В България се задава най-голямото харчене на пари

Вече знаем - изборите за нов парламент ще се проведа на 4 април. Вперили поглед в предстоящия вот, мнозина може би пропускат най-важното - парите зад него. На следващото коалиционно правителство, което и да е то, му предстои да работи по усвояването на "най-големия пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС". Така Европейската комисия определи многогодишната финансова рамка 2021-2027 в съчетание с инструмента за възстановяване NextGenerationEU, който ще действа до края на 2024 година. Първите плащания от този фонд, всъщност от основния му компонент, какъвто е Механизмът за възстановяване и устойчивост, се очакват в началото на третото тримесечие 2021.

Бъдещото българско правителство ще разполага с толкова големи средства, каквито не е имало нито едно друго преди това. Какво показват числата? По многогодишната финансова рамка 2021-2027 за България са предвидени 16,7 милиарда евро, а към тях се прибавят и други 12,4 милиарда евро по плана за възстановяване (от които 9,2 млрд. безвъзмездни). Тези над 29 млрд. евро са повече от всички средства, които досега България е договаряла от бюджетите на ЕС - 11,6 млрд. по рамката 2007-2014 и над 15,5 млрд. евро за 2014-2020, което общо е малко повече от 27 милиарда евро.

Какво излиза - че бъдещият кабинет ще има солиден финансов ресурс, най-големият за 14-годишното членство на България в Общността. Ако има нещо, което да циментира една бъдеща коалиция, това са европарите - съдейки по кабинета на тройната коалиция. Но пак те може да станат и причина за разпада ѝ, както се случи в Италия. Там бившият премиер Матео Ренци, чиято партия "Италия Вива" участва в управлението, не се съгласи с предложенията на премиера Джузепе Конти как да бъдат изхарчени над 200 милиарда евро от ЕС за възстановяване на икономиката - и оттегли двамата си министри.

Твърде ниско ниво на публичен дебат

Очаква се на сесията си през февруари Европейския парламент да одобри NextGenerationEU. Процедурата изисква и последващо становище на Европейския съвет. За да използва средствата, предвидени по този инструмент, всяка държава членка на ЕС трябва да приеме свой национален план за възстановяване. Тези планове трябва да бъдат одобрени от съответните национални парламенти, а крайният срок да бъдат подадени пред Европейската комисия е 30 април. От ЕК изискват в плановете с проектите да залегнат и реформи, а окончателното одобрение от страна на Брюксел се очаква до 2 месеца след представянето им. След това държавите може да получат първите 10% от средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост. Това означава, че още през лятото правителството, което ще има България след парламентарните избори, ще разполага със значителни суми от поне 500 милиона евро.

От ноември 2020 българският Национален план за възстановяване е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации на Министерски съвет, където всеки може да се запознае и с документа, и с постъпилите по него до момента около 50 становища на различни асоциации, браншови съюзи, неправителствени организации - и нито една партия. Опозиционните политически сили критикуваха плана още при представянето му, а в началото на декември БСП обеща "до няколко седмици" да представи свои конкретни предложения пред медиите.

Нивото на публичен дебат по темата не прескочи отвъд критиките - към конструктивна дискусия, така че за обществото да станат видими не само недостатъците му, но и капацитетът на критикуващите. Изненадващо, предвид факта, че от ефективното усвояване на тези средства зависи не просто възстановяването, а рестартът на държавата. Този план ще се изпълнява от поне две правителства и от неговите цели, приоритети, проекти и реформи зависи качеството на живот на останалите в България нейни граждани, нивото на неравенство, продължителността на живот… И на този фон сапуненият сюжет кой е снимал нощното шкафче на премиера е пикантен, но твърде, твърде незначителен.

"А Вашият план какъв е?"

Едва ли има по-значима за българските граждани тема от Националния план за възстановяване. Това е шанс за България, най-големият нетен получател на европейски средства, най-сетне да направи смислен преход към модерност, просперитет, качество на живот. В ръцете на ГЕРБ и кръговете на Бойко Борисов ли ще бъде оставен този план "Маршал" за България? Безотговорно е от страна на политическите сили, които ще се явят на 4 април с претенции да управляват след ГЕРБ, да не направят този план тема на кампанията си.

Затова въпросът към всички тях би следвало да е: "А Вие какъв план и какви реформи предлагате?".

Искате санирането да продължи? Но е крайно време сградите в България да имат енергийни и технически паспорти, за да се знае най-сетне кои от тях имат нужда от мерки за енергийна ефективност, кои - от конструктивно укрепване и кои - да бъдат премахнати. Такава е една от многото конкретни препоръки, които дават към неконкретния Национален план от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Администрацията на президента пък е предложила пет проекта, сред които Национален център за наводнения, контрол и управление, разширение на мощностите на ПАВЕЦ, система за спешна медицинска помощ по въздуха и дори Регионална генетично-диагностична мрежа "за осигуряване на националната биосигурност". Трудно е да се каже какво ще се получи накрая предвид липсата на ясна стратегия в плана и на смислен дебат плюс куп лансирани проекти.

Гърция обяви, че половината от средствата по Механизма за възстановяване ще бъдат инвестирани в проекти за възобновяема енергия, инфраструктура за електрически автомобили и 5G мрежи. В България две общини вече забраниха развитието на 5G мрежи, а за премиера прогресът се измерва в километри асфалт. Вашият план какъв е?

Автор: Емилия Милчева