3 427 21

Култът на Америка към смъртта

Недоверието и откритото снемане на експертизата и авторитета може да изглежда само временно – феномен на епохата "Тръмп" или на нарастването на онлайн дезинформацията

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Джонатан Чайт, "Ню Йорк Таймс"

През дългия си период на упадък Османската империя е наричана „болния човек на Европа“. Съединените щати сега са болният човек на света, съжалявани от същите държави, които преди завиждаха на тяхната подготвеност за пандемия и само до неотдавна, при избухването на епидемията от Ебола през 2014 г., разчитаха на тяхната експертиза в организирането на глобален отговор.

Защо отговорът на Републиканците на пандемията беше толкова стъписващо катастрофален?

Миналия октомври Инициативата за ядрена заплаха и Центърът "Джонс Хопкинс" за здравна сигурност съставиха система за оценяване готовността на 195 държави за следващата глобална пандемия. Двадесет и един експерти от цял свят в комисията разделиха всяка държава на 34 категории, съставени от 140 подединици. Начело на класирането, гледайки отвисоко на останалите 194 държави, за които се предполагаше, че са по-слабо подготвени да издържат на пандемия, стояха Съединените американски щати.

Впоследствие стана ужасяващо ясно, че експертите са пропуснали нещо. Предполагаемият световен лидер е всъщност гъмжащо блюдо на Петри, развиващо неудържима зараза. Към юни, след като по-голямата част от света беше отблъснала пандемията от коронавирус, Щатите, с 4-те си процента от световното население, отчетоха 25 на сто от случаите. Само Флорида регистрираше повече нови заразявания на седмица, отколкото Китай, Япония, Корея, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипините, Австралия и Европейския Съюз, взети заедно.

През дългия си период на упадък Османската империя е наричана „болния човек на Европа“. Съединените щати сега са болният човек на света, съжалявани от същите държави, които преди завиждаха на тяхната подготвеност за пандемия и само до неотдавна, при избухването на епидемията от Ебола през 2014 г., разчитаха на тяхната експертиза в организирането на глобален отговор.

Доскорошните наши равнопоставени нации в момента оперират в политически контекст, който за американците е недостижим. Всяка друга богата нация в света успешно отблъсна заразата, поне в значителна степен и поне засега. Министърът на здравеопзването на Нова Зеландия беше принуден да подаде оставка, след като позволи на двама души с положителни тестове за Ковид-19 да присъстват на погребение. Италианският парламент бурно прекъсна премиера Джузепе Конте, когато за кратко свали маската си, за да държи реч. През май, когато Тръмп окуражаваше демонстрантите по улиците да протестират срещу разпорежданията за оставане у дома, главният съветник на Борис Джонсън предизвика огромен национален скандал, придружен от многократни призиви за оставката му, защото беше заловен да пътува за посещение при родителите си по време на блокадата. Ако служител на Тръмп беше направил същото, дали някой вестник щеше да си даде труда изобщо да отрази тази история?

За нас, американците, е трудно да си представим да живеем в страна, в която толкова тривиално (по нашите стандарти) нарушение провокира такова недоволство. И ако се изкушавате лично да опитате какво е чувството, твърде жалко – ЕС забрани влизането на пътуващи от Съединените щати по здравословни причини.

Недоверието и откритото снемане на експертизата и авторитета може да изглежда само временно – феномен на епохата "Тръмп" или на нарастването на онлайн дезинформацията. Но президентът и неговата партия са продукт на десетилетна война срещу функционирането на доброто управление, на колапс на доверието в експертите и опита и на разпространението на някакво магическо убеждение, разцъфтяващо в парникова среда, че реалността може да бъде изолирана. И докато не е шокиращо да видим републиканската администрация да бъде унищожавана от некомпетентно управление – това се случи с последната, в крайна сметка – старанието, с което това се прави, е стъписващо и доведе до ненужно заболяване и смърт на стотици хиляди души и торпилира перспективите за преизбиране на самия президент. Като чистката на Сталин на 30 хил. членове на Червената армия преди Втората световна война, централното управление перверзно избра да неутрализира точно този актив, който трябваше да го преведе през кризата. С разликата, че този провал на лидерството и управлението се случи в уж напреднала демокрация, чието лидерство се предаде на вдебиляваща и в крайна сметка смъртоносна идеологическа патология.

Как се случи това? През 1973 г. републиканците вярваха на науката повече, отколкото на религията, докато демократите вярваха повече на религията, отколкото на науката. В момента е вярно обратното. Междувременно бялата работническа класа напусна Демократическата партия, която беше все по-привлечена от образа на професионалистите и тяхното доверие в институциите и опита. Приливът на бялата работническа класа (особено на онези с религиозни убеждения) тласна републиканците към все по-нарастващи параноидни вариации на популизъм.

Това е конвенционалната история на десния популизъм – че е поствоенна реакция срещу Новия курс (на Рузвелт, съдържащ серия от мерки за борба с Голямата депресия и предвиждащ намеса на държавата в икономиката – б.пр.) и неспособността или нежеланието на Републиканската партия да го смекчи. Движението смята, че правителството е било опорочено, може би съзнателно, от конспиратори, търсещи да наложат някаква форма на социализъм, комунизъм или световна доминация. Неговият „параноиден стил“, по описанието на историка Ричард Хофстедтер, придобива болезнен антиинтелектуализъм, отразявайки „конфликта между бизнесмени от определен тип и бюрократите на Новия курс, който прерасна в недоволство спрямо интелектуалци и експерти“. Неговите последователи изглеждали склонни към разстройства в отношенията си с властта, характеризиращи се с неспособност за намиране на други форми на общуване, различни от повече или по-малко пълна доминация или пълно подчинение.“ Това може би ви напомня за някого, за когото сте чували.

