Иво Инджев за ФАКТИ: Силата на кремълските слуги в България е в тяхната невидимост

След провеждането на парламентарните избори на 4-ти април и формирането на 45-ото Народно събрание, политиката в България отново стана интересна за значителен брой български граждани. Колко време ще продължи това и дали ще може интересът към нея да е устойчив, предстои да видим. Междувременно, от ФАКТИ продължаваме да Ви представяме анализа на личности със значителни натрупвания от впечатления и заключения, когато говорим за българската политика.

За изборния резултат, министър-председателя МетодиевИЧ, по нашия събеседник, кремълските слуги в България, БСП, ДПС и други теми, може да прочете интервюто на медията ни с Иво Инджев в следващите редове:

Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). От години има собствен блог - ivo.bg, в който ежедневно публикува анализи за личности и събития от България и света.

- Г-н Инджев, да започнем така. Има ли факт, който много Ви изненада в изборния резултат от началото месеца, както и след старта на 45-ото Народно събрание?

- Рутинен от доста години факт е, че социолозите у нас не познават процентите и подпомагат абонираните за победители поръчители на проучванията им с внушенията си. Сред основните задачи на десетилетието на отиващите си властници беше овладяването на медиите и те не ги разочароваха. Самите управляващи се скъсаха да се хвалят и да бягат от дебат. Резултатът от всичко това беше такъв, че само те се изненадаха на 4 април.

Приличат на закоравял побойник, който е настроил цялата махала срещу себе си, а след това се изненадва, че яде бой. Други изненадани нямаше. Включително и моя скромност. Подписал съм се под множество прогнози в този смисъл.

- Другарят Методиевич, тоест Бойко Борисов, често е обект на Вашите анализи във Вашия блог ivo.bg. Вярвате ли искрено, че с политическата му кариера е свършено, или пък опонентите му са способни да го реанимират?

- Аз не боравя с категорията на вярата, която оставям на суеверните хора и на църковните служители. Очаквам от Методиевич всичко. Не дефинирам какво означава “всичко”, защото той има таланта да надхвърля всякакви очаквания за възможните номера, на които е способен в името на собственото изтъкване.

Някой вярвал ли е, че в рамките на една седмица първо ще избяга от парламента с писмена оставка, а след това ще си вземе отпуск, който ще се окаже накрая по болест? Три в една седмица, само и само да стане неговата и да се наложи отново uber alles. Не за Гинес, рекорд е като за Ганьо, какъвто не сме имали начело на държавата в цялата ѝ горда 1300 годишна история.

Ако някой ми цитира друг български владетел някога да е казвал за себе си, че много умен и много мъдър, както сам се определи по къси гащи в болницата на представлението по изпровождането на своите камикадзета да бъдат бламирани като министри, ще си взема думите назад. Преди това обаче държа да го наричам Бай Гадньо.

- Настоящото 45-то Народно събрание определено е глътка свеж въздух в сравнение с предишното, което беше тотален кремълски бордей. Но все пак и сега в парламента са ГЕРБ, БСП и ДПС. Считате ли, че окончателното доизчистване на слугуващата на Кремъл шлака може да се осъществи с нови и нови избори?

- Силата на кремълските слуги в България, за разлика от техните събратя в други държави с видими руски малцинства, подлежащи на наблюдение и някакъв контрол, е в тяхната невидимост. Пръснати са (почти) навсякъде. В това отношение най-важното е, че ГЕРБ беше отстранена от властта. За нея прословутият (напоследък, а иначе го коментирам от десетилетие по-рано) генерал от КГБ Решетников каза в едно интервю, че е предпочитаната от Кремъл партия в България.

Очаквам да видя как Нинова и антуражът ѝ ще отиграят шамара на посланик Митрофанова. Тя арогантно се намеси в политиката на БСП, заставайки на страната прогонения от Нинова от ръководството Георги Гергов. Такова нещо не се е случвало на наследницата на БКП от времето Горбачов. До момента, в който казвам това, БСП приема шамара за “аванта”, но той напомня на онзи юмрук в лицето на Волен Сидеров, който той получи от яростен русофил насред София. Дано столетните адепти на съветското влияние прозрат, че руският му вариант ги маргинализира все повече - международно, а вече и вътрешно, както се видя на изборите.

