4 56936

Г. Господинов: Политическият Франкенщайн съчленява чудовище от носталгиите ни по миналото

  • георги господинов-
  • времеубежище-
  • италия-
  • награда-
  • литература-
  • писател

Преживял съм една тоталитарна система, която се легитимираше с бъдещето. Сега все повече идеологии се легитимират с миналото. Най-лесните легитимации. Нещо като подписване на празен чек.

Г. Господинов: Политическият Франкенщайн съчленява чудовище от носталгиите ни по миналото - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Есе от Георги Господинов

Трудно ми е да кажа няколко думи за Европа, защото целият ми роман е посветен на тази тема. На Европа и леката индустрия на миналото. На паметта, която си отива от нас. А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще. Защото паметта знае, вероятно от Хераклит, че никой не може да влезе два пъти в една и съща река. И Слава Богу, иначе рискуваме да се завъртим във вечното завръщане на някоя безумна епоха.

Вирусът ни заключи в стаята на света

Впрочем след новия вирус, който ни заключи в стаята на света, разбираме все по-ясно, че светът е станал тесен, пространството се е изчерпало и ни е останало единствено убежището на времето. Върху неговите територии ще строим домовете си.

В началото на книгата Гаустин, моят герой, строи първите „клиники за минало" за тези, които губят паметта си. Клиники, чиито лечебни стаи са потопени в различни десетилетия от ХХ век. Там, където в своето вътрешно време пребивават страдащите от Алцхаймер. Постепенно клиниките се превръщат в квартали и в градове за минало. За да се стигне накрая до цели европейски държави, които провеждат своя „референдум за минало", избирайки най-щастливото си десетилетие, където да се върнат. Всички избори досега винаги са били за бъдещето, но когато бъдеще се е изчерпало, обществата започват да си избират минало.

Миналото е съмнително убежище

Този роман се казва „Времеубежище”. Но дали миналото е добро убежище? И как се живее, когато сегашното не ни е вече дом, а бъдещето е отказано? Представете си времето като летище с огромни табла, където имената на градовете започват да се превъртат и навсякъде вместо Рим, Париж, Берлин се изписва Future… Future… Future… А в десния край, където се отбелязва статусът на полета, се изписва едно под друго Cancelled… Cancelled… Delayed… Cancelled… И все пак, струва ми се, че бъдещето не е съвсем отменено, то само закъснява.

Такива неща си представях, докато пишех романа си последните няколко години.

Като при всяка голяма криза, когато изпитваме дефицит на бъдеще и сегашното не е уютно вече, идват идеологиите на миналото или миналите идеологии. Европа има опит с тези обсесии за славно минало. Но дали е изградила достатъчно силна имунна система срещу тях, имунната система на паметта? Вярвам, че литературата, ако не друго, развива памет и съпротива срещу лесните убежища на идеологиите. Памет и съпротива. И също – памет за съпротива.

Политическият Франкенщайн съчленява носталгии по миналото

Защото миналото никога не е невинно. Винаги може да се намери някой политически Франкенщайн, който да ни обещае един нов свят, съчленен от носталгиите ни по великото вчера. И да ни обещае, че лесно може да ни направи щастливи отново (make us happy again).

Преживял съм една тоталитарна система, която се легитимираше с бъдещето. Сега все повече идеологии се легитимират с миналото. Най-лесните легитимации. Нещо като подписване на празен чек. Позволете да не им вярвам. Миналото е добро за спомняне и разказване, пълно с истории и хора, но абсолютно призрачно, ако върнеш цели народи да живеят там. Думата „минало" е само в единствено число.

Спорихме с един приятел как точно ще ни помогнат книгите и историите, като гледаме само числа - брой заразени, брой умрели. Ето как: като превръщат обратно числата в хора, тъкмо чрез историите. Прави ли това нещата по-лесни? Нека бъдем честни – едва ли. Но историите ни държат в границите на човешкото. Изработват онзи необходим усет за живота и неговата крехкост, който ни кара да обичаме този нетраен свят, тъкмо защото е нетраен и смъртен. Опитомяват безмерните ни страхове, правят ги поносими.