Но при цялата настървеност на консервативната параноя в американския живот, без санкция от преобладаващо мнозинство, което да експлоатира и да се облагодетелства от тази параноя, и следователно да насърчава увеличаването ѝ, картинката остана относително несъществена. Някои от крайнодесните ярки привърженици, особено 100 000-те реакционери, които се присъединиха към обществото на Джон Бърч (радикална крайнодясна група, поддържаща антикомунизма и ограничаването на намесата на правителството – б.пр.), подозираха, че практиката (тогава нова, а сега утвърдена) на добавяне на малки количества флуорид във водата с цел подобряване на денталното здраве е всъщност комунистически заговор, целящ да отслаби населението. Но въпреки всичко, крайнодясното нямаше мощ. Републиканските лидери държаха Джо Маккарти на една ръка разстояние. Голдуотър получи номинация, но падна със съкрушителна загуба. В епохата на "Спутник" науката беше контракултурна институция. „В ранния период на Студената война науката беше асоциирана с милитаризма“, казва социологът Тимъти О‘Браян, който заедно с Шири Ной изучава трансформацията. „Когато хората мислеха за учените, мислеха за проекта "Манхатън“. Ученият беше пресметлив, студен, безсърдечен, властова фигура, срещу която загриженият чувствителен либерал можеше да се бунтува. Радикалите от 60-те често насочваха протестите си срещу учени или лаборатории, които работеха с Пентагона.

Но това започна да се променя през 60-те, заедно с всичко друго в американския политически и културен живот. Появиха се нови проблеми, които да настройват учените срещу консерваторите. Нехайното отношение на Голдуотър спрямо перспективата от ядрена война със Съветския Съюз провокира учените да обяснят невъзможността за оцеляване от атомен конфликт и доведе до формиране на групата Учени и Инженери в подкрепа на Джонсън-Хъмфри. Нови изследвания на Рейчъл Карсън за замърсяването и на Ралф Нейдър за опасността от колите и други консуматорски продукти превърнаха науката в основен елемент на изцяло нова регулативна държава. Собствениците на бизнеси бързо осъзнаха, че спирането на настъплението на силно правителство се постига чрез затъпяване на културния и политически авторитет на  учените. Експертизата започна да изглежда като тирания, или най-малкото беше представяна по този начин.

Една тютюнева компания призна неофициално през 1969 г., че не може директно да оспори доказателствата за вредата от цигарите, но може да накара хората да се питат доколко тези доказателства са наистина солидни. „Съмнението“, спомня си свидетел, е „нашият продукт“. През 1977 г. консервативният интелектуалец Ървин Кристъл притисна бизнеслидерите да отклонят даренията си от каузите с обществен интерес и да ги насочат към бързоразвиващата се мрежа от про-бизнес фондации. „Корпоративната филанторпия“, написа той, „не трябва и не може да бъде пренебрегвана.“ Сцената на консервативните тинк-танкове пламна от доклади, оспорващи дали замърсяването, пушенето, шофирането и други доходоносни аспекти на американския капитализъм, са наистина толкова опасни, колкото учените твърдят.

Обръщането на Републиканската партия срещу науката беше бавно и неравномерно, като повечето промени на партийна идентичност. При Ричард Никсън се създава Агенция за защита на околната среда и нейният бивш администратор Ръсел Трейн припомня, че някога президентът Джералд Форд обещава да подкрепи всички възможни насоки за автомобилни емисии, които екипът му сметне за нужно. „Искам да бъдете напълно уверени във факта, че няма да бъдат полагани никакви усилия, за да се промени вашата позиция по какъвто и да е начин“, казва Форд – заявление, което е немислимо да бъде направено от съвременен президент-републиканец. Докато Роналд Рейгън първи от президентите-републиканци започна да позволява бизнес интересите да вземат връх над експертите, когато неговата Агенция за Защита на Околната среда създаде „черен списък“ с учени, посочени от индустрията като враждебни. Но дори и Рейгън редуваше развързването на ръцете на бизнеса и вслушването в съветниците си (както стори с подписването на знаковото споразумение от 1987-а за намаляване на субстанциите, които нарушават озоновия слой и плана от следващата година за ограничаване на киселинните дъждове).

Дясното крило на партията се разви през 90-те. „След падането на Съветския съюз студените воини започнаха да търсят нова голяма заплаха“, написаха историците Наоми Орескес и Ерик Конуей. „Намериха я в опазването на околната среда“, посочвайки климатичните промени като претекст за налагане на правителствен контрол над цялата икономика. И понеже 90-те бяха десетилетието, в което научният консенсус утвърди, че парниковите емисии постоянно покачват температурата, политическият залог на околната среда бързо нарасна.

Броят на книгите, критикуващи защитниците на околната среда, нарасна петорно през последните десет години и повече от 90% от тях цитират факти, продуцирани от дясноориентирани фондации. Много от тези трактати изобилстваха със същата гнусна параноя като на техните противници от ерата на макартизма. В тези времена за първи път пусна корен конспиративната теория, която сега е официална мъдрост на дясното, че учените от цял свят заговорничат да преувеличат или да фалшифицират данните за глобалното затопляне, за да засилят собствената си власт.

