Защо изостанахме толкова много и как ще ги стигнем румънците - Мартин Димитров за ФАКТИ

Преди всички избори в България се говори за това, че доходите в страната са ниски и че изоставаме сериозно от абсолютно всички държави в Европейския съюз. Малцина обаче са тези, които посочват точните причини това да е така, а още по-малко са тези, които с политическите си действия се борят това да се промени. Икономистът Мартин Димитров е от изключенията и в двата случая.

От ФАКТИ днес разговаряхме с него как стана така, че румънците, а и не само те, толкова много ни изпревариха в икономическо отношение, и как българите можем да ги догоним във времето.

Мартин Димитров е кандидат за народен представител от гражданската квота на "Демократична България" в 24 МИР София, като преференцията му е 104.

Ето какво каза той пред медията ни:

"Въпросът за драматичното ни икономическо изоставане е много важен. Когато влизахме в Европейския съюз искахме да бъдем разделени от Румъния, защото тя ни забавяше. Беше по-назад и във възприемането на европейското право, и икономически беше след България. Сега нетният годишен доход на един работещ в Румъния е с около 33% по-висок от този в България. Между двама е същото. Това показва сериозно изоставане, а изоставането ни спрямо централноевропейските и балтийските страни е още по-голямо - то е близо двойно. Близо два пъти по-назад са доходите в България спрямо тези страни. Изоставането дойде, защото в България реформите зациклиха. Последната голяма успешна вълна на реформи беше около първите мигове на членството ни в Европейския съюз и преди него. След това реформите зациклиха, не се направиха важните неща, започвайки от реформата в правосъдието. У нас започна системен тормоз над малкия бизнес, което спира развитието. Тоест в България се толерират избрани големи компании, приятели на властта, а се тормози малкият бизнес, което като комбинация има много лоши последствия за развитието. Също така се толерират монополи и картели и не се взимат мерки за защита на конкуренцията, което също спира развитието", отговори Мартин Димитров.

"Друго много важно нещо е, че заради общата среда, случаи като "Осемте джуджета", за това, че не се защитават правата на собственост, имаме проблеми да привличаме инвеститори в България. Особено след санкциите по закона "Магнитски", ако бързо не бъдат предприети мерки, аз не виждам кой инвеститор ще дойде в тази среда. Ако бързо бъдат възприети мерки за решаване на тези въпроси и се покаже, че има воля за важните дълбоки реформи, а аз видях някои положителни неща в действията на служебния кабинет, който незабавно реагира по закона "Магнитски" и ограничи действията на държавата с тези свързани компании, това може да бъде преодоляно. България може да достигне Румъния първо, а след това и централноевропейските, и балтийски страни, но това минава през тези дълбоки реформи. Напълно е възможно - въпросът е дали ще стигнем до такова мнозинство. Между другото, сега за първи път от много години има шанс да има едно силно мнозинство на промяната", смята икономистът, кандидат за народен представител.

Попитахме г-н Димитров - какво друго трябва да се реформира, освен правосъдната система в Родината ни, а той отговори така:

"Ще ги подредя така: правосъдна реформа, въвеждане на истинско електронно правителство, на трето място силни регулатори, които едновременно да защитават потребителите, но и да предприемат мерки в защита на конкуренцията срещу картели и монополи. В този контекст много хора питат защо поскъпват цените. Те поскъпват първо заради международни фактори, на които ние не можем да влияем, но също така и заради наличието на картели и монополи в редица сектори. Например в сектора на горивата не бяха предприети необходимите мерки за това да има по-добър достъп до данъчно-акцизните складове - нещо което с Петър Славов и други колеги много години го обясняваме и настояваме за него. Това влиза в графата силни регулатори, които да защитават потребителите и да защитават и конкуренцията. На следващо място бих споменал обръщане на парадигмата - а именно, че държавата трябва да защитава малкия бизнес на първо място, а не да се сдружава с монополистите и картелите срещу малките фирми. Често в България определени, близки до властта големи монополисти използват държавата, за да си разчистят терена от малкия бизнес. Това трябва да престане категорично. Държавата трябва да защитава малкия бизнес, а не да го тормози. Това е една много фундаментална, дълбока реформа, която трябва да бъде направена. Следващото много важно нещо е достъпът до обществени поръчки, пълна електронизация и равен достъп, за да не се оказва, че само фирми близки до властта печелят, което е ужасна практика. Всички проблеми, които изброих, те пречат на развитието и растежа".

