Протестът и ламята: Третият брат посече първия

Коментар на Искрен Вълчев за "Гласове"

„Радев е фалшив герой“, каза при първата си изява Панов. Не е ли ясно какво предстои? В крайна сметка, всички забравиха за какво се борят, каква бе целта. Защо стартираха процесите. А целта бе да изритат ГЕРБ. През цялото време се ритаха един друг, с градация – първо ИТН с всички останали, после те с ИТН, борби с Петков и Василев, а Панов от раз пренесе разкола на върха. Все по-силно се карат и привържениците. Чуват се реплики, че никой никого не бил упълномощавал на площада. Протестът е скаран по хоризонтала и вертикала.

Парламентарните и президентски избори са от огромно значение за България. Те ще катализират нов цикъл от политическото развитие на страната – структурирането на властта след 10-годишна хегемония на ГЕРБ. След два неуспешни опита през април и юли, трансформацията е „на полусъединител“. Ясно е, че мнозинствата занапред ще бъдат пъстри. Но от изборите зависи повече или по-малко трудно ще се постигат те, а и изключват ли дефинитивно ГЕРБ. Независимо от изборни резултати, отсега е видно, че мнозинства ще се съставят невероятно трудно. И че ГЕРБ не може да бъде изключвана априори. Причината е една: алтернативните на ГЕРБ интелектуални и организационни сили се саморазтуриха. Процесът не е нов, последно пирон забиха Лозан Панов и „Демократична България“.

За да се разбере точно положението, е необходимо да се разсъждава извън категориите „добро“ и „зло“, кое е хубаво за България, кое не е и т.н. А чисто математически. Равносметката на обективните реалности е безпощадна:

Борисов бе свален от власт след обща енергия на протестиращи хора и партии под егидата на президента Радев. Тази енергия стигна ГЕРБ да бъде изолирана, но не и заместена. За да се замести, трябваше да има надграждане. Или поне статичност, за по-нататъшно развитие. Вместо това някогашните протестиращи и партиите се разделиха, като част от тях поставиха под съмнение лидерството на Радев.

В рамките на 15-те месеца, за колкото протекоха събитията, нещата са: ГЕРБ – неголяма, но константна величина; протестът - голям, но с нарастващата тенденция за разпад. Никой не може да бъде сигурен в изхода.

Трябва да се добави, че огромна роля за падането на Борисов изигра и външният фактор, тоест САЩ. Но той не подреди целия вътрешен пъзел. Интересно е също да се отбележи, че санкциите по закона Магнитски не дойдоха в навечерието на априлските, а юлските избори. Американците просто видяха какви ветрове духат и ги превърнаха в буря. Но това не значи, че завинаги са зачеркнали ГЕРБ и Борисов. Практиката сочи, че обичат да играят с няколко коня.

Затова е много важна и вътрешната ситуация. Съотношението протестни сили – ГЕРБ предопределят събитията. Три са големите фактора, които раздробиха протеста: Ситуирането на Слави Трифонов като електорален лидер, последван от отказа му да бъде и лидер срещу ГЕРБ.

Хронологията на този процес е известна. Пълно фиаско, провал! По-интересно е, че Трифонов реши да играе не срещу ГЕРБ, а срещу всички. И ако продължи в същия дух, „Има такъв народ“ ще бъде новата „Атака“. Не „Възраждане“, ИТН ще е тя.

Партийната кариера на Кирил Петков и Асен Василев. След еуфорията и слепците осъзнаха, че двамата раздробяват фронта срещу ГЕРБ. Вземат гласове от ДБ, чийто устрем ще секне, вземат от ИТН и останалите. Със сигурност е по силите им да прибавят и нови. Но има два възлови момента при Петков и Василев. Непрекъснато излизат свидетелства, че афишираната „почтеност“ е най-обикновена лъжа – офшорки, гражданство и насипните листи тепърва ще свалят рейтинга им. Накрая може да не финишират триумфално. Вторият момент е, че те не изключват взаимодействие с ГЕРБ. В тяхно лице „Протестът и продължената промяна“ протегнаха ръка към „лошите“. Ако това не е разбиване на протеста отвътре, здраве му кажи!

Третият фактор е кандидатурата на Лозан Панов за президент и подкрепата му от „Демократична България“. Досега статутът на Радев не бе подкопан, вече е. Жълтопаветният фейсбук бостан ражда в момента самозаблудите, че магистратът ще обере каквото може на първи тур, подарявайки го на втори на Радев. Пълни глупости, борбата ще е като на всички избори – мътна и кървава! След това няма връщане назад, окопите ще са по-дълбоки. „Радев е фалшив герой“, каза при първата си изява Панов. Не е ли ясно какво предстои?

Така, в крайна сметка, всички забравиха за какво се борят, каква бе целта. Защо стартираха процесите. А целта бе да изритат ГЕРБ. През цялото време се ритаха един друг, с градация – първо ИТН с всички останали, после те с ИТН, борби с Петков и Василев, а Панов от раз пренесе разкола на върха. Все по-силно се карат и привържениците. Чуват се реплики, че никой никого не бил упълномощавал на площада. Протестът е скаран по хоризонтала и вертикала.

Дали всичко това стана нарочно? Дали подставени актьори не рецитираха в полза на ГЕРБ? Възможно е, но по-вероятната причина е прозаична – некадърност. Обикновена политическа некадърност. Всеки гони свои цели, прави сметки, води се от егоизъм – до под кривата круша.

Трябва да се признае, че ситуацията не бе лека за никой. На Трифонов му се наложи да общува с лицемерни труженици от стария бардак. Петков и Василев имат високи цели, балансират на няколко стола. Без свой кандидат ДБ рискуваше обезличаване, още повече в конкуренцията на Петков и Василев. Но много трудна бе и задачата, заради която стартира всичко – събарянето на ГЕРБ. Партията буквално бе затиснала властта с исполинско туловище. За да преборят ламята, юнаците трябваше да притежават неимоверни качества, а и да жертват своите си интереси.

В приказките ламята бива побеждавана от третия брат. Днес в третото действие Лозан Панов каза на Радев, че е фалшив герой. Това е исторически знаменателна реплика в съдържателен план. Нищо вече не е същото.