Това не е просто история за елитите. Около десет години след като бизнес лидерите започнаха своята атака срещу науката отгоре, нов фронт беше открит отдолу – започвайки в края на 70-те, религиозното дясно се мобилизира тежко като лобистка сила в американската политика. Религиозните консерватори притиснаха партията да приеме серия от позиции, включително и креационизма, които поставяха партията в конфликт с науката. Епохата на Джордж У. Буш беше белязана от сблъсъци между учени и социални консерватори, които се съпротивляваха срещу одобрението на ваксина за папиломавирус за предпазване от болести, предавани по сексуален път, срещу всякакво сексуално образование, различно от препоръките за въздържание, и срещу федералното финансиране на излследвания на стволовите клетки. Това беше капакът на превърналите се днес вече в обичай оплаквания, че администрацията насочва климатичните регулации в полза на енергийните лобисти и пренебрегва предупрежденията на учените. Един от най-тревожните и може би закономерни аспекти на нарастващия скептицизъм на консерваторите е, че науката е либерална вселена, и става все повече такава.

Една от закостенелите реалности на модерната червено-синя карта е, че в съзнанието и на двете страни учените получават по подразбиране място в синия отбор. Изследване на PEW от тази пролет го потвърди отново. Около три четвърти от демократите и само 43 процента от републиканците са съгласни, че учените трябва да имат активна роля в политическите дебати по научни въпроси. Три пети от демократите и само една трета от републиканците вярват, че научните експерти най-често са по-добри от останалите във взимането на политически решения по научни проблеми. Куп изследвания твърдят, че консерваторите са по-недоверчиви от либералите към научните форми на познание и са склонни да вярват в конспиративни теории за учените. И либералите доминират академичното пространство и света на научните изследвания, отчуждени от нарастващата сила на невежеството в другата партия.

Разделението не е напълно чисто. Все още се откриват форми на антинаучно мислене вляво. Активистите срещу ваксините прекрачват идеологическото разделение, а недоверието към ГМО, за което учените твърдят, че е безопасно, продължава да съществува сред левите маси. Но както отбелязва научният публицист Артър Алън, Демократическата партия почти е отхвърлила анти-вакс движението на политическо ниво, докато републиканските представители в щатското законодателство са съпричастни на тяхната кауза.

Една последица от триумфа на антинаучното мислене беше създаването на пространство за шарлатани и самозвани лечители. Авторът Рик Пърлщайн, абониран за консервативни публикации, изброява редица получени от него по имейл реклами на продукти като „Сърдечно чудо за 23 цента“, за което „Вашингтон и фармацевтичните индустрии отказват да ви кажат“. Хърман Кейн използва платформата си за да промотира „Четирите подли хормона, които ви правят дебели и как да ги псрем сега“ и лекове за еректилна дисфункция. Консервативни персони като Майк Хъкаби, Бен Карсън и Алекс Джонс продават шарлатански лекове на поддръжниците си, които с готовност вярват, че доверените им герои са открили лекарства, които властите отказват да одобрят. Субкултурата, която се опира на потискано от властта тайно знание и която някога съществуваше само в налудничави памфлети, се превърна в масова култура и сега се шири в умовете на почти половината население. Много американци вече не вярват на официалните източници на знание – учените са се съюзили с надменни академици и хитри бюрократи, препоръчващи се за т.нар. експерти и трябва да бъдат преоценени и пренебрегнати.

Един републиканец, който внимателно следеше нарастващото недоверие към науката в сърцето на партията, беше Доналд Тръмп, за когото езикът и концепциите на антинаучното мислене се явяват естествени. Той винаги изработва убежденията си по интуиция, по слухове или по анекдоти, без никакво съобразяване с доказателства и проучвания.

През своята кариера на свободно формиран познавач и продавач Тръмп се опираше естествено върху подозрението на десните към научния авторитет – не само върху идеята, но и върху езика. Тръмп неведнъж е отхвърлял не само консенсусния поглед по научните въпроси, но и самата идея за експертиза. Понякога източникът му може да бъде един „доклад“ („Миналия ден видях един доклад, че може да се хване СПИН от целувка“, казва той на Хауърд Стърн през 1993 г.). Още по-често цитира неназовани хора. „Мисля, че ваксините могат да бъдат много опасни“, казва през 2009-а. „И очевидно, нали знаете, много хора говорят за ваксините за деца, че имат връзка с аутизма. А всеки доклад по въпроса е, че нали това не се случва. Но много хора усещат, че ваксините причиняват аутизъм при децата.“ Забранява поставянето на вятърни турбини на земята, защото „казват, че шумът причинява рак.“

Тръмп открива финансовите възможности от експлоатирането на медицинската неграмотност още през 2009, когато става агент на бизнес с витамини, който бива преименуван на „Мрежата на Тръмп“. Витамините не се регулират от Администрацията по Храните и Лекарствата и поради това са печеливша възможност за продавачи, които могат да продадат милиарди долари в хранителни добавки на клиенти, които – като цяло – нямат нужда от тях. (Голямата част от хората могат да си набавят нужните витамини със здравословна диета.) Мрежата на Тръмп взе основната далавера с витамините и добави още един куп далавери отгоре. Мрежата продаваше комплект за 139.95 долара, който би трябвало да тества урината на клиента, а Мрежата на Тръмп използва резултатите от теста, за да каже на клиента кои хапчета трябва да си купи от Мрежата на Тръмп за още 69.95$ на месец, плюс още 99.95 долара на всеки шест месеца за допълнително тестване.

„Те правят отвратителното изявление, че това тестване и взимане на добавки по схема, този процес, е необходим за всеки, който иска да остане здрав“, казва д-р. Питър Коен пред Stat News преди четири години. „Това е доста малоумно.“ За още по-добри резултати Мрежата Тръмп създава мултилевъл маркетинг структура – официалният термин за подобни организации е пирамидална схема – за да привличат още продавачи. „С най-нови здравословни и подобряващи формули и система, с която можете да сеъздадете собствена финансова независимост, Мрежата Тръмп предлага на хората възможност да постигнат американската мечта“, обещава той във видеореклама.

