60-те години на миналия век са един от най-плодотворните периоди в историята на съветското автомобилостроене. По онова време СССР все още не е изостанал технологично от Запада и единственото, което ограничава фантазията на инженерите, са техническите задания на Министерството на автомобилната промишленост. Пари не липсват дори за най-шантавите проекти.
Един от най-ярките представители на онези златни години носи името ГАЗ-16, но става по-известен като "Новата Чайка". Разработен е през 1960 г. от експерименталния отдел на Горковския автомобилен завод и специалисти от НАМИ.
Замислен като лимузина за всякакви терени, оригиналният прототип е готов през 1962-ра и съчетава предимствата на всъдеходите на въздушна възглавница и обикновената лека кола - под престилката се крият четири напълно функционални колела.
Когато се движи по равна повърхност, ГАЗ-16 използва традиционно автомобилно шаси с предно независимо окачване от ГАЗ-21. Осемцилиндровият двигател със 195 к.с. от "нормалната" Чайка позволява максимална скорост 170 км/ч.
Клиренсът на футуристичното возило обаче е едва 50 мм и при най-дребните неравности шасито се прибира в каросерията с помощта на хидравлика и в действие влизат два 120-сантиметрови вентилатора, които нагнетяват налягане във въздушната възглавница и увеличават разстоянието до настилката на 150 мм. В такъв работен режим ГАЗ-16 може да се движи по леко пресечен терен и вода.
Първият прототип на "Новата Чайка" се оказва провал. Возилото не разполага с тласкащи пропелери, поради което маневреността е посредствена, а максималната скорост - едва 40 км/ч. Това подтиква инженерите да развият идеята до ГАЗ-16А. Той има две перки, които се въртят в противоположни покоси. Те са разположени в гондоли и се задвижват от мотоциклетни двигатели с мощност 28 к.с.
Малко по-късно се появява втора модификация, наречена ГАЗ-16Б с далеч по-впечатляващи динамични характеристики. Вместо с мотор от ГАЗ-13 тя е снабдена с газотурбинен двигател ГТД-350 от вертолет Ми-2. Благодарение на неговите 394 к.с. "чайката" става значително по-бърза както на суша, така и на вода.
Подобно на много други интересни проекти от 60-те в СССР, ГАЗ-16 така и не стига дори до дребносерийно производство. В режим автомобил возилото изисква идеална пътна настилка, а проходимостта на пресечен терен е посредствена. Двигателят пък харчи огромно количество гориво заради неефективното оползотворяване на мощността, защото престилката на въздушната възглавница не е гъвкава.
Основна причина за решението на съветското Министерство на автомобилната промишленост да прекрати проекта обаче е обстоятелството, че никой не се нуждае от толкова сложна техника. Смешната товароносимост от 500 кг прави ГАЗ-16 безинтересен за армията, а лакомите двигатели и сложното обслужване напълно изключват цивилното приложение.
До днес не е оцелял нито един от прототипите на футуристичната Чайка. В музея на Горковския автомобилен завод са запазени само фрагменти от предницата на уникалното возило.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Кольо Камиона
Коментиран от #9
00:25 27.01.2017
2 някой
Всичко си отговора на истината. Много добре си го е написал автора, не заблуждавай читателите.
Коментиран от #4
03:39 27.01.2017
3 mediator37
08:19 27.01.2017
4 Кольо К
До коментар #2 от "някой":
През 60-те години САЩ произвежда Форд Мустанг, Франция - Ситроен ДС 21, Германия - БМВ 2002, Италия - Алфа Ромео Спринт ГТ и т.н. Ако според теб това съответства на Москвич 408 и ЗАЗ 965, значи всичко е наред.Коментиран от #5, #6
09:28 27.01.2017
5 бай Иван
До коментар #4 от "Кольо К":
Имали са пари да си купуват подобни коли.В СССР хората едвам са могли да си купят Москвич и ЗАЗ, просто е било безсмислено да се влагат пари в нещо което не може да се продава.
А от Фиата не е останало почти нищо, руснаците са направили над 800 промени:
-двигател- от разпределителен вал в блока към такъв в главата
-окачване- подсилено за да издържа на пътищата
-ламарини- по-дебели за да издържа на солта
-съединителя е хидравличен вместо с жило/кабел
-и още много, можеш да прочетеш в интернет, има на английски.
Коментиран от #7
09:43 27.01.2017
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Гост
До коментар #5 от "бай Иван":
Италианска кола подобрена от руснак. Рецепта за пълен боклук. Повечето още помним семейните коли каква скап бяха. Ако тръгнеш на повече от 15 километра слагаш резервната кола с инструмента в багажника.14:10 27.01.2017
8 Shmeker
С престилка от гъвкав материал, хидравлика с по-дълъг ход нещата са щели да бъдат по-приложими. Просто са имали по-добри амфибии и не им е трябвал такъв вариант на военните. Но пък за блатиста местност такава машина би била страхотна. А и скорост от 170 км/ч през 60-те е било нещо много много добро като параметър.
18:28 28.01.2017
9 Този коментар е премахнат от модератор.