Моят нов живот на 300 километра от цивилизацията

"Ние сме германско-руска двойка, живеем в селцето Средна Олекма насред тайгата, на около 1700 км от езерото Байкал", пише на сайта си Карин Хас. От 2006 година германката живее предимно в Сибир, заснела е няколко филма и е написала няколко книги за живота си там. Сега заради пандемията е дошла в Германия, но смята скоро да се върне в селото си. Пред ДВ тя разказва за селския делник, за феминизма и за отношенията си с руснаците.

Как решихте да останете в Сибир?

Карин Хас: По време на първото ми пътуване до Сибир бях на обиколка с лодки с други жени. Плавахме по притоците на Енисей. Веднага ме привлече природата: тя е впечатляваща, а сибирските пейзажи са толкова красиви. Разбира се, и хората, които бяха много любезни. Била съм в редица северни страни - Канада, Финландия, Аляска. Но Сибир е нещо особено - беше любов от пръв поглед.

Знаех малко руски от училище, а щом се върнах в Германия след първото пътуване, тръгнах на езикови курсове, защото възнамерявах отново да посетя Русия. Научих езика добре едва тогава, когато се преместих в селото и се запознах с бъдещия си мъж Слава, който е евенк. Запознах се с него при поредното ми плаване в Русия, по река Олекма. Отбих се в едно село, което ме впечатли с уединението, в което живееха местните хора - отглеждаха си сами зеленчуците и ходеха на лов, осигурявайки си всичко необходимо. Животът на 300 км от цивилизацията ме порази. И когато реших да се пенсионирам преждевременно, започнах да разпитвам има ли свободни къщи в селото. Наех си жилище и се запознах със Слава.

Какво е да си заедно със Слава?

Карин Хас: Руснаците са много по-емоционални от германците. Докато дочакаш германец да ти каже "Обичам те", ще минат 20 години, при това не е сигурно, че непременно ще се случи. А руснакът може да се обясни в любов още на втория ден след запознанството. Мисля, че жените предпочитат мъжът да споделя чувствата си. Когато пристигнах в сибирското село, нямах намерение да завързвам сериозни отношения, още по-малко - да се омъжвам. Не очаквах да ме обхванат такива силни чувства.

Сега мъжът ми ми звъни на всеки три дни по сателитния телефон. Всеки път му казвам - скъпо е, недей да ми звъниш толкова често, а той отговаря - не ми е жал за никакви пари, когато става дума за жена ми. Никой германец няма да ти каже подобно нещо.

Как живеехте в тайгата?

Карин Хас: Там всичко си осигуряваш сам. Всяко семейство има парцел, където отглежда картофи и други зеленчуци. Хората събират различни видове горски плодове, ловят риба в реките и в езерата. Ходят на лов за дивеч, а водата се взима от реката. Веднъж в годината с камион по леда пресичат реката и купуват от най-близкото населено място брашно, макарони и масло за цялата година.

Това, което ме спечели в този начин на живот, са природата и чистотата. Нашето село е много чисто - жителите са малко и няма промишленост. На един квадратен километър се падат по 0,3 жители. Въздухът и водата са кристални.

Все пак вероятно се сблъсквате и с трудности?

Карин Хас: Не ми е трудно да живея в тайгата - обичам физическата работа. Липсват ми само контактите с дъщеря ми, внуците и приятелите в Германия - нямаме връзка със заобикалящия ни свят. Сателитният телефон върши работа, но разговорите с него са много скъпи - няма как да се бърбори дълго.

Междувременно научих езика дотолкова, че да мога да говоря със съседите, с които обсъждаме кой какво е отгледал в градината или пък кога ще падне сланата. Добре се разбираме със съседите, но не сме се сприятелили.

А в селото кой се грижи за домакинствата - жените или мъжете?

Карин Хас: Задълженията на мъжа и на жената тук са разграничени, защото от това има смисъл. В Европа това разграничение изчезва едва тогава, когато намаляват дейностите, изискващи големи физически усилия. В селото не е така: тук и до днес всичко се прави със собствените две ръце. За жените е опасно да ходят на лов в снега, а у дома жената и така има достатъчно задължения: да отгледа зеленчуците, да приготви яденето, до натрупа запаси, да опече хляб. Не става дума за полово неравенство, а за практичност. В списание "Шпигел" написаха за мен, че съм се превърнала от феминистка в домакиня, но това не е така. Ако вършиш определена работа, това не значи, че вече не си феминистка.