Европа на историите срещу Европа на фалшивите новини

Като малък много се страхувах да заспивам вечер. Затова баба ми протягаше ръката си от своето легло, хващаше ме и ми разказваше някакви истории. (По-късно, когато тя умираше успях да ѝ върна жеста, като държах ръката ѝ.) И оттогава знам това. В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някой. Литературата е тази, която ти държи ръката и казва „няма страшно", докато те въвежда в страшното.

Време е да си върнем Европа на историите. Нямаме друго срещу пропагандата и фалшивите новини, срещу обидните за човешкия ум конспиративни теории, срещу вируса на всичко това – освен собствения си вкус, думи и културен опит, трупан с векове тук. Иначе напразно е имало Овидий и Сенека, Свети Августин, Св. св. Кирил и Методий, Шекспир и Сервантес, Кафка и Чехов… Те са тези, които са строили с историите си убежището на Европа. Убежището Европа. Там, където можем да се скрием, когато вярата ни започне да охладнява, смисълът да се губи, а минало и бъдеще се смесят.

Всъщност това не е краят на света, а само краят на бъдещето такова, каквото си го представяхме. Сега трябва да си измислим друго бъдеще – по-човечно, по-скромно, по-щадящо света около нас, без жаждата за свръхпроизводство и свръхпритежаване. И да го разказваме на децата си. Защото то ще е техният дом и убежище.

Преди 7 години на същият този площад имах честта да прочета есето си по повод първата ми номинация за Премио Стрега Еуропео. То свършваше така:

„Защото човекът се превръща в човек, когато има история. Това е чудото на литературата и емпатията. За такава Европа си мечтая. Европа на емпатията.“

Тази мечта продължава и днес. И докато мога, ще разказвам историите си за нея.

(Есето е писано за финала на Premio Strega Europeo, чийто лауреат за 2021 година е Георги Господинов с романа „Времеубежище“. Оригиналното заглавие на есето е "Убежището Европа".)

Автор: Георги Господинов

Поставете оценка:
Оценка 3.5 от 50 гласа.

Свързани новини

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Много приказваш бе

    30 19 Отговор
    Фейса ти уж мъжкарски пък се обясняваш като ученичка от двайсти век..
  • 2 Майна

    40 8 Отговор
    Нека си спомним ,че сме БЪЛГАРИ И НЕ СМЕ ПРЕДАЛИ ВЯРАТА СИ.... И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА НАРУШАВА СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА НАШИТЕ ЗАКОНИ!!!
  • 3 накратко

    43 4 Отговор
    много думи и не можах да го разбера този г-н Господинов,аз ще го кажа според моите разбирания: за да останем човеци,трябва справедливоста да възтержествува!
  • 4 Варненец

    46 21 Отговор
    Георги Господинов няма нищо общо с истината. Галеник на грантове. Слаб и тенденциозен писател, който се прави на модерен.

    Коментиран от #28

  • 5 Гошканепие

    23 3 Отговор
    Да, време е за духовен живот. Материализмът, ако продължим само с него, ще ни доведе до още по-задънена улица. И разбира се, време е да се срещнем с представители на други цивилизации от Космоса. Това предстои да се случи.
  • 6 не съм

    34 9 Отговор
    фен на книгите на господина. Опитах се да прочета една,не ме завладя или увлече поне.Даже вече не помня заглавието й. Бях и на негово представяне.Струва ми се твърде елементарен и клиширан. Мое мнение е.

