Та, чакайте да се оправим с недосегаеми съдии и полиция, на която ѝ треперят гащите...

Мнение на адвокат Стефан Левашки, публикувано във Facebook

Седя си днес (бел. ред. 25 януари) кротко цял следобед в съдебна зала на първия етаж в Съдебната палата в Пловдив. Двама адвокати сме, а адвокатската банка разбира се е миниатюрна и с един стол. Като кавалер отстъпвам мястото на колежката, а аз се настанявам на пейка до прозореца и ползвам широкия му перваз като помощна маса за да си разстановя делото и законите.

От това положение имам непрекъснат поглед върху това, което се случва на улицата, която минава покрай съдебната сграда. Току под прозореца е спрял огромен джип, който паякът на ОП "Паркиране и репатриране" непрекъснато подминава и отнася други автомобили спрели около него. По някое време съдът дава кратка почивка и аз отивам да си купя една минерална вода. В това време ставам свидетел как паяка отнася поредния скромен автомобил, а един клет татко влачейки за едната ръка малка ученичка, а в другата носещ тежката и раница вика по еничарите, че колата е негова и моли да го изчакат. Разбира се, надменно го подминават и човека се вайка, че е спрял за пет минути, за да си вземе детето от съседното училище. В този момент не мен ми кипва и отивам да инспектирам недосегаемия джип, какво мислите виждам, ами той е на нечий съдия, на прозореца му има пропуск за служебния паркинг на съда, но явно съдията много е бързал и решил да не се разкарва до него.

Та, чакайте държавата да ни се оправи с такива съдии, които демонстративно нарушават правила и закони и се имат за недосегаеми, а и с такава полиция, на която ѝ треперят гащите и не смее да изпълни задълженията, а иначе на умряло куче нож вади.