Аламанов: Гласуваш за месия, получаваш пореден диктатор

Хората възлагаха едни надежди на ”Има такъв народ”. Получава се нещо леко различно. Но от друга страна това по прекрасен начин показва на хората, че избирайки поредния месия, ще получат поредния диктатор. Това извади за масовата публика и друг ценен урок - няма как да избягаме от собствената си отговорност за собствените си решения. Истинската демокрация не значи да изберем някого и 4 години да му гледаме сеира. Значи всеки ден всеки един от нас да взема решения и да носи отговорност за тях. Това кара и политиците да разберат, че в истинската демокрация могат да бъдат свалени по всяко време.

Това заяви в интервю за ФрогНюз комуникационният експерт Любомир Аламанов.

Думите му идват на фона на бурните събития от обществено-политическия живот у нас през последните 10-тина дни. След като изборите на 11-ти юли бяха спечелени от "Има такъв народ" и стана ясно, че ерата "ГЕРБ" е приключила, надеждите за съставянето на приличен кабинет бяха големи. В момента обаче така наречените партии на протеста са в известен конфликт, а "счупеният" диалог разклаща тези надежди.

Господин Аламанов, вчерашното "интервю" на Слави Трифонов, публикувано във Facebook, предизвика доста бурни реакции. Бяха направени и някои паралели с поведението на бившия премиер Бойко Борисов, който използваше социалната мрежа като единствен канал за комуникация. Вие какво видяхте в това интервю?

Факт е, че интервюто на Слави Трифонов много приличаше на онези режисирани полу монолози на Бойко Борисов, на които се нагледахме и наслушахме за последните 12 години. Господин Трифонов може би не разбира достатъчно добре защо е получил толкова силна подкрепа. Хората просто не искат този модел на полубожества, които да им спускат нещо отгоре, да ги управляват като безмълвни кукли на конци.

Факт е, че на младите формации трябва да се дава някакъв шанс. Но "Има такъв народ" полага всички усилия тези шансове да бъдат опропастени доста бързо с лутане, залитане, високо самочувствие, самомнение. Не се прави така.

В случаи на криза човек трябва да търси съюзници. Да търси какво сближава хората, не какво ги разделя.

В този смисъл - сгрешиха ли в комуникацията си от "Има такъв народ"? И защо мислите, че го правят?

Нямам идея, мога само да предполагам. Политическата комуникация не е лесен процес и изисква учене. Изисква човек да се откаже от личното си его, да погледне по друг начин на ситуацията.

В България все още има една сбъркана идея, че управляващите стоят отгоре като някакви царе, които управляват раята, народа отдолу. Има този леко феодален привкус към идеята за управляващите, които говорят на управляваните. Те не могат да проумеят, че в 21 в. управляващите са назначени администратори, които трябва да говорят с управляваните, не на тях.

Нещо повече - в ерата на социалните мрежи сме и всички сме активни. Хората са променени. Не сме в началото на 90-те години. Не сме в ситуацията "Едно ферари с цвят червен (...) Ако знаех номера на Господ Бог, щях да му звънна". Това остана в началото на 90-те. Днес ситуацията е коренно различна и който политик не го разбере, било то Бойко Борисов, било то Слави Трифонов, няма да бъде начело. Никой няма да му го позволи.

Политиците трябва да разберат, че това е отговорност. Не благословия, която са получили и след която могат да правят каквото си пожелаят. Те носят отговорност за всички нас. ГЕРБ спряха тотално да мислят по тази тема в тяхното самозабравяне.

Заседнали ли сме в онези първи години на 90-те? Живеем ли в един все още неслучил се Преход?

Обществената инерция е много голяма и това е факт. Но това е кораб, който има нужда от огромно усилие, за да се раздвижи. Неизбежно е да има лутане, да има лека умора. Англичаните правят това повече от 800 години, когато е подписана Магна Харта (Великата харта на свободите, бел.ред.). Тогава се събужда идеята за демокрацията. И си избраха Борис Джонсън за премиер.

Какво да кажем за нас? Ние нямаме демократични рефлекси, не са минали поколения. И напълно разбираемо е на част от хората да им писва, да се измарят, да заминават. Изморително е да се блъскаш в стена. Нормално е да има леки връщания. Още повече, че у нас политическата класа не е на нужното ниво. На нея ѝ е много изгодно да представи спасителя "Х", който да обещае реки от мед, за да бъде избран, и после да хвърли вината върху нещо друго.

Хората донякъде са в плен на обстоятелствата, на заблудите и лъжите на хитри политици.

Спомням си времето на 90-те. Беше друго. В момента сме се развили много. Хората са наказали политиците, които са ги излъгали. Просто трябва бавно и спокойно да изживеем всичко. Да разберем кой ни лъже и кой не.

Блъснахме ли се в стена с "Има такъв народ"?

По природа съм оптимист. За мен чашата винаги е наполовина пълна. Факт е, че може би хората възлагаха на "Има такъв народ" едни надежди. Получи се нещо леко различно. Но от друга страна това по прекрасен начин показва на хората, че избирайки поредния месия, ще получат поредния диктатор. Разликата между двете е в няколкото дни след изборите, когато се вижда кой какъв е, как приема победата, загубата... Това явно хората трябва да си го изживеят. За мен е много добър урок.

Самият факт, че Слави Трифонов като пореден спасител не взе 80, 100, 110 депутати, а взе скромните 65, показва, че все пак хората не са глупави. Хората искаха да пробват, но усещаха, че има нещо, което не е съвсем окей. Затова предпазливо гласуваха за Слави.

Като ценен урок за масовата публика може да се извади и друго - тя няма как да избяга от собствената си отговорност за собствените си решения. Тоталитарна е идеята, че някой ще взема решенията вместо нас за 4 години. Това е заради 5-те века под падишах и после годините под комунисти. Истинската демокрация обаче не означава да избереш някого и 4 години да му гледаш сеира. Значи всеки ден всеки един от нас да взема решения и да носи отговорност за тях. Това кара и политиците да разберат, че в истинската демокрация могат да бъдат свалени по всяко едно време.