Доц. Белишки за паметника на Бузлуджа пред ФАКТИ: Социализмът е част от нашата история

Преди няколко дни започна работа по мозайките на паметника Бузлуджа. В стабилизирането участват 18 реставратори от Германия, Швейцария, Гърция и България. Финансираното на проекта идва от фондация „Гети”, а ИКОМОС Германия ръководи проекта. Идеята за реставрация на Бузлуджа се ражда през 2015 година, а инициатор на проекта е архитект Дора Иванова.

Доцент Стефан Белишки от Националната художествена академия е един от българските реставратори. Освен НХА други университети, които участват в проекта са Техническият университет в Мюнхен и Университета по приложни изкуства в Берн. Академията по изкуствата в Пловдив и Академията за изящни изкуства в Дрезден пък участваха в подготовката на проекта.

Доцент Белишки е ръководител на катедра „Реставрация” в НХА. От ФАКТИ се свързахме с него, за да разберем повече за стабилизирането на мозайките и за участието му е проекта. Разговора ни четете в следващите редове:

- Доц. Белишки, как се включихте в този проект?

- Знаех за интереса за съхраняването на паметника Бузлуджа от преди 3-4 години, тъй като съм разговарял с Дора Иванова, която ръководи този проект и фондацията. Едва миналата година разбрах, че нещата вече са започнали истински и то го разбрах от колеги от Германия – от Академията за изящни изкуства в Дрезден. Тогава заявихме желание да участваме и ние, тъй като с Дрезденската академия имаме и партньорства по „Еразъм”.

След това разговарях и с президента на германския ИКОМОС, от когото дойде поканата след нашия заявен интерес. Говорих и със самата Дора Иванова, тя също ни покани и така се включих в проекта.

Снимка: БГНЕС/Архив

- А защо решихте да се включите? Все пак този паметник поражда дебат в обществото – дали да бъде реставриран, дали да бъде разрушен.

- Паметникът е натоварен с политическа обремененост, но ние гледаме на него като на историческо наследство, като на културно наследство. Не се интересуваме от някакви политически интереси около него. Интерес в случая за архитектите би била конструкцията, архитектурният проект. За нас като реставратори на стенописи, на мозайки, на архитектурни повърхности и живописни произведения, са интересни мозайките като произведение на изкуството, като културна ценност, като история на мозайките от 20. век.

Това е, което ни накара да участваме е фактът, че действително това са най-големите мозайки в Европа от този период, за които знаем – с обща площ над 900 квадратни метра във вътрешния и външния пръстен. Започнахме да се запознаваме с реставрационните проблеми едва през това лято, тъй като проучването е започнало още миналата година. Ние се включихме в движение, така да се каже. За нас е много интересно.

Заедно с колегите от Германия, Швейцария и Гърция започнахме да планираме тези спешни, аварийни мерки по мозайките, които се провеждат в момента, за да станат възможни едни систематични дейности по цялостното стабилизиране и консервационно-реставрационните операции по мозайките.

Снимка: БГНЕС/Архив

- Доколкото разбирам, покривът също има нужда от спешен ремонт, но се започва от мозайките, защото при тях рушенето е в доста по-напреднал стадий, така ли е?

- Мозайките са най-застрашеният елемент от паметника в момента. Заради това този етап е посветен точно на спешните мерки, за да гарантираме, че ще бъде възможно следващите няколко години да се изготви един подробен проект, да се намери финансиране.

В момента това е все още една предварителна работа. Тепърва трябва да се планира реставрацията на мозайките с всичките операции като оценка на технологията, на реставрационните проблеми, на натрупванията.

При планирането на реставрацията има значение не само сложната технология, която е по-различна от класическите мозайки – на средновековни или античните, но също така разрушителните процеси, състоянието в момента. Около 30% от мозаичния слой е унищожен и се вижда под него една подготвителна мазилка, на която е нанесена и подготвителната рисунка. Тя се нарича още синопия.

Тази подготвителна рисунка или синопия сама по себе си е изключително интересна. Тя е интересен документ за технологията, а също и за изследване от изкуствоведи като произведение на изкуството, като част от етапа на изграждане на мозайките. Всичките тези видими зони с подготвителна рисунка – синопия, са ценни да бъдат съхранени, да бъдат представени. Къде, до каква степен и дали ще има някъде възстановяване на мозаечния слой с тесерите – тези малки кубчета на мозайката, или не – това ще се планира допълнително.

