3 682 8

Мартин Табаков пред ФАКТИ - защо вчера Израел гласува за четвърти път в последните две години

"Ако има нестабилност в Израел, тя е тъкмо партийно-политическа, но нито икономическа, нито дипломатическа", коментира Табаков

Мартин Табаков пред ФАКТИ - защо вчера Израел гласува за четвърти път в последните две години
Мартин Табаков; Кадър: bTV
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Поредни предсрочни избори се проведоха вчера в Израел. За да бъдем по-конкретни - четвърти избори в рамките на две години. За цялостен коментар върху политическата обстановка в Израел и за мнението му относно въпросните избори от ФАКТИ потърсихме политолога д-р Мартин Табаков. Разговорът четете в следващите редове:

- Д-р Табаков, какво наложи тези поредни извънредни избори в Израел?

- Формалната причина е различие по отношение на бюджетирането на страната между основните субекти от коалиционната формула на Израел, управляваща държавата. Но реалната причина е създаването на двувластие в рамките на управляващото мнозинство, в което Бенямин Нетаняху доминираше в изпълнителната власт, а Бени Ганц се уповаваше на увеличаващите се антинетаняху нагласи в законодателната. Напрежението между тези две власти доведе до логичен резултат: четвъртите предсрочни избори в страната в период от две години.

- Как ще коментирате цялостната политическа обстановка в страната - има ли политическата нестабилност?

- Когато Бенямин Нетаняху управлява, независимо от коалиционната формула, е много трудно да се говори за политическа нестабилност. Нетаняху просто не позволява да има осцилация на изпълнителната власт. От друга страна, честият цикъл на парламентарни избори говори за сюжет в тази посока. Ако има нестабилност в Израел, тя е тъкмо партийно-политическа, но нито икономическа, нито дипломатическа. Това ни подсказва, че каквито и неудобства да има в политическия процес на държавата, тя не позволи това да се отрази на нейното стопанско функциониране и външно-политическа активност. Ако ми позволите да се пошегувам, има други държави, които с удоволствие биха заменили собствените си кризи с израелската.

- Как политиката в Израел влияе на останалите държави - на САЩ и Русия?

- Особено имайки предвид, че държавата е в динамичен регион, Израел е една от немногото такива, които имат продуктивни отношения както с Вашингтон, така и с Москва. Последното отвъд образцовото клише за публична консумация от света на дипломацията.

И в немалка степен такава равносметка се дължи включително на Нетаняху. Разбира се, последното не означава, че Тел Авив има еднакви по тежест отношения със САЩ и Русия като стратегическа значимост, търговски обороти и дипломатическа обвързаност. Но Нетаняху успява да печели и от двете. Разбирателството с Русия му осигурява сравнителна свобода за военните действия на Израел на територията на Сирия и може да разчита на Москва като посредник с Иран. Разбирателството му с - особено с предишната, американска администрация пък му донесе признаването на Йерусалим за столица на Израел и суверенитета на държавата върху Голанските възвишения.

- Нетаняху обяви “голяма победа” - реалистично ли е това?

- Първоначално Нетаняху реагира с ентусиазъм на първите данни от изборите. В известен смисъл, той бе длъжен да го направи, защото по този начин създава такъв наратив в публичната среда, според който би било престъпление да се мисли за кабинет без него и Ликуд. Това има и дисциплиниращ ефект спрямо потенциалните му коалиционни партньори. Биби е длъжен да показва сила.

Но в рамките на вечерта - нощта всъщност, той „разреди” реториката си с по-умерено говорене, в рамките на което създаването на „дясно-ориентирано” правителство бе заменено с такова на „стабилността”. Нетаняху знае, че той е фаворит за новия стар премиер, но също така си дава сметка, че цената за това може да се окаже непопулярното решение да търси партньорство със субекти, които по никакъв начин не влизат в широкия лагер на израелското дясно.

- Какви очаквате да бъдат резултатите от изборите?

- Бюлетините все още се броят, затова избягвам да говоря с цифри. Но така или иначе, следизборната картина добива наглед. Ако трябва да се опра удобно на клишето, Нетаняху спечели битката, но въпросът е дали ще спечели и войната. Ликуд е първа политическа сила, буквално „стърчат” електорално, при това, на повече от уважаваща дистанция от вторите (Йеш Атид). Трудно е да си представим, че Голиат ще бъде победен от Давидовците. Основният аргумент в тази посока са сериозните конфликти в антинетаняху блока, основният от които конфликти е този между израелските и арабските националисти.