Колкото до (ръководството на) ДПС, не се вижда на хоризонта му страх от избори. Поне докато трае магията с капсулирането на неговите избиратели около почетния им председател Доган. Ако имаше критична маса съмняващи се избиратели на ДПС (в духа на традицията на европейското възраждане, дефинирана от Декарт), които да реагират нормално след проруския демарш на Доган с прогонването на Лютви Местан от поста му, тази прослойка критици трябваше да е поискала вече сметка на падишаха от сараите.

Някой може ли да си представи, че обикновените български турци си падат русофили, както техният владетел от Бояна?

- Не, определено не може. Встрани от това, в един от анализите си разглеждате брака по сметка на новите парламентарни партии с БСП и ДПС като нещо, което може да свърши работа срещу ГЕРБ. Кое Ви кара да бъде оптимист за това?

- Изразих се образно като за някои хора, които нямат въображението да си представят, че политиката понякога изисква прагматичен компромис. Най-голямо изкуство в живота, съответно и в политиката, е боравенето с компромисите. Без тях не може да се живее, макар да са смъртоносни, когато се преглъщат в големи количества - също като в случая с водата, без която не можем да съществуваме, но бихме се удавили, ако глътнем повечко от нея.

- Предвид историческото им минало, може ли да се има дори минимално доверие на социалистите и доганистите? Както и, едно такова единодействие, ако се провали и компрометира, което не е твърде невероятно, няма ли да спомогне на ГЕРБ да се върне на „бял кон“, а формации като „Има такъв народ“ и „Демократична България“ да отидат на политическото бунище?

- Не става дума нито за доверие, нито за единодействие, а за съчетаване на интересите в името на общата цел. Защото разграждането на автократичния модел на управление в България изисква наистина обединени усилия.

- Споменавайки ГЕРБ се подсещам за пробуждането на един от евродепутатите им – Андрей Ковачев. Над 10 години по-късно той придоби решителност в искането си за събарянето на пропагандните съветски паметници, а също и поиска преименуването на градове като Благоевград и Димитровград. Как бихте коментирали това?

- Андрей Ковачев е единственият значим представител на ГЕРБ, който и преди е заявявал така позиция. Но сега той за пръв път “премина в настъпление” срещу собствените си съпартийци в Столичната община. Призова ги да подкрепят демократите в общината, които на практика бойкотират от години всеки път, когато се поставя въпросът за демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). На практика Ковачев се разбунтува по този параграф срещу шефа си Методиевич и русофилстващата кметица Фандъкова, които охраняват непоклатимостта на съветската окупационна символика.

- Да поговорим и за президента Румен Радев. Какъв президентски мандат изпраща той през Вашия поглед и цялостно какъв герой е Радев в българската политиката – положителен, отрицателен или нещо средно между двете?

- Кръстник му е пак Методиевич, ако се вярва на твърдението му, че нарочно го е оставил да победи неговата кандидатка Цецка Цачева. Само че Кръстникът този път удари на камък. С риск да стана несимпатичен на мнозина, ще припомня, че западните съюзници дадоха знаци за солидарност с Радев в апогея на сблъсъка му с конкурента Методиевич миналото лято, когато хората на Гешев нахлуха в президентството. Прогнозата ми е, че Радев ще бъде предпочетен от всички външни фактори и за следващите избори, ако трябва да избират между него и Методиевич. Колкото до вътрешното разположение на силите, за момента разполагаме само с данните на същите социолози, които не познаха резултата от изборите и подредбата на партиите в парламента. Така че предпочитам да не бързам да се качвам на техния влак.

- Смятате ли, че всичко през последните 31 години в българската политика се случва по предварително разработени сценарии? И ако – да, от кого се измислят и дирижират тези сценарии?

- Не, не мисля, че злодеите са толкова умни и мъдри - “умен и мъдър” ни е, по собствената му преценка, само Методиевич, когото наричам по руски образец не случайно. Вземам пример от онзи запис на Борисов, в който той самият нарича по руски маниер Василиевич един от своите стари ментори, какъвто беше шефът на “Лукойл” Валентин Златев.

- Оптимист ли сте за България, г-н Инджев?

- Не обичам да се измъквам с помощта на чужди мисли, но когато споделям техния смисъл, нямам проблем да ги цитирам. “Предпочитам да съм песимист и да не позная, отколкото да съм оптимист и да се разочаровам”. Казал го е в наши дни Илон Мъск, чийто успех показва, че свободният човек, продукт на свободно общество, може и Космоса да превземе.