По-късно Тръмп се фиксира в нова медицинска криза – пандемията от Ебола, предупреждава всички, публикува ужасяващи заплахи за американците. Тръмп критикува жалкия отговор на правителството и изисква пълна забрана за пътуване от и до Западна Африка. При една от публичните ми появи, интервюиращият пуска видео с директора на Националния Институт по алергични и инфекциозни болести, който предупреждава, че подобни рестрикции ще влошат пандемията. Тръмп отвърща на удара с „Ами, аз мисля, че това е просто смешно.“

Когато само две години по-късно той започва президентството си, Тръмп може би не си спомня, че лекарят, чиято експертиза е отхвърлил в телевизионно предаване на живо, Антъни Фаучи, все още работи във федералното правителство.

Тръмп бързо си създаде врагове в научния апарат, който командва. По време на кампанията си той ясно заяви неумолимото си презрение към цялото поле на климатичните науки. Но още по-изненадващо, или поне самоопровергаващо, беше, че когато пое поста, той се отнасяше с някаква смесица от безразличие и враждебност към останалите си научни експерти. Федералното правителство има обширна инфраструктура от специалисти и учени в областта на енергията, търговията и земеделието, както и множество експерти по околна среда, които са отговорни за предотвратяване и управление на слабовероятни и силнопоразяващи бедствия, които биха могли да се случат по време на смяната на Тръмп. В своята книга от 2018 г. „Петият риск“ Майкъл Люис проследява неглижирането и подозрителността, с които Тръмп третира хората, чиято основна работа е фокусирана в предотвратяването на катаклизъм, основната жертва на който би било президентството на самия Тръмп. „Много от тези рискове са потенциално катастрофални – рискът от пандемия, рискът от ядрена авария, рискът от терористична атака, всеки един от тях“, обяснява Люис преди две години. Можеше да бъде всичко. Оказа се пандемия.

Когато коронавирусът започна да се разпространява в американските градове, Републиканската партия се обърна към обучен запас от експерти, на чиято преценка консерваторите се доверяват безусловно. За нещастие, тяхната експертиза и подготовка не бяха в епидемиологията, а в забъркването на псевдонаучни аргументи, които да позволят на консерваторите да пренебрегнат легитимните научни заключения.

Кадрите, които се хвърлиха напред да снабдят Тръмп и съюзниците му с отговори, диспропорционално дойдоха от научно-скептичното крило на консервативния мозъчен свят. Стивън Милой, климатичен скептик, който управлява тинк-танк, финансиран от тютюневи и петролни компании, и който служи в екипа на Тръмп по климатични промени, омаловажи вируса като по-малко смъртоносен от грип. Либертарианският философ Ричард Епщайн, който някога заяви „Доказателствата в полза на пряката връзка между въглеродния диоксид и глобалното затопляне не са ясно установени“, обърна аналитичните си способности към очакваните смъртни случаи от пандемията. Той предвиди около 500 смъртни случая на американци и този анализ циркулираше из Белия дом на Тръмп, докато Епщайн не направи корекция.

Беше сякаш наблюдаваме фабрики да се готвят за война, само че вместо механици, които променят производствените си линии за направа на танкове, тези бяха професионални производители на каша от научни съмнения за създаване на нова форма на педантизъм. Някои скептици обърнаха внимание на връзката, макар че изглежда си бяха направили погрешни изводи. „Макар че протичат в крайно различни времеви срокове, паниката от Ковид 19 и паниката от промяната на климата са забележително еднакви.“, написа един псевдоексперт от климатичните скептици на Института Хартланд.

Фактът, че най-блестящите умове на консервативното движение подкрепиха тези параноидни твърдения, свидетелства за почтеността на движението. За разлика от критикуването на научните климатични модели, което позволява на скептиците да прикриват аналитичните си провали с десетилетия, при отричането на коронавируса, „рискуваш да се покажеш като дървена глава в реално време“, ми каза Джери Тейлър, бивш климатичен скептик от либертарианския тинк танк. Тези хора са горещи привърженици на собствените си конспиративни теории. Най-простото обяснение за действията, които Тръмп и висшите му служители извършиха, е че те са убедени, че научните авторитети са в най-добрия случай крайно небрежни, а в най-лошия – мамят, за да увеличат правителствения контрол върху икономиката, като извършват фалшификации. Неговите реакции водят до тази предпоставка. Той се отнасяше към научните си опоненти войнствено, сякаш са потенциални саботьори.

Когато се появиха първите предупредителни знаци за вируса, Тръмп, вместо да се възползва от експертизата, която имаше на разположение, се зае да я маргинализира и изопачава. Преди да избухне заразата, администрацията на Тръмп редуцира служителите на Центъра за Контрол на Заболяванията (ЦКЗ), наблюдаващи заразата в Китай, с две трети. След пандемията спря финансирането за лабораторни изследвания за произхода на заразата в Китай. Постоянните публични изявления на Тръмп, че иска по-малко тестове, защото по-малко тестове означава по-малко случаи!, въплъщава искрената му вяра, че точното измерване на пандемията е същинският проблем. В крайна сметка, учените го посъветваха да затвори икономиката, най-ценният актив в кампанията му за преизбиране. Това не беше ли малко подозрително?

След като д-р Нанси Месоние, висш служител от ЦКЗ, каза през февруари пред репортери, че коронавирусът ще се разпространи в Съединените Щати, Тръмп заплаши да я уволни. (Месоние бързо се превърна в омразна фигура в консерваторските токшоу програми, до известна степен благодарение и на факта, че неин брат е бившият заместник главен секретар на Правосъдния Департамент Род Розенщайн.) Месоние запази работата си, но спря да говори публично. Д-р Рик Брайт нямаше нейния късмет и беше отстранен от ролята си на управляващ Комисията по Биомедицински Висши Изследвания и Разработки, която работи по ваксините.

