Aдв. Екимджиев пред ФАКТИ: Ще се стигне дотам обществото да не признава актовете на Прокуратурата заради ината на Гешев

„Необходима е дълбинна реформа в цялата система на правоохранителните органи. Несъмнено ядро в тази реформа трябва да бъдат статутът на главния прокурор, статутът на Висшия съдебен съвет, отговорността на магистратите, разширяването на съдебния контрол върху актовете на Прокуратурата“.

Това каза пред ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Преди деня за размисъл, разговаряме с адв. Екимджиев както за реформите, които следващото Народно събрание би следвало да проведе, така и за конкретните позитивни последици от тези промени.

„За да се случи, каквото и да е било в съдебната система, на първо място е необходимо обикновено парламентарно мнозинство, което да може да променя законите. Трябва да има един политически консенсус между партиите в бъдещето 46-то Народно събрание, за да се формира обикновено мнозинство от 121 депутата и да бъде приета каквато и да законодателна промяна. Засега, поне на думи, се очертава консенсус между „Демократична България“, „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън!“, а в някои аспекти – и от БСП.

На законодателно ниво промените могат да се случат сравнително бързо. Според мен това може да стане буквално за няколко седмици след формирането на новия парламент, като се има предвид, че законопроекти в тази насока бяха внесени в предходното 45-то НС, но заради липса на време не можаха да бъдат обсъдени в детайли и да бъдат изчистени. Законодателната техника е нещо изключително важно и аз съм съгласен, че не биваше толкова важни закони да бъдат приемани „на юруш“, в цялото това бързане, припряност и бламиране на 45-тото НС главно от страна на ГЕРБ. Добре е, че тези законопроекти останаха за следващото 46-то НС.

Темите със закриването на специализираните съдилища и прокуратури, закриването и трансформирането на КПКОНПИ, променянето на правомощията на главния прокурор - някои от тези промени могат да бъдат извършени със закони“, коментира адв. Екимджиев.

„С промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт могат да бъдат преформулирани тези правомощия на главния прокурор, с които той може да дава задължителни указания на подчинените му прокурори, свързани с воденето на конкретни дела. С една добра законодателна техника, ако тези промени са разумни и балансирани, дори без бърза конституционна промяна, главният прокурор може да бъде превърнат в един обикновен административен координатор, вместо да бъде всемогъща фигура, която може да дава задължителни указания за задържане на всекиго, за образуване на дело срещу всекиго, за прекратяване на досъдебно производство срещу всекиго. Главният прокурор може да бъде частично вразумен. Неговият статус, който сега наподобява статуса на някои монарси от ранното Средновековие, може да придобие известна европеидност с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт“, обясни адв. Екимджиев.

„Пак с промени в Наказателно-процесуалния кодекс, без да се пипа Конституцията, могат да бъдат закрити специализираните съдилища и прокуратури. Там обаче трябва много внимателно да се помисли какво се случва с висящите дела, за да не се стигне до прекомерно забавяне при връщането им в обичайните съдилища, да не се стигне до започването им отначало. В някои случаи това би могло да доведе до погасяване по давност на наказателната отговорност“, посочи той.

„Пак със законодателни промени може да бъде закрита и преучредена КПКОНПИ, така че първо, да бъде елиминиран г-н Цацаров, което е изключително важно за хигиенизирането на съдебната система и политическия живот в България, и второ, да има ясно разграничени функции в бъдещите две комисии, които, надявам се, ще бъдат учредени след закриването на КПКОНПИ. Едната би следвало да се занимава изключително с предотвратяване и преустановяване на конфликт на интереси, а другата – да бъде ангажирана с отнемането на престъпно придобито имущество. Умишлено подчертавам престъпно придобито, защото в момента КПКОНПИ е комисия, която претендира, че отнема незаконно придобито имущество, но често пъти действа не като държавна институция, а като башибозук и отнема не само незаконно придобитото имущество, а всяко имущество с недоказан произход.

Трябва да бъде прекратена тази порочна практика комисията да изисква от всеки гражданин да доказва произхода на всеки лев и всяка стотинка – понякога 20-30 години назад в контекста на 90-те години и галопиращата инфлация, на икономически преход, на въвеждане на валутен борд, на деноминация на лева и т.н. Изключително трудно е да бъдат проследени трансформациите на валута и имущество за един толкова дълъг период, бих казал – често пъти невъзможно дори, особено след като самата държава не е задължавала гражданите да пазят документи за придобиване на парични средства или друг вид имущество повече от 5 години. Затова е належащо хуманизиране и европеизиране на този Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“, смята още той.

На въпроса защо тези законови промени е нужно да се случат и какво ще доведат след себе си, адв. Екимджиев отговори: „На първо място, ситуацията с недосегаемостта, с липсата на публичен и институционален контрол на главния прокурор, е нетърпима за една правова държава. Виждаме в случаи, в които се изнасят данни за престъпление – историята с кюлчетата, с Мата Хари, „Осемте джуджета“, историята на Ивайла Бакалова, в която са замесени високопоставени прокурори, приближени до Гешев, как той отказва да разследва. Гешев няма право за избор - по Конституция той е длъжен да разследва, независимо от своите политически или лични симпатии или антипатии, независимо от своите разбирания за справедливост, разделение на властите и т.н.

