Байдън и Навални вместо Тръмп и Путин: накъде ще завие България?

Българската политика обикновено се нагажда спрямо световния вятър. През 2016-а година се случи Брекзит и Тръмп стана президент на САЩ. В България веднага възникнаха "Тръмп общества", в които "патриоти", путинисти и обикновени опортюнисти влязоха в свещен, макар и краткотраен съюз. Бойко Борисов - ветеран сърфист на обществените нагласи - успя да се качи и на тази вълна, като започна да управлява с "Обединени патриоти" и се заигра с разни институти за консервативно-тръмпистко дясно.

Днес точно тази политика изпитва нещо като махмурлук - събуждане, след което ефектът от предишното опиянение се свежда основно до главоболие. Разбира се, не струва много да се поразгонят патриотите от властта - те така или иначе бяха смокинов лист за прикриване на други властови структури. Може да се смени и табелата на "Тръмп обществото" и на десните институти: колко му е да станат байдъново-демократични.

Новият вятър задуха с встъпването в длъжност на новия президент на САЩ и завръщането, последвано от ареста на Алексей Навални в Русия. Второто събитие оголи съвсем авторитарните зъби на режима на Путин и доразкри неговата корумпирана природа. За да са нещата съвсем ясни, Навални донесе в родината си двучасов филм - вече гледан от милиони - за летния дворец на Путин. Историята досущ прилича на сагата "Росенец": властта заграбва за лично ползване анклав от страната, прави го недостъпен и си построява там помпозен палат и други екстри. Идеята е позната, но размерът в Русия е огромен - пропорционален на ресурсите и егото на съответните управляващи.

С влизането на Байдън в Белия дом Владимир Путин загуби най-важния си адвокат на Запад - Доналд Тръмп. Този адвокат беше в състояние да извинява или поне да замазва поредицата скандали на Москва - от анексирането на Крим и войната в Украйна, през Скрипал до Навални.

Байдън и Навални са фигури, които карат българската политика да изпитва нужда от големи дози зелев сок или шкембе чорба. Конкретните причини за тежкото ѝ главоболие са следните:

Руско-турският поток: България с нетипична бързина и ефективност даде милиарди (три) и построи тръбопровод, който е от ключов интерес за Русия и Сърбия, но който ще носи (ако изобщо го направи) евентуални печалби за България едва след повече от десетилетие. Неслучайно Борисов не отиде на официалното откриване на "потока" с президента Вучич - и това беше особено показателно за неудобството, което премиерът изпитва. Неудобство, надделяло даже над склонността му да реже ленти. За компенсация на Вучич му беше изпратена поразителна картина в стил соцреализъм - школата, която отразява най-добре сложната душевност на сегашните управляващи. Но по-важно е какво ще се случи с руско-турския поток при президента Байдън и след казуса Навални: едва ли перспективите пред него са розови. Рискът България да се окаже с три милиарда чиста загуба вместо с минимална или никаква печалба не е незначителен.

Дейността на руските служби у нас: България уж се бори срещу руското влияние, но по казуса "Скрипал" зае всъщност руската позиция и то при положение, че подобно отравяне вече се беше случило у нас - по отношение на Гебрев. И до ден-днешен по този казус няма особено развитие и впечатлението е, че държавата повече гони Гебрев, вместо да търси отровителите му. Показни процеси срещу "руски шпиони" и "русофилите" Николай Малинов и съратниците му, както и искането на забрана за политическа партия "Възраждане" не са компенсация за стратегически грешни решения в газопренасянето или толерирането на действия на чужди служби на наша територия.

Богатството на владетелите и подставените им лица: Навални демонстрира ясно как Путин е натрупал чудовищно богатство. Множество близки и приятели на Владимир Владимирович от детството до времената му на чекист в един момент приказно забогатяват - най-вече чрез държавата. Разбира се, много от тях са фиктивни собственици и стопани на имущество и ценности за някой друг. Този друг е човекът, който "разпределя порциите". Навални става причина Западът да не може да затвори очите си за този корупционен модел с подставени лица по отношение на Русия. Въпросът е ще може ли Западът да си затвори очите за този модел по отношение на България. Вярно е, че у нас мащабите са по-малки - имение край морето, пристанище, студен резерв, къща в чужбина и т.н. Но пък за България вече има изключително остра резолюция на Европейския парламент, в която са изредени достатъчно обосновани съмнения за злоупотреба с власт за лична изгода.

АЕЦ "Белене": След "Турски поток" Борисов разбра, че още едно грандиозно заиграване с Русия ще е просто невъзможно. Затова АЕЦ "Белене" беше трансформирана в седми блок на Козлодуй. Отново с руски реактори и технология, но поне евентуалните разходи ще са по-малки и може да мине по-незабелязано. На този завой гумите на властта вече свирят.

Регионален бабаит: Точно преди Тръмп да падне от власт, България реши да заеме позата на регионален бабаит и да накара Северна Македония да "не ни краде историята" и да ни обича братски. Насила хубост не става обаче. И след като българската дипломация цамбурна и поплува малко "гемиджийски" и в стил "вампор" из басейна на международните отношения, стана ясно, че никой в Европа и отвъд океана "не ни разбира". Така както не са разбирали и поведението на Бай Ганьо в банята. Едно е известно - при Байдън регионалните бабаити няма да са популярни и още по-малко ще ги разбират.

Разправата с опозицията: Путин репресира опозицията си - тя като цяло е или в затвора, или е замлъкнала, или е в чужбина. Има и загинали - самият Навални едва оцеля. Този модел на използване на инструментите на властта като бухалки срещу опонентите е познат и у нас, макар и в не толкова драматични мащаби. Множество неудобни хора в България са гонени от всички служби на държавата - от прокуратурата до пожарната. Доналд Тръмп беше склонен да си затваря очите за подобни безобразия в чужбина. Без него следовниците на путиновия модел за разправа с неудобните би трябвало да имат едно наум.

Медиите: В путинова Русия медиите са контролирани и опозицията е принудена да използва само социалните мрежи и телевизии с абонамент. У нас нещата не са чак такива, но огромната част от централните медии са необяснимо и силно проправителствени. Толерантността на Байдън, а и на партньорите от ЕС към медийни манипулации и безобразия след ерата Тръмп ще намалее. България вече е класифицирана като страна с проблематична медийна среда - и по този въпрос сегашният курс не може лесно да бъде удържан.

В обобщение, ГЕРБ и Борисов са изправени пред избор. Те могат да продължат да играят двойнствена игра между ЕС и Русия, за да прокарват определени руски проекти в европейското пространство. Могат да продължат да се правят и на регионален бабаит, копиращ руския модел във вътрешен и външен план. Но при президентството на Байдън и след инцидентите с Навални това става много рискова стратегия. В домашен план натискът за промяна не е толкова силен, защото Радев, Нинова и БСП не са се отърсили от възхищението си по Путин и национал-популизма. Нинова например е все още консервативен социалист или може би социал-консерватор. Липсата на позиция от тяхна страна по казуса Навални е тежка политическа грешка и морално-укоримо действие. И като цяло това е демонстрация, че те страдат от същия махмурлук, както и управляващите.

На предстоящите парламентарни избори през април ще се решават два типа въпроси. Първият е кой, как и доколко ще вземе горепосочените завои. Вторият обаче е по-важен: може ли България да се отърси от полу-путиниския си модел и да стане нормална конституционна демокрация, в която уважението към разделението на властите и правата на човека не е мода, дошла със западния вятър.

Автор: Даниел Смилов