Някои от тези епизоди бяха отиграни непохватно. Когато директорът на ЦКЗ Робърт Редфилд предсказа втора вълна на зараза от коронавирус през есента, Тръмп го подмина пред камерите. Редфилд стоеше на подиума в пресцентъра, Тръмп бесен отстрани, опитваше да се спазари за основната теза, която това интервю беше произвело. Д-р Дебора Брикс навигираше през пропастта между реалните доказателства и официалната линия на шефа си. „Докторе, не бихте ли казала, че има голяма вероятност Ковид да не се върне?“, я попита Тръмп на един брифинг. „Ние не знаем“, започна Брикс, когато Тръмп я прекъсна „И ако се върне, ще бъде в малък, ограничен район, който ние ще изолираме.“

Изглеждаше сякаш Тръмп се опитва да огъне реалността под своята воля, карайки съветниците си да го подкрепят. „Не съм съгласен с началниците на ЦКЗ за техните много крайни и скъпи предписания за отваряне на училищата.“, написа той в Туитър през юли. „Ще се срещна с тях!!!“ Не се иска много голямо въображение, за да предскажем, че при подобна „среща“ Тръмп няма да надделее над ЦКЗ и да ги принуди от позиция на силата срещу изследванията и данните да изменят своите предписания. Единствената последица от подобна публична заплаха е подкопаване на доверието в собственото му управление.

Републиканците провокираха Тръмп да засили своите атаки. „Д-р Фаучи остава непреклонен в своя бюрократизъм. Д-р Фаучи е конформист“, съобщи Ръш Лимбоу. „Това е разликата между здравен бюрократ-експерт и Доналд Тръмп.“ Тази реплика отразява възприемането на науката най-близо до перспективата на Тръмп. Той не пренебрегва науката изобщо като сфера на работа. Той не е средновековната Църква, която преследва Галилео. По-скоро той разбира науката като някакво откровение, достъпно за избран генетичен елит (естествено включващ самия него, което е удостовено от наличието на негов гениален чичо, професор в МIT, когото често цитира).

„Аз наистина го разбирам“, похвали се той по време на едно посещение в ЦКЗ. „Всички тези доктори ме питат „Как знаете толкова много за това заболяване?“ Може би имам природни способности.“ Това убеждение дава на Тръмп увереността да прави пред камера своите брейнсторминги, по време на които той съветва научните си експерти да изследват инжектирането на светлина или на дезинфектанти в човешкото тяло. Ако не разбираш науката като дисциплина, очакваш на някой гений да му се присъни пробив в лечението. Защо пък Тръмп да не бъде този гений?

По същия начин Тръмп се фиксира в убеждението, че е открил чудодейния ефект на хидроксихлорохина, който е убегнал на медицинските специалисти. Прескачайки собствените си правителствени учени, Тръмп отгледа кухненски кабинет от псевдо-екперти. Той следеше отблизо по Фокс Нюз участията на д-р Оз, известен лекар, продавач на алтернативни лекарства, (и подсъдим за фалшиви медицински практики по дела с колективни искове) в които той възхвалява неизпитано лекраство. (По-късно Оз оттегли подкрепата си.) Адвокатът на Тръмп и обект на криминално разследване Руди Джулиани лобира за Тръмп по тази тема, макар че от медицина разбира още по-малко, отколкото разбира и от право. (Джулиани описа хидроксихлорохин като „100 процента ефективен“). В един особено странен епизод търговският съветник на Тръмп, Питър Наваро, чиято надеждност като икономист е широко оспорвана и чиито препоръки като медицински специалист не съществуват, по време на среща конфронтира д-р Фаучи с една купчина, която нарече доказателства за ефикасността на лекарството.

Перспективата, че хидроксихлорохин може да се окаже полезен, беше възможна по начало. Ранните изследвания показаха смесени резултати, но след по-задълбочени тестове учените откриха, че има слаб или никакъв ефект. Дори републиканци, като бившия човек на Тръмп в Агенцията по храните и лекарствата Скот Готлиб, признаха, че в най-добрия случай от лекарството може да има скромна полза.

Но тези резултати изглежда само задълбочават убеждението на Тръмп, че на изследователите не може да се вярва. Запитан какви доказателства има за ефикасността на хидроксихлорохин, той отговори „Готови ли сте? Ето го моето доказателство – получих много позитивни обажданания за него.“ След като твърдеше, че той лично го е използвал, той каза „Всичко, което мога да ви кажа е, че засега се чувствам добре.“, сякаш неконтролиран експеримент въру един човек може да има някаква стойност.

Хидроксихлорохинът се превърна в тотем на тръмпистката преданост. Тръмп притисна Агенцията по храните и лекарствата, Националните институти по здравето, Центровете по медицинска грижа и медицинска помощ, да внасят, да разпространяват и да плащат за любимото му лекарство. Отчаяни служители от системата на общественото здравеопазване се оплакваха, че е „очевидно пилеенето на време и енергия за потенциално гонене на вятъра“. Консервативните медии публикуваха истории на обикновени американци, които са взели лекарството и симптомите им са изчезнали като по чудо.

Всякакви негативни разкрития доказваха, че провелото ги научно тяло е корумпирано. Когато беше запитан за изследването, направено от организацията Ветерански дела (Veterans Affairs), което подкрепяше множащите се доказателства срещу ефикасността на хидроксихлорохин, президентът нападна проучването като „Враждебно на Тръмп изявление.“ Когато д-р Брайт разкри, че политическите съюзници на Тръмп са го подтикнали да промотира лекарството, Тръмп написа в Туитър обвинителното „Значи така наречените алармисти на Службите за човешко здраве (HHS) са били против ХИДРОКСИХЛОРОХИН“, сякаш това беше единственото доказателство, което му трябваше, че неговата цел е била провалена.