  • 7 Българка

    9 53 Отговор
    Eeeeх, хубави времена бяха при господин Борисов! Заплатите растяха , цените под контрол , България се развиваше,имаше стабилност. В ЕС ни уважаваха,имахме подкрепата на водещите нации. Бойко Борисов бе приет в Белия дом,със всички салтанати като държавник ,който е важен за САЩ.Само с един разговор ,пресече нашествието на мигрантите през нашите граници. Справи се с ковид19 добре. Сега управлението е пример за анархия и некадърност. Призовавам разумните хора да гласуват за стабилността ,за компетентността, за бъдещето на децата ни , за ГЕРБ!

    Коментиран от #8, #10, #11, #14

  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 БОЛШЕВИК 🌟

    25 10 Отговор
    И тоя неолиберал откъде го извадиха и сега го лансират насам-натам? Говори нещо, но нищо не казва!
  • 10 На ква дрога си ма?

    33 3 Отговор

    До коментар #7 от "Българка":

    Напушила си се като пернишка печка и ръсиш бисери от всичките джобове,лягай си вече..

    Коментиран от #12

  • 11 Недей,недей,

    13 0 Отговор

    До коментар #7 от "Българка":

    Да призоваваш!!.Българке!.Трай си ..
  • 12 Антигерб

    24 2 Отговор

    До коментар #10 от "На ква дрога си ма?":

    Абе май е на парични потоци от чекмеджето.
  • 13 Неизвестен.

    13 9 Отговор
    Тоя ,автор е напушен ,и ги кара ,такива странни мисли..На напушен.!.Хаха..Има бъдеще.В минало време.Айде ,да не се плашим.!
  • 14 Кака Мара

    17 3 Отговор

    До коментар #7 от "Българка":

    А ма ти ли бърка в чекмеджето на Боку?
  • 15 Основната мисъл при този

    25 7 Отговор
    е винаги колко ужасна е миналата ни идеология, после постмодернистки напъни, ”клиника за миналото”, ”физика на тъгата” и после няколко имена да се изкара носител на интелектуален багаж. Грантовият писател не е грантов, ако не се изкара мъченик на социалистическата държава.
  • 16 Бай Гошо

    17 27 Отговор
    Както виждате от коментарите дотук, г-н Господинов, за съжаление живеете в земя, населена с чукундури, които бълнуват още за три морета. Ако ги попитате кои са моретата, ще се окаже, че не знаят. Не се ваксинират и живеят като скотове, ама иначе не спират да лаят и си мислят, че светът се върти около тях.

    Коментиран от #23

  • 17 1234

    21 10 Отговор
    Много блудкав автор. Само назидава някого, вечно някой му е виновен, вечно сърдит и непрекъснато учи на морал. И много политиканства. Съвсем друго си е да четеш Стратиев или Радичков.

    Коментиран от #30

  • 18 111

    18 2 Отговор
    Настоящето отдавна е зациклило, поне от 10 години, а вие се чудите защо има носталгия по миналото. Животът в Матрицата не е интересен.
  • 19 бай Даньо

    11 12 Отговор
    Ганчо толкав откачи и запростя че не ми се вярва да е читател на Георги Господинов които инак е от малкото имена в съвременната българска литература който си струва да се споменат.
  • 20 Професор

    24 10 Отговор
    Виж какво, Господинов, на всичките ти терзания, има един тип МИНАЛО, което ТИ си забравил, и тази амнезия е ФАТАЛНА за теб. Това е ОБЩОТО НИ ЕВРОПЕЙСКО ХРИСТИЯНСКО МИНАЛО. Именно в християнството са ВСИЧКИ отговори, които търсиш. Така че, направо се откажи да пишеш повече -- започвай да четеш Библията и всичките ти терзания ще се изпарят. Ще се почувстваш много по-добре, повярвай ми... После ще си намериш работа в някоя бензиностанция, ще помагаш на хората и най-накрая ще се реализираш по нормален, а не по измисления начин, който те терзае в момента.