Логично бе да попитаме Мартин Димитров какви ще бъдат първите му законодателни инициативи като народен представител в 46-тото Народно събрание, които се отнасят именно до реформи, помагащи за това догонване.

Част от въпросните инициативи ще са вече започнати от Димитров и колегите му в 45-тото Народно събрание.

Ето какво заяви той:

"В миналия парламент внесохме един много важен закон за намаляване на лихвата за забавено плащане. Това касае всички хора, които закъснеят със своите плащания за парно, ток, вода. Касае също редица плащания към държавата. В България лихвата за забавено плащане е на практика наказателна и е най-високата в Европейския съюз. Размерът ѝ е ОЛП (б.р. основен лихвен процент) +10% за гражданите и за бизнеса. Предложихме драстичното ѝ намаляване до ОЛП 4% за гражданите и ОЛП 8% за фирмите, защото за фирмите има европейска директива, която посочва минималното ниво. Това би довело до едно средно ниво за Европейския съюз. Така няма да бъде наказателно, няма да бъде затормозяващо, няма зорлем да фалират хората. Това е една много важна мярка, особено в кризисна ситуация, в която много хора закъсняват с плащанията си. Така те няма да бъдат докарвани до фалит, а ще има едно по-справедливо решение.

С колегите внесохме още законопроект за увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС, който пак ще внесем. Тук моля да не се греши, тъй като доброволната регистрация е друг режим, всеки може да се регистрира доброволно по ДДС, когато желае. Говорим за прага за задължителна регистрация. Предложихме той да бъде увеличен на 166 хиляди лева, каквато европейска директива също има. Това ще помогне отново на малките и средни фирми да имат по-добра среда и да работят в по-благоприятни условия.

На трето място с колегите Петър Славов и Георги Ганев планираме да внесем необлагаем минимум за данък общ доход. Тоест запазва се ставката от 10%, но се предлага необлагаем минимум. Това има за цел да направи плоския данък по-социален, да бъде още по-приемлив за хората, така че тези с ниски доходи да имат един необлагаем минимум от 500 лева. Това, първо, е инструмент за намаляване на данъците, второ е инструмент точно най-уязвимите групи да получат данъчни стимули и да разберат, че третирането към тях е по-благоприятно и съответно да има стимули за полагане на допълнителен труд от тези хора, виждайки, че средата за тях се подобрява".

Това са едни от първите мерки, които трябва да се направят. Има и нещо четвърто, много важно - да се запушат пробойните в бюджета. Виждате през in house поръчки какво се случва - близо 9 млрд. лева... Това е огромна неефективност. Ние трябва да запушим пробойните в бюджета, за да има пари за нормалните неща".

Напоследък отново става актуална темата за приемането на еврото в България, а вероятно и в бъдеще време ще си говорим много за нашето приемане в еврозоната. Разглеждайки тази тема, попитахме Мартин Димитров ще спомогне ли приемането ни в еврозоната за евентуалното икономическо догонване на партньорите ни от Европейския съюз, като той отговори по следния начин:

"Първо, 2024 година приемете като най-ранната възможна дата. Тя трудно би могла да се случи. Беше по-коректно да се каже на хората, че България може да бъде приета в еврозоната между 2024 и 2030 година. Така беше по-коректно да се каже примерно, защото не се лъжете - ако не бъдат направени необходимите дълбоки реформи, за които говорихме, включително борбата с корупцията, това с членството в еврозоната е много сложен въпрос.

На следващо място, благодарение на това, че България има валутен борд, влизането в еврозоната ще бъде с много по-малко сътресения. Ако се види примера на Естония, това е точно така. Хората не трябва да се притесняват.

И да, влизането в еврозоната ще има и благоприятно влияние върху икономическия растеж.

Имайте предвид, че перспективата е по-далечна и самото участие в чакалнята на еврозоната, която се нарича ERM II, също има благоприятно влияние върху икономиката. Неслучайно Дания е избрала повече от 20 години да стои в същата тази чакалня, защото тя също има благоприятния ефекти - като достъп до финансиране, подобряване на кредитния рейтинг в резултат на това и т.н.

Така че, първо трябва хората да са наясно, че това няма да стане утре, твърде е вероятно да не стане и 2024 година. Ще имаме достатъчно време да се подготвим.

Второто важно нещо е, че, за да влезем в еврозоната, ние трябва да направим ключовите дълбоки реформи. А и между другото, няма никакви причини да бързаме да влизаме в еврозоната. Дали ще стане 2024, 2026 или 2028 година, няма голямо значение. Няма смисъл от бързане".