За институционалния бойкот на Закона за защита на животните - Габриела Пападопова за ФАКТИ

Нерешените проблеми в България са толкова много, че за огромно съжаление се простират чак до животните, които обитават територията на страната ни. Закон за защита на животните има, добър е, но не се прилага добре. Между другото, подобно на много други закони в клетата ни република.

В годината, в която неправителствената организация „На Tи с природата“ чества 20 години от създаването си, ФАКТИ се свързахме с г-жа Габриела Пападопова, която е част от това НПО, което вече две десетилетия се бори за по-хуманно отношение към животните у нас, за добро законодателство, когато става дума за тях и природата, както и за други неща, които можете да научите в следващите редове.

- Г-жо Пападопова, 20 години „На Tи с природата“. Каква е равносметката Ви?

- През 2001 г. сдружението беше създадено с основна цел създаване на Закон за защита на животните. Законът е факт от 2008, а основателите и доброволците ни бяха основният двигател на създаването и приемането му. Следваща цел, по която работихме с колеги, беше инкриминирането на особената жестокост. Текстовете бяха включени в Наказателния кодекс през 2011. През годините си поставяхме нови цели и поехме нови отговорности. Участвахме в консултации и работни групи за създаване на наредби, писахме становища, подавахме жалби и сигнали, водихме дела срещу институции, сътрудничихме си с други, на които им се работеше по закон. Също така консултирахме и помагахме на граждани и колеги, организирахме образователни събития и кампании, представихме пред комисия на Европейския парламент проблемите, свързани с жестокостта към животни в приютите, помагахме на животни в беда и още много, много неща свършихме.

Тъй като сме доброволческа организация, без хора на заплата и без осигурена издръжка, не беше лесно. Но, като цяло – оцеляхме, пораснахме и можем да кажем, че свършихме доста и добра работа.

- До каква степен се припокриват целите и приоритетите Ви през 2001 г. с текущите?

- Всъщност, като изключим вече постигнатото, няма голяма промяна. Сега целите и приоритетите ни са по-скоро да научим институции и граждани да прилагат законодателството в практиката. И където има пропуски – да помогнем да се усъвършенства. По отношение на законодателството, касаещо диви животни и животни в зоопаркове, има много работа. По отношение взаимодействие между институции и създаване на конкретни процедури за действие по сигнали – също има много за правене.

- Какво можете да ни разкажете за законодателството в България по отношение защитата на животните от насилие – добре ли е разписано, прилага ли се ефективно?

- Ще се опитам да обясня нещата възможно най-простичко. Законът за защита на животните, при неговото създаване и приемане, беше един съвременен и добър закон. Получи дори международно признание. Но институциите, които трябваше да го прилагат на практика и да контролират прилагането, до ден днешен мълчаливо отказват да го правят. През годините този закон беше променян – за да отърват от глоби кметовете, които нищо не правеха, за да няма безстопанствени животни, за да се създаде БАБХ, която да стане контролен орган по този закон, за да се направи една безмислена Национална програма и т.н. Всяка промяна влошаваше качеството му.

Законът, от своя страна, трябва да бъде последван от подзаконови актове (наредби, инструкции и т.н.), които да дават конкретика кое как да се случва в практиката. Проблемът е в качеството на част от тези актове – в пожелателните текстове, в липсата на конкретика и ясни процедури, в непосочване на санкции за неизпълнени задължения.
Другият огромен проблем е в хората, които следва да контролират прилагането на закона и да налагат санкции в случай на неизпълнение. Това обикновено са хората от БАБХ. Агенцията, придобила известност като „убийци на животни“ – да, те отговарят по закон за хуманното отношение към животните. Пореден пример за това как работят е начинът, по който тихомълком са евтаназирали 41 питбула в пловдивския приют, защото според тях не били подходящи за осиновяване. А такова основание за евтаназия в законодателството няма. Тази агенция, в този и вид, не може да изпълнява функциите, вменени ѝ от закона.

- Стигало е до мен твърдението, че институциите – като Прокуратура и МВР, някак не проявяват достатъчно разбиране, когато говорим за насилие над животни, някак им е далечно. Как си обяснявате това, ако, разбира се, е вярно?

- Тук не става дума за проявяване на разбиране. Има закон – той трябва да се прилага. Престъпленията срещу животни, включени в Наказателния кодекс, са също толкова престъпления, колкото и всички други. Има разписана процедура за действия от страна на служителите на МВР по сигнали за жестокост към животни. Масово в районните полицейски управления не я познават. Има разписана методика, която прокурори и следователи трябва да следват при работа по съответните членове на НК – и там явно масово не са запознати. Обявиха едни служители за зоополицаи – под натиска на едно телевизионно предаване, един евродепутат и няколко организации. Организираха им обучения. Щяха да ги пращат на обучения и в Холандия. Да не мисли някой обаче, че на тях им възлагат случаите с престъпления срещу животни? Не, казаха от МВР в отговор на наше запитване. Не било задължително.

Е, надяваме се в близките години с помощта на жалби и сигнали да ги „обучим“. Защото явно това е единственият работещ метод.

- Вероятно разполагате със статистика за насилието над животни в България. Спад, застой на едно положение или ръст има през годините?

- Такава официална статистика няма. От МВР изнасят броя на подадените сигнали. От Прокуратурата – броя на образуваните досъдебни производства. От година на година броят на сигналите расте. Но това не значи, че случаите на насилие са повече. Просто хората все повече се вълнуват от темата и все по-често подават сигнали.

- Пак изхождайки от статистиката, каква е ситуацията с бездомните кучета в страната, а също така и прави ли нужното държавата, за да се справя с проблема?

- Това е една много болна тема. Не, държавата не прави нужното и това сме го казвали много пъти. Много пъти сме казвали и на работни групи в МЗХГ, и в становища, че трябва да се работи върху причините – домашните кучета и безразборното им въдене, нерегламентираната търговия, липсата на контрол върху отглеждането, фермите за кучета и вносът от такива. Включително предоставихме на министъра писмо от Интергрупата за животните към Европейския парламент.

Кметовете дори не знаят колко са кучетата на територията на общината им. От 2008 до сега са пращали едни измислени отчети, нямащи нищо общо с реалността. БАБХ си е правила отчети на тяхна база. Така, на хартия, работата е вършена. А на практика, регистрираните домашни кучета за страната са под 10%.

- На практика има ли работеща зоополиция в България?

- Не, няма. Всъщност, за да е работеща, дори не е нужно да е „зоо“. Полицията, както изясних по-горе, има задължение да работи по сигнали за престъпления по НК – независимо дали престъплението е извършено срещу човек или е извършено срещу животно.

- Вие като неправителствена организация, ангажирана със защита на животните, формиране на всеобщо хуманно отношение към тях, както и с екология и защита на природата, какво бихте поискали от политическите партии, които от 11 юни активно ще се борят за гласа на всички български граждани?

- Имаме контакти с политици от различни политически сили. Четем и се интересуваме – кой е предвидил в програмата си мерки, свързани с природата и животните и какви?

След съставяне на Народно събрание и ново правителство, ще потърсим диалог с политиците и ще им предоставим предложения, изработени от организацията ни и партньорски организации, свързани с решаване на най-съществените проблеми – безстопанствени кучета (с фокус върху първопричините), условия в зоопарковете, граждански контрол и други. А също и създаване на нов орган за контрол по Закона за защита на животните и хуманното отношение към тях.