    Коментиран от #24

  • 21 българин

    13 3 Отговор
    аман от дървени философи...
  • 22 Плюс-минус

    22 2 Отговор
    Като ученичка четох и препрочитах "Война и мир". Много думи, но всяка разбираема и вярна. По-късно се научих с малко думи да се казват, разказват и визуализират истории, чувства, сюжети.....И към преливащи словоизлиянията получих почти физическа непоносимост. Но пък всеки човек си е различен от другите.
  • 23 САМИТЕ ГЛАШАТАИ СИ ПРИЗНАВАТ

    2 5 Отговор

    До коментар #16 от "Бай Гошо":

    Че.И НАДУПЧВАНЕТО НЕ ПАЬИ А ВОДИ ДО ПО ЛЕКО ПРЕБОЛЕДУВАНЕ НОООО НЕ СПИРА РАЗЗПРОСТРАНЕНИЕТО ОТНАДУПЧЕНИЯ.......ЗНАЧИ И ИНИТЕ И ДРУГИТЕ СА РАЗНАСЯЩИ.......БЕЗСМИСЛЕННА ДЕМАГОГИЯ И ЛЪЖИ С ЦЕЛ ЯСНА ЗА ЧОРБАДЖЖИТЕ И ЗА ЖАЛОСТ НЕЯСНА ЗА СТАДОТО КОЕТО ВСЕ Е ВИНОВНО....
  • 24 Господинов явно не разбира

    13 5 Отговор

    До коментар #20 от "Професор":

    Че оня строй го остави ЖИВ А ТОЯ СТРОЙ ША УМОРИ СИИИИИЧКИ БАРАБАР С НЕГО...
  • 25 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 26 Рачко Пръдлето

    7 19 Отговор
    Политическият Франкенщайн го конструира Радев с партии на протеста предвождани от стари комунистически дегенерати и адвокати на олигарси съдени за кражби. Чалга-партията на Слави също дълго време се отглеждаше в кувьоза на Позитанските агенти от бившата ДС.Е,получихте криза,инфлация,некадърни политически решения, рекордно число смърти.
  • 27 Шекспир

    15 2 Отговор
    Носталгията не е по миналото като идеология и държавно устройство!!! Носталгията е неосъзната и е по МЛАДОСТТА на човека, когато е бил безгрижен и с усещане за свобода. Факт!
  • 28 100

    7 8 Отговор

    До коментар #4 от "Варненец":

    Еми, хайде, щом той е слаб писател, напиши ти нещо по-силно.

  • 29 Един

    5 8 Отговор
    Айдееее, хейтнята от форума налази и Господинов.
  • 30 Опаа!

    4 4 Отговор

    До коментар #17 от "1234":

    Повече от очевидно е, че не си го чел/а. Нито при виждал/а.

    Коментиран от #36

  • 31 2546

    9 2 Отговор
    Мястото му в българската литература, което той, така или иначе, заема, създава очакване да изразява позиция по мъчителните проблеми на общността ни, но няма нищо.Той е вгледан в разните международни литературни конкурси, в които е редовен участник и това са големите му вълнения...
  • 32 Говномет

    8 4 Отговор
    Господар на словоблудието и изнасилвач на словото.Но Европа харесва перверзници като него и лицето Карабашлиев.
  • 33 Божии блудник

    7 3 Отговор
    Словоблудство.
  • 34 адаша

    3 2 Отговор
    -Вчера дочетох една книга на Господинов. - Разкажи нещо от нея. -Не мога. Нищо не си спомням.
  • 35 Реалист

    2 2 Отговор
    Георги Господинов и такива като Карабашлиев ги награждават, защото са соросоиди. Бих искал някой да проучи и да разгласи какви огромни пари са получили тези посредствени псевдописатели от “Америка за България” и разните “Отворени общества”!
  • 36 1234

    1 0 Отговор

    До коментар #30 от "Опаа!":

    Много е скучен, изразява се много сложно, с много думи, със сложни изречения. Писанията му приличат на речи на партийни лидери, като че ли е платен партиен пропагандатор. Много е далече от големите ни писатели. Тягостен е за четене. Суховат. Второ качество писател.