„Следвахме своя курс напред, докато Китайската комунистическа партия всъщност ни удари с този смъртоносен вирус“, каза Наваро пред "Фокс Нюз", „и не мисля, че е съвпадение, че първата година, в която Китай има спад в икономиката, е същата тази година, когато те се спускат след нас по всякакви възможни начини.“ Тук висш правителствен федерален служител прави предположение, че Китай умишлено е причинил пандемията в калкулиран опит да вземе икономическо надмощие над САЩ. Дори извън предположението, че правителството на Китай е било шокиращо безразлично към здравето на собствения си народ и икономика, теорията на Наваро предполага, че Пекин е знаел с увереност, че ще може да удържи вируса без никакво предизвестие, и че Щатите, въпреки няколкото седмици преднина, ще се провалят.

Тръмп публикува в Туитър съобщението на бившия водещ на ТВ игра и настоящ критик на дясното, Чък Улъри, който предупреждава „Всички лъжат. ЦКЗ, Медиите, Демократите, нашите Лекари, не всички, но повечето, на които ни е казано да вярваме.“

Сюжетът в черната комедия „Д-р Стрейнджлав“ е, че злодеят генерал Джак Рипър започва ядрена война, защото поддържа конспиративната теория за флуоридизацията. Шегата беше актуална, когато филмът излезе през 1964 г., защото конспиративните теории за флуорида бяха в достатъчно широко обращение, за да бъдат познати на публиката, но достатъчно маргинални, за да е шокиращо топ щатски генерал да повярва в тях. Когато президентът във филма открива какво е станало, той възроптава" „Когато създаде тестовете за благонадеждност на хората, ти ме уверяваше, че подобно нещо не може никога да се случи!“. Днес най-нереалистичният аспект на този сюжет е, че процесът на скрининг на десните привърженици на конспиративни теории изобщо е съществувал. Ако се направи римейк на филма сега, Рипър би бил на работа в администрацията, защото президентът щеше да е впечатлен, след като го е гледал как плюе по Фокс Нюз по въпроса за своите безценни телесни течности.

Към средата на лятото, след като коронавирусът отслабна в по-голямата част на света, поддръжниците на Тръмп са заети с ритуални прояви на преданост. Републиканците умишлено организират събирания, на които маските не са задължителни. „Когато милостивият Бог те повика да си идеш у дома“, обясни един републикански кандидат за Сената, „ маската няма да ти помогне.“ И тъй като маските станаха символ на подчинение на общественото здраве („Ковид бурки“, както ги нарече бившият служител на Тръмп Себастиан Горка), тези хора дори организираха шествия, за да протестират срещу тях. Областният председател на републиканците в Канзас, който притежава седмичник, публикува карикатура, изобразяваща маските като жълти звезди, а хората, които ги носят – като евреи, поведени към конските вагони.

В Скотсдейл, Аризона, републикански общински съветник съобщи: „Не мога да дишам!“, преди драматично да махне маската, покриваща лицето му. Републикански шериф в Охайо, въпреки изискването за носене на маска в целия щат, заяви: „Аз няма да бъда маскиран полицай. Точка.“ Първия ден, в който губернаторът на Орегон Кейт Браун разпореди жителите задължително да носят маски на обществени места, четирима полицейски служители влязоха в кафене в Корвалис без маски и когато бяха помолени да спазват заповедта, те изкрещяха „Fuck Кate Brown!“ („Майната ѝ на Кейт Браун!“). През последните седмици над 20 общински здравни служители напуснаха работата си заради протестите, заплахите и тормоза, на които са подложени. Губернаторът на Джорджия Браян Кемп отиде още по-далеч и забрани на местните управи да налагат задължително носене на маски.

В края на юни Тръмп участва в среща на закрито в Тълса. Персоналът му махна стикерите по столовете, които имаха за цел да оставят дистанция между посетителите. Анонсирайки събитието, Кейн написа „Маските няма да са задължителни на събитието, на което ще присъства президентът Тръмп. НА ХОРАТА ИМ ОМРЪЗНА!“ (Няколко дни след срещата Кейн даде положителен тест.)

Това, че много американци ще бъдат скептични към инструкциите за обществено здраве, беше разбираемо. Властите не успяха да се покрият със слава. В началните етапи на пандемията много служители се тревожеха повече за паниката, отколкото за спокойствието и настояваха, че пандемията може и да не е по-лоша от нормален грип.

Изправени пред недостиг на маски в началото и уплашени, че ще настане презапасяване и няколко души ще изкупят всичко и ще попречат да се снабдят най-основните работници, които имат най-голяма нужда от тях, здравните служители отговорно инструктираха хората, че няма нужда от маски.

Служители на общественото здравеопазване порицаха протестиращи срещу блокадата, че с техните масови демонстрации без маски ще предизвикат нови пикове на заразата, но когато демонстрантите срещу расизма заляха улиците, те просто изтъкваха огромното значение на каузата им. Макар че демонстрантите от Black Lives Matter в по-голямата си част носеха маски и се опитваха да спазват социална дистанция, противоречието силно подразни консерваторите. Здравните власти имат един стандарт при протести, които са срещу тяхната политика и друг стандарт за протести, с които са съгласни.

Но ако тези власти имаха огромни затруднения да комуникират ясно, това в голяма степен се дължеше на факта, че яснота беше невъзможна. Заключенията, които учените предлагаха за новия коронавирус, подлежаха на постоянна ревизия и бяха далеч от категорични: Навън е по-безопасно, отколкото вътре, но не е съвсем безопасно; маските намаляват риска, но не го елиминират. Освен това властите действаха под политически натиск от президента, който в продължение на седмици настояваше, че вирусът ще изчезне или ще се окаже по-безобиден от грип и атакуваше всички мерки като заговор срещу авторитета му.

