Две години

Две години със заразата... Две цели години, отнети от живота на всеки един от нас.

COVID – 19 има. И тази болест е опасна. Ала адекватна ли е борбата срещу нейното разпространение? Правилно ли е лечението, на което ни подлагат? Какви ще са последствията от предприеманите мерки? За изминалото време длъжностните лица не съумяха да отговорят внятно на тези въпроси. С времето некомпентентността им лъсна, но те безсрамно продължават да ни налагат калпавата стока на своите собственици. И стигнахме до асбурдната ситуация, когато здравите граждани са обявявани за врагове на обществото само защото не искат да се подложат на еспериментите на фармацевтичните компании.

Охранители, продавачки и сервитьорки станаха силните на деня и решават дали да те пуснат в магазина или заведението. Ясно е, че хората са принудени... И, хм, как да го кажа по-цензурирано: ще преживеем без техните услуги! Но защо неоторизирани лица получиха правото да проверяват документи, съдържащи информация за здравословното ни състояние? Министърът на здравеопазването да изпрати да пъдарстват своите подчинени и полицаите, но те нека първо се имунизират и да лепнат на видно място поименните сертификати!

За зла участ човекът, който на времето разруши системата, осигуряваща достъпна за всички медицина, понастоящем отново си играе с нас, завалиите. Явно през изминалите години той не се е лекувал при лекарите за простолюдието.

Короната продължава да крие много загадки. Не знаем как се прихваща и какво става, щом вирусът попадне в организма. Засега учени и бюрократи полагат неистови усилия за ограничаване на последствията от епидемията, без да са наясно с породилата ги причина.

В доскоро цивилизования свят статистиката за заболеваемостта и смъртността от важен управленчески инструмент се превърна в черна реклама.

А тук болниците и поликлиниките са все същите обори, каквито помним отпреди, въпреки отпусканите от бюджета средства.

Признават за деветдесетпроцентна смъртност в отделенията, но случващото се там не бива разследвано. Сякаш става дума не за погубването на човеци, а за измитането на суха шума. Никой не носи вина. Не се правят организационни изводи.

От доболничата помощ понякога има и полза, но тя задължително отнема от пациентите много време и пари.

Затова пък цените на лекарствата достигат небесата. И получихме "ваксини"... Вероятно те действат няколко месеца, а може би – не. Неколцина от приелите ги не ще разберат дори това, защото не винаги бъркочът се оказва безвреден.

Борим непонятната инфекция с лозунги и със съмнителни средства. По тази причина заразните вълни не утихват, а щамовете се множкат. СЗО, Урсула фон дер Лайен (в миналото - гинеколожка и неуспяла военна министърка, набутана впоследствие в Брюксел от своята фройндин - канцлерка) и нашите корумпирани негодници може да лайкат много... Ала картата на ЕС, а и на света, където показват данни за хода на имунизацията срещу Короната, не вдъхва надежда. Защото това са не процентите на защитените за дълго време души, а на растящите печалби на милиардерите. Макар че едва ли само със алчността може да се обясни настоящата ситуация... Има още нещо под повърхността на блатото, в което ни натириха...

Всеки сам трябва да прецени дали да му бият инжекция с противоковидния разтвор... Тук се сетих за думите на моята учителка по математика: "Ако някой ти каже да скочиш от шестия етаж, ще го направиш ли?". Да бъдем разумни!