различен от политиката и идеологията на главните действащи сили. Това, разбира се, не изяснява картината, а я прави още по заплетена.

Ако Америка рухне…

С какво е важно началото на пълноценна гражданска война в САЩ за другите страни в света? Това би значело ни повече, ни по-малко от крах на глобалната капиталистическа система. От средата на ХIХ в. САЩ е авангард на световния капитализъм, а след падането на СССР и краха на социализма в Източна Европа, е единственият полюс в еднополюсния свят. Когато рухна СССР, от двата полюса остана само единият. Именно той е главната инстанция в световната политика. Днес е напълно възможно и САЩ да ги застигне съдбата на СССР. Това означава, че в света вече няма да има полюси и най-вече няма да го има този полюс, който съществуваше в това си качество не просто от последните няколко десетилетия, а още от началото на епохата на великите географски открития, когато се формираше западноевропейският капитализъм, империализъм и колониализъм. Въстаналите днес афроамериканци се стремят да сложат точка в историята на робството и белия расизъм. Но за това, първо трябва да поставят тази точка в историята на Новото време, на капитализма и западноевропейската цивилизация в нейната съвременна фаза. Тогава е логично, че за да приключи европейския Модерн, трябва да бъде „закрита Америка“. По този начин, гражданската война в САЩ този път ще има за цел да доведе до края на САЩ и едновременно с това до края на глобалния западноцентричен, капиталистически световен ред. За всички народи и общества на земята това може да бъде както радостна, така и тревожна вест. Радостна, защото имплозията на САЩ ще открие възможност за всички страни и народи да се развиват по собствена траектория, да търсят своето уникално място в света, който по необходимост ще стане многополюсен. Това ще бъде краят на евроцентризма и колонизацията и никой не може да претендира за универсалност, нито в икономиката, нито в политиката, нито в технологиите. Всяка цивилизация ще получи възможност да живее със своите ценности и представи, в съответствие със своето време, разглеждайки Запада само като една от многото възможности, като експонат, на който може да се любуваш или просто да не го забелязваш, но който съвършено не си длъжен да следваш.

Важно е, че след САЩ ще рухнат и прозападните либерални елити във всички общества, където в днешно време те заемат ключови позиции и имат определящо влияние. Това означава, че капитализмът, парламентарната демокрация, индивидуализмът и либерализмът ще престанат да бъдат задължителни, фундаментални парадигми и всяко общество ще има възможност да изгражда свои собствени социални, икономически и политически системи, без да обръща внимание на предписанията на световните метрополии на Запада и САЩ. Това ще засегне дълбоко всички, включително Китай и Русия. И ако САЩ рухнат първи, то така или иначе след тях ще рухнат или напълно ще се променят всички останали политически режими, свързани с капитализма, било то в идеологията, икономиката, политиката, било културата, технологиите, или във всичко това, взето заедно. А сега една тревожна новина. Имплозията на САЩ е предпоставка за световна катастрофа, тъй като в тази страна е съсредоточено най-голямото количество оръжия, включително и ядрени. Следователно съдбата на ядреното копче и другите видове оръжия за масово поразяване може да се окаже в ръцете на тези, чиито действия ще бъдат непредсказуеми. Гражданската война занулява всички правила и принципи. А това във висша степен е тревожно. И накрая, не трябва да изключваме, че в случай на задълбочаване на ситуацията, някоя от силите, отчаяла се да намери решение по друг начин, може да започне мащабен военен конфликт, който да ѝ позволи да прекрати гражданската война в САЩ пред лицето на външната заплаха. На определен етап от развитието на гражданската война това може да бъде единствената възможност тя да бъде спряна, тъй като даже теоретично не е възможно да бъде спечелена от нито една от противоборстващите си сега сили.

Краят на Америка

Още от самото начало на статията ние разглеждахме версията, че е много вероятно да започне гражданска война в САЩ, и по-скоро, че събитията ще се развият именно според този сценарии. Но разбира се, не трябва да изключваме вероятността, че присъстваме на фалстарта на гражданската война, на нейната симулация и репетиция или на своего рода лабораторен експеримент, позволяващ практически да се оцени реалното положение на нещата и степента на нарастване на вътрешните конфликти в американското общество. Наблюдавайки кадрите с протестите и безредиците в американските градове и столицата, е трудно да избегнем усещането, че тези кадри вече много пъти сме ги гледали в холивудските филми и сериали за епидемии, катастрофи, зомби-апокалипсис или политически колапс. Възможната гражданска война в САЩ отдавна възбужда фантазиите на американските кинематографисти и е въплътена в множество сценарии. В света, в който управляват виртуалните технологии, реалността и виртуалността, действителността и фантазмите, толкова са преплетени помежду си, че да се отдели едното от другото става все по-трудно. Затова днес понякога се създава впечатление, че присъстваме на снимките на филм за края на САЩ. А ако това е така, то в такъв случай дори такава гражданска война да бъде избегната, това ще означава, че тя само е отложена до следващия път. А като гледаме как се развиват събитията в САЩ, това ни подсказва, че няма да се наложи за този „следващ път“ да чакаме дълго. В известен смисъл „краят на САЩ“ вече се състоя, макар и под формата на репетиция или сценарии, който с невъзвратима фаталност става все по-реалистичен и неизбежен.    

Автор: Александър Дугин, zavtra.ru

Превод от руски: Никола Стефанов

Източник: "Гласове"