"Има такъв народ" - какво видяхме дотук и какво да очакваме

От 11 юли, когато бе изборният ден, до ден днешен видяхме много. За съжаление станахме свидетели преди всичко на доразвиване на пошлостта в политиката с български привкус. "Има такъв народ" с действия и бездействия се постараха всячески да надминат ГЕРБ по дебелокожие, като едно е сигурно - по лаищина в политиката ги надминаха многократно.

ГЕРБ е безспорно една от най-вредните партии случвали се на България - заедно с БСП и ДПС, но макар и зловредни политическа линия и поведение винаги е имало, понякога въпреки първичността на Борисов и поради приличния мениджмънт на Цветан Цветанов (не съм му фен в никакъв случай, но от партийна работа разбира).

При "Има такъв народ" такова нещо няма. Те са ходещ цирк. И как да е другояче, след като движещата им сила в Парламента - тази институция, която трябва да създава блага за нацията, са хора, които са писали сценарии за развлекателно предаване, в което през годините преобладаваше простащината.

За да няма обвинения в голословие, накратко, доколкото може, за какво става въпрос, без придържане към хронология.

- ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЛИДЕР Слави Трифонов не се смята за политик - негово съждение от онзиденшния му лайф в Тошко ТВ;

- В контекста на лайфа, как всичко това започна да прилича още в самото си начало на късния Борисов, нали?;

- Пак от лайфа. Слави изпитвал удоволствие, че не участва в публичния живот. Тоест от това, че не ходи по студиа и не отговаря на въпроси. Ако използваме уличния език, властващ в шоуто му, следва да се каже: Пич, нямаш право на това нещо. Ти си политик, включително в момента натоварен с очаквания и отговорност, и трябва да участваш в преговори с други партии, в пресконференции, ако не всеки ден, то през ден трябва да даваш интервюта, за да информираш хората какво се случва, какво правиш и какво мислиш да правиш в политически смисъл;

- Слави Трифонов недоумява как така Христо Иванов ще му отправя послания с декларация от парламентарната трибуна. Още една прилика между шоумена и пожарникаря. И двамата нито имат представа, камо ли да уважават парламентарните практики. Те смятат, че всичко може и трябва да се решава с телефонни разговори. А в този ред на мисли, спомняте си как Борисов нареждаше "размазване на физиономии" по телефона;

- Изпратени бяха неграмотно написани покани към другите парламентарни групи, неграмотно и цинично пишещ във Фейсбук кандидат-министър на правосъдието, кандидат за министър-председател, генериращ преди всичко комедия, но не и авторитет;

- Арогантно поведение и цялостна неадекватност в комуникацията и с колеги в Парламента, и с медии;

И като споменавaме медии, Станислав Трифонов поставя всички медии и журналисти под един знаменател, което е угодно му предубеждение, в което вероятно и самият той не вярва истински. А за нормалните и достойните в гилдията това е обида.

Впрочем, понеже споменахме недоумението на Слави от Христо Иванов, трябва да отбележим две много важни неща, свързани едно с друго. В последните седмици Трифонов повече от веднъж свърза съпредседателя на "Демократична България" с Бойко Борисов заради това, че е бил министър в негово правителство. Нещо, което е вярно, но не и представяно достатъчно коректно на публиката. Трифонов, вероятно умишлено, изобщо не си прави труда да обясни, че това се случва за малко повече от година и Христо Иванов напуска поста на правосъден министър заради бламирането на съдебната реформа, предлагана от него.

Второ и много важно! Бедни ми, бедни Трифонов, защо така проявяваш двоен стандарт и забравяш да кажеш, че ти и Бойко Борисов бяхте в прекрасни отношения? По негови думи сте били близки приятели, а вие досега не сте отрекли това.

Липсата на политическа адекватност, в контекста на език и отношение, като проблем е почти равна на това, което ни предложиха от партията на Трифонов досега като политически действия. "Има такъв народ" първо ни предложи Николай Василев за премиер - участник като министър и вицепремиер в две правителства, в които участва ДПС (правителства с пълни мандати, в това число и той стои до края и оставки заради несъгласие с нещо не е подавал), а плюс това сайтът за разследваща журналистика "Биволъ" откри, че Николай Василев управлява фондове на бившата Държавна сигурност и по-конкретно има връзка с банкера Атанас Тилев - агент Румянцев от ДС.

В същото време за вътрешен министър бе предложен проф. Николай Радулов - офицер от комунистическата Държавна сигурност и понастоящем депутат от ИТН. За мнозина това е възмутително, за Слави обаче не е изненада, че принадлежността към ДС не е проблем, защото той никога дори не е споменавал думичката "лустрация", камо ли пък да каже, че е сред политическите му приоритети.

Гласен за правосъден министър в първия проектокабинет на ИТН бе Петър Илиев, за когото се твърди, че е масон и плагиат. По принцип масонството не е нещо лошо, но в България е крайно опорочено от кадри на комунистическата Държавна сигурност, бизнесмени със съмнителна репутация и неморални магистрати.

Във втория проектокабинет за премиер ни предложиха крайно непозната, крайно спорна и недоказана личност, която нарои гафове само за няколко дни. В него Петър Илиев бива предлаган вече за вътрешен министър. Явно наистина на някого му е много важно да набута този човек в някое от ключовите министерства.

На база всички тези спорни имена и моменти, "Има такъв народ" иска безусловна подкрепа от тези, с които преговаря за подкрепа на правителството им и същевременно прави опити да ги унижава вербално. Без коалиционни и всякакви други споразумения. Това поведение е смес от наглост и лаищина. Двете характеристики усилено се борят за надмощие.

А всичко упоменато за действията и бездействията на "Има такъв народ" води до някои заключения. Съмненията, зародили се още дори преди създаването на тази партия, че тя ще е продукт на българското политико-икономическо задкулисие, което, разбира се, е проекция на комунистическата Държавна сигурност и по-конкретно на някои нейни крила, са все по-валидни. Разбирателството между ДПС и ИТН е показателно за това.

От днешна гледна точка скарването на Борисов и Трифонов в началото на миналото десетилетие едва ли е случайно. Твърде е вероятно вторият да е бил дълго подготвян за смяна на първия, бидейки не негов антипод, а негов "враг".

Положителното от това е, че издишането на "Има такъв народ" през последните дни показва, че въпросното задкулисие не е толкова всемогъщо. Политическият проект на Слави Трифонов го чака презрение и забрава в недалечното бъдеще поради най-малко две причини. На първо място вече има гражданско общество, което реагира бързо. Да, то не е мнозинство, но е достатъчно шумно и силно, за да разклати пъклените планове на задкулисието с коментирания политически субект. И на второ място - задкулисието е допуснало грешка с Трифонов. Той не става за ролята, която му е била предвиждана. Човекът не е политическо животно, няма хъс, видно е, че не му се занимава и явно изпълнява определена роля поради някаква причина, за която можем само да предполагаме.

Слави може да бъде сравнен с ефекта на новия треньор, макар и слаб такъв, в един футболен отбор. В началото всичко върви много добре - победи, радост и т.н. В контекста на политиката, "Има такъв народ" спечели изборите и е на върха, но сгромолясването им е гарантирано, ако продължат досегашния курс на поведение и политически действия. Какво и да направят обаче, едно вече е ясно - този проект е зло. Точно като ГЕРБ, точно ДПС, точно като БСП и точно като НДСВ.