България притежава оръжие за масово унищожение

България притежава оръжие за масово унищожение. Но не го съзнава, защото го ползва срещу себе си. Това е ПОДОЗРЕНИЕТО, което се пуска редовно за да оправдаят престъпления вършени в защита на лични интереси. Руши се безогледно, с недоказани обвинения, без намеса на съда, само и единствено с отровен медиен прах. ПОДОЗРЕНИЕТО и СЪМНЕНИЕТО, оправдали обесването на Никола Петков, отъпкаха пътя на омаскаряването, който засегна преди време Алексей Петров. Алексей обаче се обърна към европейския съд и бе оневинен. България плати съответното обезщетение, но поука никаква не бе извадена. Никъде никакъв коментар не се чу, прочете или видя.

Същите методи на разпространяване на слухове, клевета, подозрения и недоказани обвинения, се ползват от медиите, политиците и политолозите днес. Разрушителният им огън бе изключително силен в последните два месеца, особено след изборната победа на ИТН. Резултатът е толкова трагичен, че България осъмва без правителство, разпокъсан парламент и пари само за броени дни.

Не споменавам думата "доверие" не случайно. В настоящата информационна бъркотия не се прави нищо за вярата и доверието. Всеки път когато политологът Георги Киряков например взима думата, ключът на извода е "подозрението". Ето един пример, а те са много! "Имаме подозрения, ( кой по-точно не се знае ) казва той, че някои вземат решения вместо Слави Трифонов!" Политологът непрекъснато подозира действия и постъпки, без да потвърди с доказателства изнесените от него съмнения.

И защо да доказва, след като Христо Иванов също разпространява мълвата: "Използва ли ни ДПС за фасада, зад която си прави каквото си иска?" Цели два месеца продължиха тези предположения - подозрения, подкрепени дори от Иван Костов. "Слави ще увисне на милостта на ДПС!" Колкото и странно да е мълчанието на самото Движение за права и свободи, неговите ръководители изглежда нямат нищо против името на партията им да е в центъра политическия живот. В противен случай, при отсъствие на ВМРО, съществува рискът да бъдат забравени. Или както се казва - лоша реклама няма!

Атаката с недоказани обвинения на някаква университетска "Многострадална Геновева"заради книжле, което никой никога няма да чете, вдигнаха градусите в депутатските редици. Петнадесет пъти ни я показаха по телевизията наранената госпожа, преди Виктор Николаев да даде думата на недоказания преписвач - Петър Илиев. Човекът защити честа си както можеше да направи един наранен, добре подкован юридически звяр. "Във Франция същото щеше да се случи в случай на кражба", ми писа един приятел. Не приятелю, във Франция е невъзможно да се говори за кражба, ако тя е в областта на предполагаемото.

Точно както намеците за ДПС и Слави Трифонов. Във Франция недоказаните "подозрения" са наказуеми, защото те накърняват честта на личността. Не случайно американците монтират подарената им от французите статуя на "Свободата" на входа на Съединените щати. Личната свобода и чест са най-ценното постижение на френската република. Всеки френски ученик е правил дисертация върху пострадалият от доноси и пратен на заточение Едмон Дантес.

Няма журналист, чието обучение и професионална дейност да не са под влияние на аферата "Капитан Драйфус". По-близко до нас, двама настоящи министри са под прожектора на прокуратурата в момента. Първият е министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен обвинен от госпожа Софи Патерсон в изнасилване. На първа инстанция госпожата не успя да докаже насилието в сексуалното изживяване, което е имала с министъра. Незадоволена, тя продължи делото на втора съдебна инстанция. През това време, в медиите няма никакъв коментар. Дарманен е на поста си всеки ден и се ползва с уважението както на Макрон, така и на цялото общество. Другият,е настоящият министър на правосъдието, бивш отличен адвокат.

Спечелил почти всички дела, с които се е бил заел. Тези негови успехи вероятно са оставили следи в редиците на прокурорите, защото те нахлуха с прекален хъс през юли 2021 година в кабинета му, в самото министерство на Правосъдието. В присъствието на министъра и 15 жандармеристи, бе направен обиск, който възмути френското общество. Оттогава министърът Ерик Дюпон-Морети е подсъдим за "Конфликт на интереси". Докато съдът не се е произнесъл, той се ползва с пълното доверие на президента Еманюел Макрон. Нито репортерки, нито телевизионни водещи, още по-малко политици от опозицията не казват дума по отношение на министъра. От къде идва очевидната разликата между френската и българската действителност? Отговорът е "стената", която пази човешката личност при всички обстоятелства. Във Франция тази стена се казва "Презумпция за невинност".

В България, тя е някакво виртуално понятие.