Случаят Кантарджиев и неравенството

През последните дни не стихват пропагандните действия по повод навременното пенсиониране на проф. Кантарджиев – телевизионно известна фигура от последните година и половина, запомнящ се телевизионен образ. Безспорно проф. Кантарджиев е ерудит в своят област, международно признат специалист. И преди пандемията на Ковид-19 той, макар и рядко, довеждаше до знанието на българската общественост кога се очаква поредния грип, какъв щам и т.н. Малцина познават пряката му работа като административен и научен ръководител. Безспорно той е уважаван и като такъв.

Но в пандемичната обстановка, той, иска ли не иска това, стана притурка на ГЕРБ и лично на Борисов. В предаванията на пресконференциите на Националния щаб той се изразяваше интересно, но винаги подкрепяше личното мнение и налаганата от авторитарния вожд Борисов (със самомнението на спец в епидемиологията). Проф. Кантарджиев и доц. Кунчев почти винаги приклекваха пред мнението на Борисов и неговите властови тоталитарни методи на ръководство. И се завърташе един безкраен процес на почти ежедневна промяна на заповедите на здравния министър. Със своето поведение те искат, или не искат това, станаха съучастници в може би целевото допълнително развихряне на втората и третата вълна на кризата. Те стана ревностни почитатели на икономическата загриженост за ресторантьорите, хотелиерите, нощните клубове, барове, фитнесите и т.н. Здравето за тях остана на втори план пред социалните и икономически проблеми на бизнеса, осигуряващ кефа на хайлайфа.

В България, както в повечето европейски страни с пазарно здравеопазване срещнахме пандемията напълно неподготвени научно-теоретически, материално-технически и управленско-политически. Да си припомним само, че в първия етап на пандемията имаше седмици, в които тестове имаше само във Военно-медицинска академия и то ограничен брой (ок. 2000). Кой трябваше да е отговорен за осигуряването на такива тестове, поне на равнището на другите европейски страни? И кой, ако не Кантарджиев трябваше да алармира и инициира своевременната доставка на тестовете? По чия вина бе забавено признаването на антигенните тестове? Разбира се на специалистите от медицинския антураж на Б.Б.

Защо Кантарджиев се съгласи в края на лятото на 2020 г. и началото на есента да бъдат масово разхлабени мерките и у нас избухна мощна втора вълна от заразявания и боледувания, от умирания на медици и педагози. От какъв зор само в България и още две-три страни имаше масови посещения на футболни мачове, започна нормално учебната година и продължи така до края на ноември месец? И защо дори когато се разгаряше втория етап на кризата се закъсня с въвеждането на необходимите ограничения? И да си спомним месец март, когато в Европа се надигаше третата вълна. Тогава у нас започна значително разхлабване на ограничителните марки така, че пикът на вълната да съвпадне с провеждането на парламентарните избори. Защо тогава Кантарджиев си мълча, а по телевизиите ни уверяваше, че това е плод на по-заразния английски вариант на Ковид-19. Да, ГЕРБ спечели изборите, но хиляди хора умряха предсрочно. Носи ли някой отговорност за това?

В целия Европейски съюз само в България бе приета наредба за ваксиниране, в която бяха изпуснати хронично болните, възрастните хора бяха оставени чак на четвърто място, след гледачите на норки, след полицаите (здрави по статус, иначе са уволнявани), университетите, чиновниците (гласоподавателите на ГЕРБ) в министерствата и централните ведомства, но не само те, а и членове на техните семейства и т.н. А на проф. Кантарджиев му е добре известно като един от най-големите специалисти в България, че жертвите на Ковид-19 са предимно хронично болните и възрастните хора – над 80% от смъртните случаи. Забавянето на ваксинирането на възрастните хора и хронично болните доведе до голяма за размерите на България смъртност, но освен това и пренатовареност на държавните болници и неимоверни усилия и изтощение на медицинския персонал.

Оценката за действията в кризисна ситуация се определя не от чувството за хумор, нравоучителния и спокоен тон, добрият образ пред телевизионния екран. Оценка се прави по резултатите, а главният резултат от пандемичната криза е смъртността. Да си припомним, че по обща смъртност по време на пандемията България се нареди на второ място в света след Перу. А да видим последните данни за смъртността само от Ковид-19 към 11.06.2021 г. На 100 000 население рекордьор в света е Перу (584.85), страна, в която държавата не признаваше съществуването на Ковид-19. Следват Унгария (306.09) и Чехия (282.58). България (257.40) е на седмо място, „изпреварена“ с почти същия резултат от малките държавици Босна и Херцеговина (269.95), Северна Македония (263.34) и Сан Марино (260.19). Само в ЕС България е рекордьор, на първо място по обща смъртност, дължаща се на ликвидиране в болниците на множество отделения заради формиране на Ковид-отделения и ограничаване на достъпа до медицинска помощ на хронично болните и възрастните хора. Изключително показателни са данните за това на НСИ за 2020 г. Всеки може да ги види и анализира.