Здравните власти се озоваха в ужасяващата позиция едновременно да се справят с пандемията и да бъдат мишена на политическо очерняне. Смесица между ролята на Кейт Уинслет в „Зараза“ и образа на Майкъл Дукакис в президентската кампания от 1988, от която трудно може да се излезе.

Но здравните власти във всички икономически стабилни държави успяха да преодолеят научната неяснота и погрешните стъпки. И тук, и отвън гледаха втрещено, със смесица от ужас и неудобство, безпомощния жалък американски научен гигант. Един немски експерт каза през Вашингтон Пост, че Германия е използвала американски изследвания, за да създаде ефективна реакция, която по някаква причина Щатите не можаха да приложат. Американските „учени изглежда постигнаха адекватна оценка на ситуацията много рано, но това не се превърна в политически план за действие“, забеляза друг.

Възпиращият фактор, който има най-голям дял в неуспешната вътрешна реакция на коронавируса, е патологията на американската десница. В края на май само 40% от републиканците вярват, че Ковид 19 е по-смъртоносен от грип, а половината смятат, че броят на смъртните случаи е преувеличен. Едно допитване установява, че зрителите на Фокс Нюз, която отразява пренебрежителното отношение на Тръмп към пандемията, са по-малко склонни да спазват социална дистанция и да купуват маски и дезинфектанти, отколкото зрителите на други кабелни телевизии.

Винаги е имало въпрос около степента на искреност, с която консерваторите изразяват пророческите си убеждения. Вярват ли, че Клинтън са убили свидетелите на престъпленията си и че Барак Обама е фалшифицирал подробности около раждането си? Или тези твърдения, изразяващи партизански ентусиазъм, не трябва да бъдат възприемани буквално? Коронавирусът разкри смъртната сериозност, с която републиканската аудитория приема насоките на консерваторската алтернативна информационна структура. Още тази пролет започнаха да се появяват трагични истории на хора, оплакващи смъртта на близките си, които яростно са отхвърляли предупрежденията на здравните власти като антиправителствен заговор.

Наръчникът за справяне с криза в общественото здраве предполага някакво базово ниво на рационалност от страна на правителството. Предполага се, че администрацията работи със, а не срещу, своите експерти по обществено здраве; че новинарските емисии информират обществото, а не го дезинформират. Редиците на американското правителство, академичните среди, благотворителния сектор, са пълни с експерти по реакция при пандемия, но много малко от тях са обучени да се справят с пандемия в Тръмпова Америка.

Тръмп, разбира се, ще си отиде от сцената, вероятно през януари. Но политическата култура, която го произведе, не е тръгнала да ходи никъде. И една дилема може да се появи съвсем скоро – какво ще стане, когато се открие ваксина.

Ако Тръмп бъде изтеглен от всенародната любов и спечели преизбиране, той ще трябва да убеди американците да се доверят на ваксините, които неговата администрация е произвела, независимо че много от тях хранят недоверие както към ваксините, така и към Тръмп. (Разбира се, ако Тръмп бъде преизбран, поставянето на ваксини ще бъде най-малкият ни проблем.)

По-вероятният сценарий е първата ваксина да се появи, след като Тръмп изгуби изборите. Ако това се случи преди 20. Януари, той ще има слаб мотив да поощри последователите си да я приемат или да осигури по друг начин разпространението ѝ. Ако стане след това, републиканците ще бъдат заети с параноиден антиправителствен гняв, който ги обзема всеки път, когато демократ спечели кабинета.

И те ще почукват по най-дебелата вена на параноята. Допитвания вече показаха, че една четвърт до една трета от публиката не смята да взима ваксина, когато тя се появи. В държава с култ към поединичното оцеляване, толкова вкоренен, че всяка нова масова стрелба предизвиква още по-паническо купуване на оръжие, приложим ли е изобщо такъв акт на колективна, всеобща безопасност като масовата ваксинация?

Най-забележителното нещо в бунта на десните срещу общественото здраве е, че той се случи при президент, когото консерваторите обожават и на когото вярват. По отношение на управлението това бяха ужасни условия за справяне с пандемия. Но по отношение на убеждаване на гражданите да кооперират, тези условия бяха почти оптимални. Когато погледнем назад година по-късно към този истеричен и гневен бунт срещу науката, пролетта и лятото на 2020 може да ни се сторят дни на пълно щастие.

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

Източник: The New York Times

Поставете оценка:
Оценка 4 от 8 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 ДА ИЗМЕТЕМ крадливата пасмина ГЕРБ

    23 5 Отговор
    Империята на злото трябва да умре...
  • 2 Да ама там ядат банани и дънки Бол !

    12 2 Отговор
    Ти на мен тез ни раправяй от Ню Йорк Таймс ! Всичко е Политика - кой , кого в ъгъла да го натика ! Там е истината !
  • 3 Много кратка статия

    19 2 Отговор
    Неделя е, на тъгъдък я минах!
  • 4 Който на Запад е отишъл

    7 12 Отговор
    Все се е Управил ! И никой не се връща ! Що не бягат в Москва ?
  • 5 САЩ се тресе по шевовете и Демото

    7 1 Отговор
    Без проблем ще ИЗТРЪШКА тази сбирщина, сган и паплач от цял свят без проблем. ЕБОЛА, ЗИКА, Корона, Грипове разни и имунизации сюрпрайзни всичко е готово и чакат часът на изборите в НОЕМВРИ ! Като листни въшки ще ти тръшнат , само Байдън да спели - The dead man talking ! Сатаната на света ще позволи ли Господ или - " No country for old man !" Малко ни остава Трамп или Сатаната ! Но и в двата случая за нас, пак ще е дебелия Праз ! Ние нямаме икономика и сме на Хранилка на Захарен сироп от ЕС, който "сироп" трябва да се връща !
  • 6 Мнение

    5 2 Отговор
    Науката обяви война на политиката и е на път да срине системата! Бъдещето на планетата зависи от науката не от политиката.