Това не значи, че работата на Нетаняху ще е лесна: за да продължи да управлява, той ще трябва да абсорбира към коалицията си част от арабския сегмент - конкретно ислямистката партия Ра’ам. А в космоса на един ликудник това би означавало сделка с дявола. Такъв потенциален сюжет би склонил част от иначе сравнително сигурните потенциални партньори на Нетаняху - като Ямина на Нафтали Беннет и Религиозният ционизъм на Безалел Смотрич, да помислят дали пък техният партиен интерес, особено ако има нови избори скоро, не би диктувал властова диета пред опцията да бъдат в коалиция с арабски представител.

Нещата, разбира се, са по-сложни и от това. По принцип изборите са предназначени да разрешават проблеми, но в Израел те като че ли създават нови такива.

Допускам, че като опитен политик, Нетаняху вече има и “target-list” – хора от опозиционни на него партии, които обаче биха склонили да подкрепят управлението му при определени обстоятелства от утилитарен характер. Все пак помним как Амир Перец, тогава председател на Лейбъристката партия, си обръсна знаково мустака като публична заявка, че няма да подкрепи управление на Нетаняху, за да се превърне в един от министрите му малко по-късно.

- Какво е мнението Ви за управлението на Нетаняху?

- В контекста на пандемията от Covid-19, то е изключително успешно. Неслучайно Израел е абсолютният лидер по ваксинирани граждани като пропорция спрямо населението. И това, въпреки съпротивата срещу противоепидемичните мерки на един сектор от израелското общество - хареди, ултраортодоксалните евреи. В дипломатическо отношение също: Нетаняху продължава да разбива анти-израелското статукво в мюсюлманския свят, нормализирайки отношенията на страната с редица арабски държави - ОАЕ, Мароко, Судан, Бахрейн.

Ако трябва да се върна на аналогията, която направих преди малко, Нетаняху е безспорният Голиат в политиката на Израел от средата на 90-те години насам. И това се видя и на тези избори, в които Гидеон Са’ар, създал идеологически близнак на Ликуд, но натоварил го с антинетаняху императив, не успя да направи добър резултат.

За доминантната роля на Нетаняху има, разбира се, и други причини. Вече традиционно слабата левица, флуктуациите в арабските партии, дефицитът на лидерство в центъра на политическото пространство на страната (от Яир Лапид до Бени Ганц) и т.н. В този смисъл е възможна аналогия и с Турция: не питайте защо Ердоган е силен, питайте защо опонентите му са слаби.

- Израел се дава за пример по отношение на ваксинацията срещу Covid-19 - това помогна ли на сегашния премиер на страната сред сънародниците му?

- В тази кампания инжекцията за Нетаняху бе това, което в предишната бе Доналд Тръмп. Само дето снимка със спринцовка не върви да бъде окачена на транспарант. Израелският министър-председател експлоатира мащабно кампанията за ваксинация, която той провежда. Друг е въпросът обаче доколко това е повлияло на електоралните нагласи в израелското общество, в което основният кливидж е „за” и „против” Биби. В този смисъл, нагласите са циментирани и дори пандемията изглеждаше със срамежлив капацитет в това да разколебае верните привърженици и стриктните критици на Биби. Но нека все пак дадем шанс на постелекторалните изследвания, които трябва да направят дисекция на изборното поведение на хората, включително и спрямо този показател.

- А можем ли да вземем пример от Израел и по отношение на организирането на изборите от гледна точка на осигуряване на стриктни противоепидемични мерки в избирателните секции?

- Трудно е аналогизирането на двете страни и техният опит в организацията на избори. Израел има активна и влиятелна гражданска и религиозна диаспора, която е в по-пряк контакт с държавата, и притежава голям брой военнослужещи, които гласуват дистанционно. В този смисъл, Израел има опит в организацията на избори във форсмажорни обстоятелства. За целта на този вот, с оглед на пандемията, бяха създадени и допълнителни секции, така че да се избягва струпването на хора.

Поставете оценка:
Оценка 3 от 2 гласа.

Свързани новини

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 честен ционист

    4 9 Отговор
    Запомнете, Биби спечели в Израел, така и Боци ще спечели тук.
  • 2 Овчарник

    6 5 Отговор
    израел държавата на християнската религия хвърля най много бомби... Зла религия...
  • 3 РАДИО ЕЛТО

    7 6 Отговор
    на 4 4 20 21 година дда изхвърлиме герб и съд за БОРИСОВ ГЕШЕВАЛ ЙОРДАНОВ и други който съсипаха БЪЛГАРИЯ

    Коментиран от #5

  • 4 марони

    5 3 Отговор
    САЩ и Израел,управляват света!Така,че не ги мислете.
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Кибер

    1 1 Отговор
    В 21-ви век към властите трябва да се отнася просто-пада качеството на живот на хората-сменяме го с нов, заплатите растат-нека управлява по-нататък, както в проекта Smart-digital Bulgaria.
  • 8 dfghjk

    0 3 Отговор
    Израел са най-добрия пример, че всичко е измама с ваксините, дори и тези "скъпите" за които буквално си умирате.

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.