Иска ли някой предсрочни избори

Българското правителство се намира в решителен момент от своя мандат, в който много неща предстои да бъдат изяснени. Все още се задават много въпроси, относно това, дали мандатът ще бъде завършен.

През последните седмици влизаме от скандал в скандал. Снимки и записи с премиера, чатове с президента. Скандали с корпоративни лидери. Непрестанни нападки между кабинета и президентството.

Правителството е изправено пред натиск, пред който мнозина смятат, че е напълно естествено да се огъне и пречупи. Казано по-простичко, тези хора очакват предсрочни избори.

Истината обаче е, че никой в правителството или опозицията не иска това. Да, опозиционните представители гръмогласно настояват за предсрочен вот, но реалността е, че такъв въобще не е в техен интерес.

В момента БСП е твърде заета да се занимава с вътрешните си противоречия и точно сега не е момент да ходи на избори. Предстои конгрес за избора на нов лидер. Партията буквално е разделена на две крила. Докато не стане ясно кое ще надделее, много трудно може да се изготви каквато и да е стратегия за вот.

Корнелия Нинова сега е доста по-съсредоточена върху това, да запази лидерския си пост. Към момента партията няма да как да изгради дори идея за управление, тъй като не знае кой ще е на върха след няколко месеца. Нинова набляга на твърдата опозиционност, ориентирана е към популизма и тайно планиране на възможна обща работа с автентичната десница. Другото крило изглежда, че търси връщане към европейската идея за лявото и дава знак, че дори е склонно да си сътрудничи с ГЕРБ. Докато някоя от тези две идеи не надделее, за БСП е просто невъзможно да реализира ясна програма за управление.

Ако от ГЕРБ искат да притиснат максимално своите опоненти, то правилен ход би бил оставка на правителството. Така изборите ще се проведат малко след конгреса на БСП. Ако има нов лидер, партията тепърва ще трябва да свиква с новите си идеи. Ако Нинова остане на поста, пък ще ѝ е нужно определено време, за да преодолее противоречията с победената вътрешна опозиция.

Така че евентуалното реализиране на идеята за предсрочни избори би била в най-голящ ущърб именно за левицата. Истината е, че премиерът Борисов и преди е разигравал картата с предсрочни избори като основен коз. В моментите, в които правителството е било изправено пред най-тежък натиск, той просто хвърляше оставка, за да отпуши напрежението и да си осигури нов мандат на следващи избори.

При първия му мандат той подаде оставка след мащабните протести срещу цените на тока. Истината е, че тогава това не беше нужно, тъй като на него му оставаха само няколко месеца до изборите. Оставката обаче освободи напрежението. Представителите на неговата партия знаеха, че доизкарване на мандата вероятно ще значи сигурна загуба на следващите избори. Тогава Борисов не остави напрежението да достигне връхна точка. Изпревари събитията и си осигури продължение на властта с предсрочни избори, които ГЕРБ спечелиха. Да, с много малка преднина, но това си беше успех, като се има предвид как трябваше да се оттеглят от управлението.

При втория мандат на правителството на ГЕРБ, оставката дойде след избора на Румен Радев за президент. Тогава оттеглянето беше обяснено с това, че Борисов още преди вота беше заявил, че ако загуби, ще хвърли оставка. Зад това обаче имаше и скрити подбуди. Точно преди изборите, правителството беше затънало в няколко поредни спорни ситуации. Доверието падаше, заради скандала около избора на българския кандидат за президент на ООН.  В същото време самата коалиция не беше особено стабилна.

Тогава реформаторите разиграваха някакъв невероятен театър, в който групата се беше разделила на две. Едната, която подкрепя правителството и другата, която се оттегли в опозиция, но пак се водеше част от коалицията. Оставката тогава помогна на ГЕРБ да премахне неудобния коалиционен партньор и с победата на следващия вот да си гарантира много по-спокойна коалиция само с патриотите.

До този момент всеки един ход с предсрочни избори е бил в услуга на ГЕРБ. Сега обаче нещата са по-различни. Борисов осъзнава, че трябва да има поне един изцяло завършен мандат. Ако прекрати преждевременно и трети, това може да срине европейското доверие към него като премиер, който не успява да задържи пълен мандат.  В същото време точно сега едва ли ще е най-подходящият момент да оставя на президента Радев да формира служебно правителство, което да организира нови избори.

Срещу Борисов се надига и корпоративна опозиция, която е готова да финансира новопоявили се проекти, за да излезе срещу него. Към този момент предсрочни избори могат да са в по-голяма полза на ГЕРБ, но чисто имиджово за партията е важно да издържи оставащите месеци преди редовния вот.

За патриотите е ясно, че колкото и шум да вдигат от време на време, за тях сегашното положение си е в реда на нещата. Те са с управляващата коалиция, искат да си завършат мандата и да имат време за следваща стратегия. Реално ще искат да изготвят такава, която да им осигури следващ кабинет с ГЕРБ и в същото време да им позволи да се приближат до БСП, ако политическата ситуация по време на изборите позволи.

ДПС тепърва също имат да решават важни въпроси. Дали искат да продължат да стоят в сянка и да прокарват идеи чрез неофициални споразумения с правителството или искат отново да са официално на върха. Тоест да търсят победа над БСП, която да им осигури места в в следващо правителство.

И естествено остава една голяма група новопоявили се опозиционни партии, за които предсрочен вот ще е невероятно предизвикателство. Всички говорят за партията на Слави Трифонов. Въпросът обаче е дали освен медийно покритие, тази партия има и нужния експертен екип. Може ли тя да даде предложения, извън тези, свързани с референдума? Всъщност, от там все още не са обявили дали ще участват на изборите. Очевидно тази група, тепърва трябва да решава много въпроси около своята дейност и предсрочен вот едва ли ще я улесни към момента.

Гледаме и към Демократична България. Представителите на автентичната десница, оглавени от Христо Иванов, имат добри шансове за места в парламента. Въпросът там обаче е, че тази партия не може да обясни на избирателите каква е точно. Градска десница, социална партия или центристка партия с лек уклон към лявата идея. Тази група твърда опозиция ли е или е отворена за коалиция с ГЕРБ за ново правителство. Демократите към момента не са ясни дори на себе си и собствените им избиратели, така че за тях предсрочен вот излгежда доста рисков на този етап.

Реалността е такава, че засега няма партийна група, която да е готова за предсрочни избори.  Опозицията настоява за такива, просто защото е опозиция и трябва да го прави. Всички обаче прекрасно знаят, че редовният вот им е много по-удобен. Той би им дал цялото време на света, за да се организират удобно в атакуваща позиция.

Останалото са приказки, гонещи вятъра на общественото настроение.