По смъртност само от регистрираните от Ковид-19 България е на трето място в ЕК с починали 17 893 или 257.40 на сто хиляди. Оценката да управляващите пандемичната криза трябва да се прави както от общите резултати, така и чрез сравнение, предимно със съседните страни. Най-лесно е сравнението със Сърбия, понеже страните ни са с почти еднакъв брой население, еднаква религия, сходни бит и начин на живот. В Сърбия са починали почти два пъти по-малко хора от Ковид-19 – 9 303 души или само 97.65 на сто хиляди. И естествения въпрос: „Къде управлението на кризата е било по-качествено и къде почти провалено?“ Подобно е сравнението с Гърция, в която делът в БВП на туризма е 24%, а в България само 12%. Там смъртността е 115.27 или почти два пъти и половина по-малка от тази в България. Да не говорим за Турция, където смъртността е 58.44 или почти пет пъти по-малко от България. В националния щаб, с изключение на ген. Мутафчийски (създал най-качествено в страната лечение от Ковид-19) останалите, включително и Кантарджиев, се страхуваха да назоват истинската опасност и да изразяват тревога от високата смъртност. С мълчанието си те подкрепяха лъжовната теза на Борисов, че сме най-добри в света, най-добри в Европа, че другите трябва да се учат от нас. С това те заемаха лъжовната позиция на СМИ, че в другите страни е много страшно. И на 12 юни медиите ни лъжеха, играейки си с абсолютните цифри, колко е гигантска смъртността в Индия, САЩ и Бразилия. В тях тя на сто хиляди население е значително по-ниска от тази в България – САЩ (181.59), Бразилия (227.87) и Индия (26.26).

Не е известно, кой е най-виновен за грешния избор на ваксини за ваксинацията - Борисов, Ангелов, Кунчев или Кантарджиев. Доколкото си спомняме Кантарджиев е главният специалист по ваксините. Дали той ги е предложил, дали е мълчал, когато Борисов ги е предложил и утвърдил?

Когато човек участва в държавна дейност със своето действие или бездействие той носи отговорност за резултатите. Така стои въпросът с проф. Кантарджиев. Провалът в управлението на кризата в България е драстичен. И никой ли в България не е виновен за хилядите излишно преждевременно загубени животи. Това от една страна.

А от друга страна е реакцията срещу решението на министър Кацаров. Реакция на ОПГ (организирана пропагандно-герберастка група) е показателна. Министър Кацаров не е нарушил закона. И започват протестите на ГЕРБ, на ИТН, на НФСБ, на БСП и множество други партии, политици, журналисти и лекари. Създава се пропагандна кампания срещу министър Кацаров, срещу служебното правителство и срещу президента Радев.

Разбираема е позицията на ГЕРБ и Борисов, НФСБ, ВМРО – Кантарджиев служеше като обществено прикритие под маската на експертност за безобразното държавно управление на кризата. Разбираема е и позицията на ИТБ, които са противници на грижата за пенсионерите (начело с Буквоядката).

Неразбираема е позицията на ръководството на БСП, на изявленията на Нинова и върхът – позицията на ГС на БСП, позициите на Нинова и ГС на БСП би следвало да са по-други. Тази партия в програмата и в устава си е записала, че е за равенство в обществото. И веднага възникват въпросите:

Първо, по-равен ли е от другите пенсионирани след навършване на пенсионна възраст проф. Кантарджиев? Ако е призната за по-равен, то има място за протести. По-равни ли са пред закона обслужвалите грешното управление от Борисов, Ананиев, Ангелов и компания на здравната криза?

Второ, защо всички протестиращи срещу пенсионирането на проф. Кантарджиев не протестираха срещу пенсионирането на стотици професори от университетите, които след навършване на пенсионната възраст почти моментално са пенсионирани. Те са по-малко ценни от Кантарджиев ли? Те са по-малко професори ли? Защо градското ръководство в София мълча по време на пенсионирането на знаменитият български хирург акад. Дамянов от ИСУЛ? Защо вини проф. Кацаров, че уволненият от Ангелов знаменит хирург от ИСУЛ Бойко Коруев – председател на българското хирургично дружество, не е възстановен като директор на ИСУЛ)? Ами нали трябва да уволни настоящият директор и това да бъде оценено като реваншизъм от герберастите. А зощо обществеността не протестира когато ГЕРБ масово уволни стотици прекрасни директори на училища чрез пенсиониране заради навършена възраст? Образованието е по-малко важно от ли?

Трето, а как да израстват по-младите лекари, когато някои на пенсионна възраст продължават да работят до дълбоки старини. Младите нямат ли право на равни възможности? При 33 години стаж на ръководна длъжност (колкото Тодор Живков) на Кантарджиев, нямат ли право по-млади и способни да поработят на такава позиция.

Четвърто, и може би най-важното в случая е, че на мястото на Кантарджиев е назначен подготвен от него по-млад кадър с не по-лоша експертиза. Това е естественият ход на развитието на кадрите.

Няма безгрешен човек и навярно министър Кацаров не е безгрешен. И може и трябва да бъде критикуван, когато нарушава основни принципи. В дадения случай той спазва закона и принципа за равенство и равни възможности за развитие и израстване на кадрите. Кацаров още преди да е министър остро критикуваше управлението на кризата и най-вече пренебрегването на ваксинирането на хронично болните и възрастните хора. И сега критикът на ГЕРБ и Борисов е критикуван навярно по инерция от БСП. А дали с тази критика към министър Кацаров БСП не подкрепя ГЕРБ и Борисов, тъй като Кантарджиев влезе в политическа екранна поддържаща роля на Борисов. Министър Кацаров запази достойнството на проф. Кантарджиев, не го упрекна за нищо, макар че имаше за какво. В личен план имам някои резерви към Кацаров, но в случая с проф. Кантарджиев е прав.

Може би президентът Радев не избра най-добрия вариант за здравен министър!? Навярно има и други експерти в сферата на здравето, които можеха да са министри на здравеопазването, но някои от тях се отказаха, защото не искаха да се противопоставят на хората на ГЕРБ и Борисов, защото се страхуваха. Стана в БСП нещо подобно на ИТН – ние сме за „изчегъртването“ на ГЕРБ, но да запазим хората, работили за проваленото управление на здравната криза.

Автор: Анко Иванов

Източник: Политкомент