Виждаме как, ако не бъдат извършени тези промени, един абсолютно непригоден човек като него може да нанесе изключително тежки репутационни щети на държавността, на понятието за законност. Ние сме на крачка от това дори истинските престъпници, които има за какво да бъдат съдени, да започнат да заявяват в съдебната зала, че не признават авторитета – разбиран като държавната власт, на този прокурор или тази Прокуратура. С действията си главният прокурор делегитимира не само себе си, не само фигурата на главния прокурор, а цялата Прокуратура и самата държава. Ще се стигне дотам заради ината на Гешев, обществото да не признава актовете на Прокуратурата, с които тя се опитва да ангажира наказателна отговорност дори на закоравели рецидивисти. Когато се вижда как се действа срещу невинни хора, как се крадат бизнеси, всеки престъпник може да каже: „Това е удар срещу мен. Тази Прокуратура, тази институция, тази държава, която е представлявана от такива прокурори, няма моралното право да ме съди, защото няма логика в това престъпници да съдят престъпници“.

„Моралният императив, че държавата трябва да е почтена, че трябва да спазва законите, е подкопан по безобразен начин от сегашния главен прокурор. Затова аз твърдя, че е непоносимо за една правова държава да търпи такава мина, заложена в основите на държавността. За съжаление Гешев не е единствен - такива хора има и във Висшия съдебен съвет, но понеже са безлики и анонимни, вредите, нанесени от тях, не добиват такава публичност. Гешев и хората като него делегитимират самата държавна власт и силата на държавната принуда. Самата концепция, че само държавата може да упражнява монопола на силата от името на суверена спрямо лошите, е базирана на аксиомата, че държавата е добра, че тя действа в името на доброто, на законността, на справедливостта. А ние ежедневно сме затрупвани от примери и доказателства, че Гешев е бандит, обвързан с бандити, че служи на бандити, а не на закона и на държавата.

Тези мерки, тези промени са спешни и животоспасяващи за съхраняване на базисната ценностна ориентация на хората кое е добро, кое е лошо, кое е справедливо, кое не е, кое е законно, кое не е. Етичният фундамент на обществото е застрашен, когато не знаеш дали когато някой намята прокурорска тога, тя олицетворява държавността, авторитета на институциите или е покривало, прикриващо бандитизъм и даващо имунитет срещу тях. Държавата не може да наказва едни престъпници, а други не – само защото "другите" отвреме-навреме намятат прокурорски или съдийски тоги“, категоричен беше адв. Екимджиев.

След като говорихме за промените, до които може да се стигне чрез промени в НПК и Закона за съдебната власт – тоест чрез обикновено мнозинство, разговорът премина към промените, които могат да се извършат, ако се формира конституционно мнозинство. „Конституционното мнозинство може да промени Конституцията така, че да се стигне до съвършено различна уредба на статута на главния прокурор, на състава на Висшия съдебен съвет, защо не и на мястото на Прокуратурата и нещо много важно, което за момента много малко се говори – увеличаване правомощията на Конституционния съд. В една толкова разбъркана държава - ценностно и политически, е необходимо да има един конституционен коректив, който да може да се произнася не само по конституционосъобразността на закони, но и на административни актове и действия на представителите на различни власти.

Само връщането към Конституцията може да компенсира тежките поражения върху държавността, нанесени от Бойко Борисов, от главния прокурор и от неговото лоби от безлични марионетки във Висшия съдебен съвет. Конституционният съд, чрез повече правомощия, чрез повече публичност на неговите актове, чрез повече говорене за Конституцията, за върховенството на закона и за принципите на правото може да възстанови тези ценностни ориентири“, обясни адв. Екимджиев.

Като друга промяна, която би могла да се случи с промени в Конституцията, адв. Екимджиев посочи въвеждането на отговорност на магистратите „макар и само за случаите на зла умисъл или груба професионална небрежност“. „Вече има ясно становище на европейско ниво, че такъв тип лимитирана отговорност за казусите с умишлени действия, прикрити под формата на съдебни актове или груба професионална небрежност, може да се носи. Тя може да бъде и имуществена, и дисциплинарна, и административна“, посочи той.

„Не може да се случват такива безобразия като тези флагрантни откази от последните дни и седмици за вписване на новите ръководства на държавни дружества и болници, които могат да нанесат огромни, непоправими щети и на бюджета, и на държавното управление и никой да не отговаря за това просто защото е наметнал черна тога, а действа като бандит“, категоричен беше адв. Екимджиев.

За да бъдат направени съответните промени обаче, са необходими определен брой гласове – 121 за промяна за закон и гласовете на 3/4 от депутатите за промяна на Конституцията, тоест 180 гласа. Конституцията обаче казва, че ако промяната получи 2/3 от всички гласове – 160 гласа, предложението се поставя за ново разглеждане и вече може да бъде прието със 160 гласа. За гласуването на каквото и да е било обаче, решаващо е разпределението на мандатите в 46-тото Народно събрание, което разпределяне се случва именно с парламентарен вот, какъвто ни предстои на 11 юли.

В този смисъл, на въпроса какво смята за тезата на анархистите, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, адв. Екимджиев отговори:

„Уважавам някои анархистични теории, но ще отговоря с друго клише – че демокрацията не е съвършена система, но за съжаление нищо по-добро от нея не е измислено. Затова трябва да се опитаме по демократичен път чрез парламентарни избори да променим това състояние, което е нетърпимо“.