В момента една от целите е да стабилизираме това, което е останало и да забавим разрушителните процеси. Тези процеси не могат да бъдат спрени изцяло, но стремежът ни е да ги забавим в такава степен, че да предпазим мозайките от въздействието на климатични фактори като директни валежи от дъжд, от вятър, от замръзване. Заедно с това да стабилизираме тези зони на синопията, които също са в критично състояние, така че при една последваща систематична реставрационна кампания да бъдат извършени съответните реставрационни дейности.

Заедно с това обаче при едни бъдещ реставрационен проект, трябва да се гледа не само на реставрационни проблеми и технология на мозайките. В момента има една сложна стратиграфия, която се вижда – мозаичен слон, синопия , която на места е опадала и се виждат основата – градежа, бетона, но освен тази технологична стратиграфия има и историческа стратиграфия. Тя също е много важна.

Тази историческа стратиграфия се състои от оригиналните мозайки и натрупванията, които са се случили по-късно. Това са следите на времето – не само разрушенията, но и новите добавки като графити и други следи от последните 30 години. Тези графити са направени с различна техника – не само с директен спрей, има и няколко други техники, които са използвали тези художници, т.нар. стрийт арт художници.

Някои от тези техни произведения носят сериозни послания, които трябва да бъдат оценени допълнително и да се прецени коя част от тях да бъдат запазени, дали да бъдат запазени, дали увреждат и до каква степен увреждат оригиналните слоеве. Всичкото това трябва да получи едно цялостно развито систематично отношение, един подход, който да разглежда паметника от всяка гледна точка - технология, реставрационни проблеми, исторически промени, натрупвания, повреди.

Снимка: БГНЕС/Архив

- Как си обяснявате този международен интерес – Вие сте имали комуникация с колегите Ви от Дрезден, а на терен и с реставраторите от Швейцария, Гърция, останалите Ви колеги от Германия?

- Интересът идва от две неща. От интересните мозайки сами по себе си като произведение. Аз лично не зная за други такива големи по площ мозайки в Европа от втората половина на 20. век. Освен това са с изключително интересни реставрационни проблеми, голямо предизвикателство. Абсолютно нетрадиционни решения трябва да се търсят, а за да се намерят тези решения е изключително важно да има събран колектив, който да е от добри специалисти, в идеалния вариант - с различен опит. И точно това се случва.

Голям късмет е, според мене, че има специалисти от различни държави, защото могат да обменят опит и да се достигне до едно сполучливо решение. Ние всеки ден се сблъскваме с някакъв нов проблем, заедно го обсъждаме, търсим решения. Вече има намерени няколко интересни и строго индивидуални такива за предпазването на мозайките.

- Как се справяте с политическия аспект на тази сграда, с разнополюсните мнения в обществото?

- За съжаление е твърде пресен споменът от предишния режим и има много хора в България, които си спомнят и носят белезите от въздействието на онова време. Това засяга включително и моето поколение и няма как човек да не поглежда назад и с тази гледна точка. От друга страна, ако не успеем да се откъснем от такива политически предубеждения и да погледнем на Бузлуджа като едно историческо свидетелство от този период, ние рискуваме да загубим всички исторически свидетелства от онова време, от социалистическия период, а то е част от нашата история, независимо дали ни харесва или не като исторически момент.

Това се е случило, било е. В бъдеще, ако не оставим никакви паметници, които да свидетелстват за този период с всичките положителни или негативни страни, с политическите натоварванията, които има, но също така и с естетическите решения на художниците – да не забравяме, че някои от проектите на мозайките са на много известни художници, то няма да остане някакво свидетелство за следващите поколения.

За нас като професионалисти, това че паметникът все още е дискусионен не е проблем. Ние гледаме на него като на едно професионално предизвикателство, защото освен реставрационните проблеми, той има и чисто живописна стойност на монументално произведение, изградено с мозаична техника. Доколко и каква е стойността като произведение на изкуството вече е тема на друг тип специалисти, които да обсъждат и да анализират, не на реставратори.