  • 7 Бащицата Бойко

    8 2 Отговор
    Ние му казваме БАТ Бойко, защото бездарно от ЕС ЗАЕМИ взема и после ги ПИЛЕЕ КАТО ПИЯН МОРЯК у нас като лично свои , както той реши и разбира ! Та това го може всяко мекере а хъшлака наш благовенно пак Чат Бойко ще го нарече ! ОБАЧЕ - тез дето искат да го сменят са не по-различни а все така АПЕТИТНИ ! Та ко проим ний с гайдите ?
  • 8 Некадърника е като бръмбара !

    3 0 Отговор
    Не създава и на готовото ла/но се забива и се наслаждава ! Наше не създаваме ли - страх ме е да го напиша даже ! У нас ПРОСТАЦИТЕ са на ВЛАСТ и шанс за промяна няма !
  • 9 Пожелавам на всеки да "избяга" на Запад

    4 3 Отговор
    Че да съ упраи ! И да види, как ще го изпъ/ди дебелия, после и дали ще има пари да се върне !
  • 10 Не чакай Пчели и Мед

    4 0 Отговор
    Щом си на " Захарен Сироп " - ЗАЕМИ ! Пчелите ще измрът !
  • 11 Първите празни "кошери" вече знаем !

    4 0 Отговор
    Селата , тук таме някоя пчела ЩЪКА ! Я някога Рояка беше Буен ! А Меда - Бол !

    Коментиран от #19

  • 12 Мдааа

    10 1 Отговор
    Само видях, че се споменава следваща пандемия! Хм, тази китайска кашлице не мина, затова сега замислят друго, да уплашат хората.
  • 13 ХХХХ

    5 6 Отговор
    Не знам защо някой, очаква нещо друго от Тръмп освен хаос. Той е човек роден милионер и три пъти фалирал е вярно изправял се и трите пъти. Ако беше наистина добър няма ше да фалира нито веднъж. Във реалитата, които участва се видя ясно, обича да създава хаос и напрежение между хората и да се възползва от конфликтни ситуации. Всички го имат за велик бизнесмен, но на практика е рисков играч с голяма доза късмет. Тръм е човек умещ да се възплзва от слабостите на системата, но не и да гради система.
  • 14 емо

    7 5 Отговор
    Ако това "Световно зло " наречено Америка - събрана от кол и въже, сган от престъпници и убийци се разпадне то тогава светът ще бъде - много полярен може би вечните войни и оранжевите революции ще " затихнат" но това "Световно зло" с всеки ден става по агресивен , неуправляем , непредсказуем и всичко това се отразява на съдбата на милиони хора. Колкото по-бързо се разпадне това зло толкова по- добре

    Коментиран от #20

  • 15 абг

    10 0 Отговор
    А защо да са виновни републиканците, след като 90 процента от заразени и болни са в щатите на демократите ?
  • 16 Тоя умния либераст

    5 0 Отговор
    Ами то либераст-прогресистката наука казва,че няма различия между расите,даже е забранено да се употребява тази дума от новото "Работническо дело" - "Ню Йорк Таймс". Пък практиката всекидневно показва,че чер.ите са по-нефелни и по-мързеливи въпреки всичките им бонуси за интегриране в САЩ от 40 години. Обонго много лесно може да опровергае съмненията като свали гащите. Няма срамно - при исляма това е процедура за истинска принадлежност към исляма. Дали няма да се окаже ,че САЩ освен черен президент са имали и президент - мюсюлманин? Все пак няма да е много cool,даже и справедливо след като мюслите все още са 1-3% от популациятя в САЩ. Сащианската либерастия обаче се притеснява,защо ачик ще лъсне цялата и манипулативна същност. Тоя умния със статията да вземе нещо да ни разкаже за острова на разврата на Джефри Епщайн,че нещо много скоропостижно го самоубиха?
  • 17 Живеем на "Захарен сироп" от Брюксел

    2 0 Отговор
    А когато Брюксел пусне РЕЗЕТО и "дръпне" калема ? Ко праим ? Булгаристанците дето днеска ядем и хаим като пияни моряци !
  • 18 У нас Бунаците и Прос се роят с часове !

    5 0 Отговор
    Без значение колко пари и телевизионни канали и хотели има ! Системата у нас Криминален Капитализъм ! А Държавата е като проститутка която всеки иска да я ИЗКЛАТИ, докато има още в нея нещо ! А после - " Адио Рио и Извинявай че се видяхме !". Ще опазим ли по този начин държавата с 1350 години история ? А?
  • 19 Ти чу ли първите Петели ?

    2 0 Отговор

    До коментар #11 от "Първите празни "кошери" вече знаем !":

    ГЕРБ с БСП за съвместно изливане на ИЗБОРИТЕ ! Колко пъти го писахме че "Черен Петър" е във всяка партия ! ВСИЧКИ са Един дол Дренки ! Тогава за кого ревем на "Орлов мост" ? За Нова команда от подобна БАНДА ?
  • 20 Този коментар е премахнат от модератор

  • 21 f45tge

    0 0 Отговор
    Напоителна статия за американското опростачване в 21в. Добре е да се появи варианта й и за българското такова.

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.