Най-яките американски коли от 80-те

През 80-те години на миналия век американското автомобилостроене няма много поводи за гордост. Петролната криза жигосва както дизайна, така и техническите характеристики на колите. В морето от дефорсирани кашони обаче постепенно започват да плуват и по-ярки модели. Това са 12 от тях.

Jeep Cherokee

Второто поколение на "индианеца" е симпатяга, който се радва на успех не само в Щатите, а и в Европа, макар че не може да се мери по популярност с батко си. Впечатляващият клиренс, мощните двигатели, леката самоносеща каросерия и комфортният салон превръщат Cherokee в универсален боец, който се справя с всяка ситуация. Това обяснява защо се задържа на конвейера цели 17 години (1984-2001).

Chrysler LeBaron Town & Country Convertible

В началото на 80-те любовта на американците към т.нар. "уудита" (от wood - дърво) вече е повехнала, но в Chrysler не се отказват от класическия дизайн. Истинска дървесина отдавна не се използва в конструкцията на каросерията, но с фурнир се декорира дори кабриолетът LeBaron. Двигателите са само четирицилиндрови, но пък има турбинирана версия.

Dodge Omni Shelby GLH/GLHS

Абревиатурите GLH (Goes Like Hell - "Върви адски") и GLHS превръщат скучноватия ръбест хечбек с предно предаване в истинска ламя. Вина за това носи не кой да е, а самият Карол Шелби, който въоръжава щатския Golf с 2.2-литров четирицилиндров турбомотор със 175 коня. Това позволява на малкия Dodge да се "дърпа" с далеч по-внушителни автомобили, но в завой си остава класически янки. Това не му пречи днес да се ползва със статута на колекционерска ценност.

Cadillac Seville

Първото поколение на модела има търговски успех, но се проваля в основното си предназначение - да привлече към пенсионерската марка заможни млади купувачи. Втората генерация на Seville предизвиква далеч по-голям ефект. Седанът с предно предаване има крайно нетипична за американски автомобил задница и 6.0-литров V8 със... 145 к.с., но въпреки това се продава в тираж от 30-40 000 бройки годишно. Забелязва го и младата аудитория - главно заради набиращите все повече слава хип-хоп изпълнители.

Ford Thunderbird

Юбилейното десето поколение на T-Bird се появява през 1989 г. с идеята да се върне към корените, когато моделът е върхът на техническия прогрес. Автомобилът има елегантен дизайн с прекрасна аеродинамика, независимо окачване и модерна електроника. Особено харесван е Thunderbird Super Coupe (на снимката), който има 3.8-литров V6 с 210 к.с. и 427 Нм, самоблокиращ диференциал и петстепенна ръчна трансмисия.

Pontiac Fiero

Ненавиждат го заради ниската надеждност, проклинат го за слабата безопасност и го плюят заради ниската мощност, но го купуват и обичат въпреки това. Fiero е един от малкото американски автомобили със средноразположен двигател, при това с размерите на Toyota MR2. Да се говори за вихрена динамика при мощност от около 100-ина коня от 2.5 литра (по-късно се появява и 2.8-литров шестцилиндров мотор със 135-137 к.с.) е нелепо, но пък колата е ярка и интересна. През 1984 г. дори става пейскар на "500-те мили на Индианаполис".

DeLorean DMC-12

Обзор на американските автомобилни икони от 80-те би бил доста повърхностен без споменаването на тази икона. Да, DMC-12 не блести нито с техника, нито с динамика, а на всичко отгоре дори не се произвежда в Щатите. "Крилатият" автомобил от бъдещето с каросерия от неръждавейка обаче е толкова разпознаваем и любим на милиони, че могат да му бъдат простени и катастрофалното качество, и посредствената динамика, и безславната кончина. Мечтата на Джон Делориан се произвежда само 2 години (1981-1983), но оставя дълбок отпечатък в цяло едно поколение.

Chevrolet Camaro IROC-Z

Третото поколение на Camaro бледнее пред оригинала и днешната реинкарнация, но всъщност е сполучлив автомобил. Това важи най-вече за версията IROC-Z от 1986 г. Кръстена на International Race of Champions, модификацията представлява Camaro Z28 с още по-дебели стабилизатори, занижен клиренс, други пружини и амортисьори, както и гуми Gatorback от Goodyear. През 1989 г. IROC-Z получава двигателя, който заслужава. Петлитровият V8 развива 230 к.с.

Pontiac Firebird Trans Am Turbo

Най-масовият спортен автомобил на Америка от 80-те има 3.8-литров V6 с турбокомпресор и 250 к.с. и 461 Нм. Предлага се само с една скоростна кутия - тристепенен автоматик, който не доставя особено удоволствие при шофиране, но върши чудна работа на 402 метра.

Chevrolet Corvette

Преди версията ZR1 с 375 к.с. Corvette C4 е просто добра спортна кола. През 1984 г., когато излиза четвъртото поколение на легендата, най-мощният двигател е 5.7-литров V8 с 245 коня. Пет години по-късно моделът получава шестстепенна механична трансмисия - истинска революция за американска кола от онази епоха.

Buick GNX

"Колата на Дарт Вейдър" днес може да се намери по търговете в САЩ за $100-ина хиляди. GNX е лебедовата песен на второто поколение Grand National. Разработен е съвместно с McLaren Performance Technologies (най-големият производител на резервни части в САЩ няма нищо общо с британския McLaren освен името). През 1986 г. са произведени 547 автомобила с турбиниран V6. Журналистите веднага установяват, че каталожната мощност от 276 коня няма нищо общо с реалността и от GM са я занижили умишлено.

Vector W2

Първият прототип на този космически изтребител се появява през 1978-а, а две години по-късно получава и двигател. Изцяло алуминиевият 5.7-литров V8 с два турбокомпресора има инжекцион Bosch развива внушителните 600 к.с. и 800 Нм., а създателят на W2 Джери Уигърт твърди, че максималната скорост е 389 км/ч. Проблеми с финансирането на производството отлага проекта за цяло десетилетие и серийната версия W8 се появява чак през 1990 г., когато времената вече са други.