13-годишният Серхат: "Обичам да ходя на училище. Но трябва да работя, за да изхранвам мама."

Преди няколко седмици Серхат е навършил 13 години. Всеки ден той обикаля със своята количка из истанбулския квартал Фикиртепе и събира стара хартия от контейнерите за боклук. Често Серхат е заровен до шия в мръсните и вонящи метални контейнери.

Той е от ромски произход. Всички в семейството му са събирачи на стара хартия: чичо му, братовчедите, а и баща му, който обаче в момента лежи в затвора. "Затова трябва да се грижа за семейството", казва момчето.

4 евро на ден

На ден Серхат изкарва средно по около 4 евро - достатъчно, за да занесе храна на майка си, както и малко цигари. Понякога той цял ден не слага нищо в устата. "Когато приключа с работата, обикновено похарчвам всичко изкарано през деня. А на следващия ден не мога да си купя нищо за ядене и гладувам", добавя момчето.

Детският труд в Турция е забранен. Децата могат да работят след като навършат 15 години. Но по официални данни, около 700 000 деца в цялата страна или помагат за изхранването на семействата си, или се отглеждат сами и се опитват някак си да оцеляват.

Профсъюзният деятел Асалетин Арсланоглу предполага, че реалният брой на работещите деца в Турция е много по-висок - около два милиона. Той е убеден, че детският труд всъщност е желан от системата: "Ако държавата искаше обратното, проблемът отдавна щеше да е решен", казва синдикалистът. Той добавя, че Турция разполага с достатъчно инструменти и институции, които биха могли да решат проблема. "Нищо не се прави, всички си затварят очите. Системата иска да има нови богаташи и да се трупа капитал и смята, че това е възможно да бъде постигнато с евтина работна ръка", казва Арсланоглу.

13-годишният Серхат обича футбола, обича и да ходи на училище. Много му допадат и часовете по английски. Заради пандемията от коронавирус обаче училищата в Турция са затворени за неопределено време. Момчето е чувало, че някъде обучението се води онлайн, но той няма такава възможност - семейството му се е самонастанило в жилище, за което не плащат наем и в което няма интернет.

Бащата на Серхат е в затвора, понеже нападнал един служител, който искал да му конфискува количката за събиране на отпадъци, тъй като нямал лиценз за такава дейност. Затова и 13-годишното момче живее в постоянен страх. Види ли полицай или служител от общината, се опитва веднага да се скрие. Твърди, че ако го хванат, със сигурност ще отнесе бой и ще му вземат количката. Тя обаче не е негова, а е взета назаем. Ако я загуби, ще трябва да плати на собственика 40 евро - цяло състояние за Серхат.

Все повече работещи деца в Турция

През последните 10 години в Турция се наблюдава сериозен ръст в броя на работещите деца, казва председателката на фондация "Tocev" Ебру Уйгун. Според нея, това е свързано с конфликтите в арабския свят и с факта, че междувременно в Турция има вече над 4 милиона бежанци: "Понеже в страната пристигат много бежанци, нараства и броят на работещите деца. Преди бежанската вълна нещата не бяха чак толкова зле. Сега на все повече деца им се налага да работят в много ранна възраст. В тези семейства образователният ценз е много нисък и родителите карат децата си да работят навън. Това е тъжната действителност".

Серхат не е бежанец, но и неговите родители го карат да се труди. Все още 13-годишното момче има мечти - иска да стане футболист. Когато говори за това, очите му блесват, а лицето му засиява. Много други работещи деца в Турция обаче вече почти не се усмихват. През септември УНИЦЕФ оповести резултатите от изследване за положението на децата, отговарящо на въпроса колко доволни са те от живота си. В него Турция заема последното място от общо 33 страни.

Автор: Оливер Майер-Рют