Патологичната мания за българизация на македонците

България получи ново отлагане и още един шанс от Комитета на министрите на Съвета на Европа да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека, т.е. да даде възможност за регистрация в своята държава на асоциации с македонски етнически произход. До 1 декември 2021 г. България трябва да покаже конкретен напредък в решаването на тези въпроси. Предприемането на действия за изпълнение на решенията на ЕСПЧ би означавало да се приеме реалността на съществуването на македонско малцинство в България, нещо, което е един вид ерес и табу за българската политика. От гледна точка на поговорката „справедливостта е бавна, но постижима“, строгото предупреждение (преди евентуално изключване от Съвета на Европа) от Комитета на министрите на България за очевидното пренебрегване при изпълнението на препоръките от временната резолюция на този европейски орган от октомври 2020 г., юридически изглежда, че това е насърчение за македонските сдружения в тази страна в борбата им за правата на човека.

Но когато вземете предвид целия контекст на тази международна правна борба на македонците от България пред европейските институции и ще се сблъскате с факта, че в продължение на почти 15 години българската държава намира различни оправдания и дори изразява открито неподчинение да изпълнява решенията на ЕСПЧ. Новият срок на Комитета на министрите може да наподобява ново несигурно продължение на Голготата на македонските асоциации.

Нещо повече, политическата борба на България на европейско ниво за пълното побългаряване на цялото македонско съществуване се разширява, използвайки точно механизмите за консенсусно вземане на решения в ЕС, като непробиваем щит за нейните националистически амбиции. Въпреки всички твърдения за натиск от международни фактори, въплътени в посланията на висши европейски държавници, дипломати и политици, а също така и в някои нови мерки на световната сила САЩ, България изглежда остава твърда в позицията си относно ветото за европейската интеграция на Македония .

С наближаването на времето за срещата на върха на ЕС по време на португалското председателство неизбежно се налага впечатлението, че никой не може да ограничава ветото на България.

В европейския клуб България открито се държи като измамник на хазартна маса. Това, което се разбира в ЕС като демокрация, зачитане на правата на човека, зачитане и утвърждаване на правата на малцинствата, върховенство на закона ... за България е възможност за изнудване в изграждането на двустранни съседски отношения и възможност за реализиране на вековната стара мечта за велика държава и патологичната мания за българизация на македонците. С поведението си България все повече подчертава имиджа на постоянен тест за европейските принципи и авторитета на европейските правосъдни институции.

Този път, преди разискването на Комитета на министрите, българските власти се оправдаха пред Страсбург, че са имали затруднения да завършат своевременно работата по методологичните насоки поради обективни причини и непреодолима сила, свързани с глобалната пандемия на COVID -19 и ежедневно променяща се работна среда с все по-строги мерки и ограничения. Но освен това българското правителство представи подробен план за действие за изпълнение на съдебните решения и няколко държави сега чакат неговото изпълнение, т.е. изпълнението на решенията на ЕСПЧ, което означава разрешение за регистрация на тези сдружения. Дългогодишната толерантност на европейските институции по отношение на българските измислици и в определен период наглия отказ за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (от типа - ще плащаме глоби, но не признаваме македонските малцинство), все повече заплашва да обезцени авторитета на европейското правосъдие.

Толерантността към България също оставя място за останалите членове на Съвета на Европа да пренебрегват и игнорират решенията на Европейския съд по правата на човека. Правосъдието и правата на човека, както и правата на малцинствата са залегнали в същността на съвременните европейски принципи и европейските институции трябва да бъдат по-решителни в тяхното прилагане, особено спрямо онези, които злоупотребяват с джентълменска толерантност.

Коментар на Ясминка Павловска, "Нова Македония"